НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
359
резултата в
32
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Словото бе у
Бога
и Бог бе Словото." Но тук се дава Небесния знак - двойното „е" (ят) и то се записва с Него.
Небесният знак трябва да бъде отпечатан и да стои като герб на славянското знаме, което ще обедини всички славяни чрез Словото на Учителя Дънов. И Русия трябва да върне Небесният знак в азбуката си и да се превърне чрез него в Свята Русия. В Небесния знак е заложена свободата на българите и обединението на цялото Славянство. Защото съставителят на Кириловото житие пише за Константин-Фило-соф: „Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите и започна да пише евангелските слова: В начало бе Словото.
Словото бе у
Бога
и Бог бе Словото." Но тук се дава Небесния знак - двойното „е" (ят) и то се записва с Него.
„В началото бе Словото. И Словото бе у Бога. И Словото бе Бог" Небесният знак е изписан в глагола „бе" последователно и на трите места. Това е знамето на Славянството. Това е знакът Божий, че Бог даде славянското писмо чрез двамата братя Кирил и Методий.
към текста >>
И Словото бе у
Бога
.
В Небесния знак е заложена свободата на българите и обединението на цялото Славянство. Защото съставителят на Кириловото житие пише за Константин-Фило-соф: „Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите и започна да пише евангелските слова: В начало бе Словото. Словото бе у Бога и Бог бе Словото." Но тук се дава Небесния знак - двойното „е" (ят) и то се записва с Него. „В началото бе Словото.
И Словото бе у
Бога
.
И Словото бе Бог" Небесният знак е изписан в глагола „бе" последователно и на трите места. Това е знамето на Славянството. Това е знакът Божий, че Бог даде славянското писмо чрез двамата братя Кирил и Методий. В старите Библии навсякъде е обозначено с двойно „е" (ят). Учителят Дънов дойде в България и предаде Словото Божие чрез Небесния знак и писа с Небесния знак.
към текста >>
Светите братя Кирил и Методий, родени в Солун от славянски род, българи родени, създават славянската.азбука през 855 г., за да може Словото на
Бога
да се чете и пише на славянски, т.е. старобългарски.
7. България е Духовният кредитор на Европа. На българския народ е определено да се повдигне. България, Невидимия Свят я пази, защото България ще бъде стълбовете, диреците на новата Култура чрез Словото на Учителя. България ще бъде благословена, бъдещето е на Славяните. Бъдещето е на България, защото Бог е решил да я благослови чрез Словото си. 8.
Светите братя Кирил и Методий, родени в Солун от славянски род, българи родени, създават славянската.азбука през 855 г., за да може Словото на
Бога
да се чете и пише на славянски, т.е. старобългарски.
В „Проглас към Евангелието" се казва за Буквеното Слово следното: „Слушайте сега с целия си ум, слушайте цял славянски народ, слушайте Словото, защото от Бога дойде, Словото, което кърми човешките души, Словото, което крепи сърцата и умовете, Словото, което подготвя да познаем Бога." Учителят Дънов казва: "Кирил и Методий, Светилата на Славянския род, ви измъкнаха от тъмнината и ви облякоха със Светлина. Кирил и Методий свързаха българския народ с Небето". 9.1. През 853 г. хан Борис, в съюз с моравския княз Ростислав, започват война с Людвиг Немски и са победени. Задължават се чрез договор да приемат християнството от Римската църква. 2.
към текста >>
В „Проглас към Евангелието" се казва за Буквеното Слово следното: „Слушайте сега с целия си ум, слушайте цял славянски народ, слушайте Словото, защото от
Бога
дойде, Словото, което кърми човешките души, Словото, което крепи сърцата и умовете, Словото, което подготвя да познаем
Бога
." Учителят Дънов казва: "Кирил и Методий, Светилата на Славянския род, ви измъкнаха от тъмнината и ви облякоха със Светлина.
На българския народ е определено да се повдигне. България, Невидимия Свят я пази, защото България ще бъде стълбовете, диреците на новата Култура чрез Словото на Учителя. България ще бъде благословена, бъдещето е на Славяните. Бъдещето е на България, защото Бог е решил да я благослови чрез Словото си. 8. Светите братя Кирил и Методий, родени в Солун от славянски род, българи родени, създават славянската.азбука през 855 г., за да може Словото на Бога да се чете и пише на славянски, т.е. старобългарски.
В „Проглас към Евангелието" се казва за Буквеното Слово следното: „Слушайте сега с целия си ум, слушайте цял славянски народ, слушайте Словото, защото от
Бога
дойде, Словото, което кърми човешките души, Словото, което крепи сърцата и умовете, Словото, което подготвя да познаем
Бога
." Учителят Дънов казва: "Кирил и Методий, Светилата на Славянския род, ви измъкнаха от тъмнината и ви облякоха със Светлина.
Кирил и Методий свързаха българския народ с Небето". 9.1. През 853 г. хан Борис, в съюз с моравския княз Ростислав, започват война с Людвиг Немски и са победени. Задължават се чрез договор да приемат християнството от Римската църква. 2. През 855-856 г.
към текста >>
Покръстването става като небесно знамение за
сливане
на двата празника в ЕДИН, под ръководството на Тангра и Исус Христос.
Затова се нарича и пасхално агне. Исус Христос също е оприличен на пасхално агне, когато е бил повесен на кръст, а Господнята вечеря е заменила Пасхата. „Защото Христос, Пасхата наша, заклан биде жертва за нас" (I Кор., глава 5, ст.7). Така покръстването на българите става на 2 големи празника - този на принасяне пролетното агне на българския бог - Тангра и този, на Христовата пасха, където Христос е обявен за Агнец Божий, който е дал кръвта си за Новия завет - учението на Христа. А това е Възкресение Христово, или Великден.
Покръстването става като небесно знамение за
сливане
на двата празника в ЕДИН, под ръководството на Тангра и Исус Христос.
А пасхалното агне на покръстването представлява онези заклани 52 боляри и техните семейства при потушаване на бунта от Борис, който в името Христово ги съсича с онзи меч, който делегацията поднася на папа Николай I. Така че покръстването на българите преповтаря българския празник за жертвеното агне, еврейската пасха и Христовата пасха. Всичко се слива в едно. Годината - Етх Бехти - 28 април 866 г. На 14 февруари 869 г.
към текста >>
Той наредил 3-дневен пост, накарал ги да се покаят и да се обърнат за помощ към
Бога
.
Византийското духовенство било прогонено от страната и заменено с български свещеници. Това довело до нова война през 893-894 г. между България и Византия. Византия подбужда маджарите да нападнат от север България. След загубени сражения българите търсят помощта на стария княз Борис.
Той наредил 3-дневен пост, накарал ги да се покаят и да се обърнат за помощ към
Бога
.
След това започнала жестока битка, в която българите победили по Божия милост през 896 г. Това е единствената спечелена военна победа на княз Борис. Тя е посветена Богу, за защита на славянската писменост и официалния славянски език и за подмяна на богослужебните книги с кирилица и на славянски език. След това княз Борис отново надянал светата монашеска дреха и отива в манастир, където почива на 2.май 906 г. 11. През 1897 г.
към текста >>
Той се вслушва в гласа на
Бога
, обявява войната, спечелва войната и освобождава България.
Когато се възкачва на престола, когато се възвестява чрез биене на камбани, две от камбаните падат на земята. Това е била поличба на съдбата. Когато на 19.II.1861 г. отменя крепостното право в Русия, заявява: „Аз съзнавам, че аз изпълних великий дълг". Преди да подпише манифеста за обявяване на войната на 12.IV.1877 г., явява му се ангел Господен, укрепва го и настоява да изпълни повелята Господня.
Той се вслушва в гласа на
Бога
, обявява войната, спечелва войната и освобождава България.
Затова император Александър II е двоен освободител: един път за Русия и втори път, за България. 14. На 9.VIII.1886 г. е извършен държавен преврат от офицери русофили, които свалят Александър Батемберг от престола. След това следва конт-рапреврат и начело застава Стефан Стамболов като министър-председател (1887-1894 г.) Отношенията между българското и руско правителство се обтягат и Русия скъсва дипломатическите си отношения с България на 6 ноември 1886 г. След 10 години те се възстановяват на 2.II.1896 г., с кръщаването на престолонаследника Борис III по източен православен обред.
към текста >>
Той е ангелът, който е поставен от
Бога
да води българският народ и цялото Славянство.
от ангел ЕЛОХИЛ. През 1911 г. в гр. В. Търново Учителят споделя пред първите ученици следното: "Ангел ЕЛОХИЛ е Върховен Водител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство. Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ.
Той е ангелът, който е поставен от
Бога
да води българският народ и цялото Славянство.
Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между Славяните, но те няма да го разпънат ,както направиха евреите." Призванието е първом прочетено лично от Учителя на първата среща на Веригата, пред първите трима ученици: Д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. След това го е чел пред благотворително дружество „Милосърдие" като публична беседа. Учителят е имал идеята Призванието да бъде изпратено в Народното събрание в София, за да бъде прочетено пред народните представители. Това обаче не е направил, поради политическите събития вътре в страната след Бълканската война и Междусъюзническата война, и последвалият погром на България.
към текста >>
Словото Му бе от
Бога
и Бог бе Словото Му в слава Божия между българите и славянството.
По този начин бе предоставен оригиналният текст и се спира възможността да се променя своеволно текста на Учителя. Сега това е вторият опит за предоставяне и отпечатване на оригиналния текст с обяснителни бележки, но с новия ръкопис. 17. Учителят бе в кръв и плът между българите и славянството! Мировият Учител бе в Дух и Сила между българите и славянството! Всемировият Учител бе в Слово!
Словото Му бе от
Бога
и Бог бе Словото Му в слава Божия между българите и славянството.
Той, Всемировият Учител, е всьо и вся за днешното и идното човечество от Шестата раса. Ако преди две хиляди години дойде Синът Божий чрез Исус Христос, то днес Бог дойде чрез Бащата, чрез Всемировият Учител - Беинса Дуно. Дойде на земята, всред народа български, в семейство славянско и род славянски, в обетованата страна от Духа Божий - майка България, светилница и хранилница на Словото Му. Амин. ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ
към текста >>
ЗАВЕТЪТ НА
БОГА
- ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО
БОГА
И БОГ НА БОГОВЕТЕ
Всемировият Учител бе в Слово! Словото Му бе от Бога и Бог бе Словото Му в слава Божия между българите и славянството. Той, Всемировият Учител, е всьо и вся за днешното и идното човечество от Шестата раса. Ако преди две хиляди години дойде Синът Божий чрез Исус Христос, то днес Бог дойде чрез Бащата, чрез Всемировият Учител - Беинса Дуно. Дойде на земята, всред народа български, в семейство славянско и род славянски, в обетованата страна от Духа Божий - майка България, светилница и хранилница на Словото Му. Амин.
ЗАВЕТЪТ НА
БОГА
- ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО
БОГА
И БОГ НА БОГОВЕТЕ
към текста >>
2.
1. ПЕНТОГРАМЪТ ПО УЧИТЕЛЯ
,
Боян Боев
,
ТОМ 12
Затова Учителят нарича страданието: „Бич за повдигната ръка на
Бога
." 3.
Човек не може да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. Това става чрез страданията. Затова има закон: Винаги раждането на една идея в човека се предшествува от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждането на новите идеи в човека. Обаче в бъдеще ще възприема новите идеи без да минава през страдания, понеже ще има префинен организъм.
Затова Учителят нарича страданието: „Бич за повдигната ръка на
Бога
." 3.
Книгата След чашата иде книгата. Чрез страданията, които минава човек, почва да изучава книгата на живота, изучава законите на живота, гледа да спазва тия закони. Обаче в тая форма е още в началото на своето пробуждане. Той чете в книгата на човека още първите уроци. 4. Свещта Човек, като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление.
към текста >>
Затова, зазоряването на Истината значи начало на познаване на
Бога
.
У тебе се явява подтик да му помогнеш, обаче ти идва мисълта, да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. У ученика в тая фаза на неговото развитие, почва зазоряване на Истината. Какво значи зазоряване на Истината? Бог е Истина.
Затова, зазоряването на Истината значи начало на познаване на
Бога
.
У ученика се явява подтик да върви в Божия път, да изпълнява Божествените закони, да изпълнява Волята Божия. Разбира се както казахме по-горе, сега имаме само зазоряване на Истината, а ученикът ще я познае в нейната пълнота, по-късно, след като мине през Любовта и Мъдростта. 2. Втората картина - Начало на връзката с Христовия Дух Като достигне до тая фаза на своето развитие, Христовият Дух почва да работи върху ученика. Той вече е направил първата връзка с Христовия Дух. Това именно е изразено във втората картина на Пентограма.
към текста >>
а) Първото значение на Правдата или справедливостта: Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на
Бога
, то има известна мисия, която му е определена от
Бога
.
Христовият Дух почва да го ръководи отвътре. И ученикът почва постепенно да се изменя. В тази фаза на своето развитие ученикът постепенно влиза в Пътя на Правдата и Справедливостта. Какво значи Правда на мистичен език? - Правдата от дълбоко гледище, има две значения, които ще изложа тук.
а) Първото значение на Правдата или справедливостта: Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на
Бога
, то има известна мисия, която му е определена от
Бога
.
Това същество, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще. То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството. Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др. б) Второ значение на Правдата На всяко същество, със самото раждане на земята, природата му е дала известен кредит, то има право на благоприятни условия на живот за развитие. И тия права трябва да му се дадат.
към текста >>
- Тия, които имат Любов към
Бога
." Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например, тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърдчиш и обезвериш, но да запазиш мира си и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро или ще се превърне на добро.Това е изпита на Йова.
Тук важат думите Христови: „Влезте през тесните врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към поги- бел." Нека дадем няколко примера от тия по-трудни изпити. Един от изпитите е любов към врага: Когато някой ти е враг и ти прави пакости, ти да не се озлобиш, да му простиш и да го възлюбиш. Учителят казва, че любовта към врага е една от най- трудните задачи. Има закон: Истинско прощаване има, когато е придружено с любов към онзи, комуто прощаваш. В една лекция на младежкия клас Учителят казва: „Кои хора са велики?
- Тия, които имат Любов към
Бога
." Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например, тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърдчиш и обезвериш, но да запазиш мира си и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро или ще се превърне на добро.Това е изпита на Йова.
Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще мине през изпита на Йова. Това е изпит за добиване посвещение. Изпитът на Йова е най-големия изпит през тази фаза на развитие на ученика. Една сестра попита Учителя в разговор: „Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова? " - „Не, вашите страдания са още страданията на актьора, който играе на сцената." Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и пр.
към текста >>
" - „Не, вашите страдания са още страданията на актьора, който играе на сцената." Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава,
богатство
и пр.
- Тия, които имат Любов към Бога." Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например, тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърдчиш и обезвериш, но да запазиш мира си и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро или ще се превърне на добро.Това е изпита на Йова. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще мине през изпита на Йова. Това е изпит за добиване посвещение. Изпитът на Йова е най-големия изпит през тази фаза на развитие на ученика. Една сестра попита Учителя в разговор: „Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова?
" - „Не, вашите страдания са още страданията на актьора, който играе на сцената." Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава,
богатство
и пр.
и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той е пропаднал в изпита си. Има много примери за подобни изпити. По-рано, в древните окултни школи ученикът минаваше през изкуствени изпити, създадени от неговите ръководители. Сега, когато вече животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като премине през подобни изпити и ги издържи, той е вече пречистен и готов да приеме любовта.
към текста >>
и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с
Бога
, той е пропаднал в изпита си.
Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще мине през изпита на Йова. Това е изпит за добиване посвещение. Изпитът на Йова е най-големия изпит през тази фаза на развитие на ученика. Една сестра попита Учителя в разговор: „Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова? " - „Не, вашите страдания са още страданията на актьора, който играе на сцената." Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и пр.
и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с
Бога
, той е пропаднал в изпита си.
Има много примери за подобни изпити. По-рано, в древните окултни школи ученикът минаваше през изкуствени изпити, създадени от неговите ръководители. Сега, когато вече животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като премине през подобни изпити и ги издържи, той е вече пречистен и готов да приеме любовта. След приемането на Любовта, ученикът вече влиза в живота.
към текста >>
- Защото няма да злоупотреби с него за свои лични цели, за свои интереси, но ще го употреби за служене на
Бога
, на всички.
Той е приел Божествената Мъдрост в себе си. Когато е бил във външния кръг, той е приел външно знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на мъдростта се отварят пред него. Само на човека на любовта се отварят тия порти. Само нему се поверяват ключовете на висшето знание, знанието на Великата Божествена Наука. Защо?
- Защото няма да злоупотреби с него за свои лични цели, за свои интереси, но ще го употреби за служене на
Бога
, на всички.
Ако биха поверили това знание на онзи, който не е минал през любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия на себе си и на околните. 5. Дървото на живота След това иде картината: Дървото на живота. Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изявява в проява на добродетелите. Това е петото качество, което ученикът изработва в себе си след Любовта, Правдата, Истината и Мъдростта. Що значи Добродетел в дълбок смисъл на думата?
към текста >>
- Това е служене на
Бога
.
Що значи Добродетел в дълбок смисъл на думата? Тук под Добродетел се разбира добротворство, правене добро. А що е истинско добро? - Истинско добро е това, което произтича от Любовта. Кое е най-високото добро, до което човек може да достигне?
- Това е служене на
Бога
.
И така в тая фаза на живота, ученикът се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението Волята на Бога и служене на Бога. Учителят казва: „Проявата на Любовта е вече служене на Бога. Щом проявиш Любовта, ти служиш на Бога." Обаче, коя е най-високата форма на служене на Бога? Коя е най-високата проява на Любовта? Ето коя: Да показваш на другите пътя към Бога, да помагаш за пробуждане на тяхното съзнание, за да познаеш Бога, да печелиш души за Бога.
към текста >>
И така в тая фаза на живота, ученикът се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението Волята на
Бога
и служене на
Бога
.
Тук под Добродетел се разбира добротворство, правене добро. А що е истинско добро? - Истинско добро е това, което произтича от Любовта. Кое е най-високото добро, до което човек може да достигне? - Това е служене на Бога.
И така в тая фаза на живота, ученикът се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението Волята на
Бога
и служене на
Бога
.
Учителят казва: „Проявата на Любовта е вече служене на Бога. Щом проявиш Любовта, ти служиш на Бога." Обаче, коя е най-високата форма на служене на Бога? Коя е най-високата проява на Любовта? Ето коя: Да показваш на другите пътя към Бога, да помагаш за пробуждане на тяхното съзнание, за да познаеш Бога, да печелиш души за Бога. Пита се: по кое се познава, че си спечелил някого за Бога?
към текста >>
Учителят казва: „Проявата на Любовта е вече служене на
Бога
.
А що е истинско добро? - Истинско добро е това, което произтича от Любовта. Кое е най-високото добро, до което човек може да достигне? - Това е служене на Бога. И така в тая фаза на живота, ученикът се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението Волята на Бога и служене на Бога.
Учителят казва: „Проявата на Любовта е вече служене на
Бога
.
Щом проявиш Любовта, ти служиш на Бога." Обаче, коя е най-високата форма на служене на Бога? Коя е най-високата проява на Любовта? Ето коя: Да показваш на другите пътя към Бога, да помагаш за пробуждане на тяхното съзнание, за да познаеш Бога, да печелиш души за Бога. Пита се: по кое се познава, че си спечелил някого за Бога? Учителят казва: „Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако той от своя страна да почне да печели души за Бога." III.
към текста >>
Щом проявиш Любовта, ти служиш на
Бога
." Обаче, коя е най-високата форма на служене на
Бога
?
- Истинско добро е това, което произтича от Любовта. Кое е най-високото добро, до което човек може да достигне? - Това е служене на Бога. И така в тая фаза на живота, ученикът се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението Волята на Бога и служене на Бога. Учителят казва: „Проявата на Любовта е вече служене на Бога.
Щом проявиш Любовта, ти служиш на
Бога
." Обаче, коя е най-високата форма на служене на
Бога
?
Коя е най-високата проява на Любовта? Ето коя: Да показваш на другите пътя към Бога, да помагаш за пробуждане на тяхното съзнание, за да познаеш Бога, да печелиш души за Бога. Пита се: по кое се познава, че си спечелил някого за Бога? Учителят казва: „Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако той от своя страна да почне да печели души за Бога." III. ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТОГРАМА След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентограма, ученикът минава в центъра на Пентограма.
към текста >>
Ето коя: Да показваш на другите пътя към
Бога
, да помагаш за пробуждане на тяхното съзнание, за да познаеш
Бога
, да печелиш души за
Бога
.
- Това е служене на Бога. И така в тая фаза на живота, ученикът се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението Волята на Бога и служене на Бога. Учителят казва: „Проявата на Любовта е вече служене на Бога. Щом проявиш Любовта, ти служиш на Бога." Обаче, коя е най-високата форма на служене на Бога? Коя е най-високата проява на Любовта?
Ето коя: Да показваш на другите пътя към
Бога
, да помагаш за пробуждане на тяхното съзнание, за да познаеш
Бога
, да печелиш души за
Бога
.
Пита се: по кое се познава, че си спечелил някого за Бога? Учителят казва: „Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако той от своя страна да почне да печели души за Бога." III. ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТОГРАМА След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентограма, ученикът минава в центъра на Пентограма. Този път също е илюстриран с картини. Това е пътят, който води към съвършенството, към вечния живот, към безсмъртието.
към текста >>
Пита се: по кое се познава, че си спечелил някого за
Бога
?
И така в тая фаза на живота, ученикът се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението Волята на Бога и служене на Бога. Учителят казва: „Проявата на Любовта е вече служене на Бога. Щом проявиш Любовта, ти служиш на Бога." Обаче, коя е най-високата форма на служене на Бога? Коя е най-високата проява на Любовта? Ето коя: Да показваш на другите пътя към Бога, да помагаш за пробуждане на тяхното съзнание, за да познаеш Бога, да печелиш души за Бога.
Пита се: по кое се познава, че си спечелил някого за
Бога
?
Учителят казва: „Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако той от своя страна да почне да печели души за Бога." III. ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТОГРАМА След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентограма, ученикът минава в центъра на Пентограма. Този път също е илюстриран с картини. Това е пътят, който води към съвършенството, към вечния живот, към безсмъртието. Това е пътят на пълно самоотричане, пълно отдаване на Божественото дело, пълно отдаване на служене на Бога, на човечеството.
към текста >>
Учителят казва: „Смята се, че действително човек е спечелен за
Бога
, ако той от своя страна да почне да печели души за
Бога
." III.
Учителят казва: „Проявата на Любовта е вече служене на Бога. Щом проявиш Любовта, ти служиш на Бога." Обаче, коя е най-високата форма на служене на Бога? Коя е най-високата проява на Любовта? Ето коя: Да показваш на другите пътя към Бога, да помагаш за пробуждане на тяхното съзнание, за да познаеш Бога, да печелиш души за Бога. Пита се: по кое се познава, че си спечелил някого за Бога?
Учителят казва: „Смята се, че действително човек е спечелен за
Бога
, ако той от своя страна да почне да печели души за
Бога
." III.
ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТОГРАМА След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентограма, ученикът минава в центъра на Пентограма. Този път също е илюстриран с картини. Това е пътят, който води към съвършенството, към вечния живот, към безсмъртието. Това е пътят на пълно самоотричане, пълно отдаване на Божественото дело, пълно отдаване на служене на Бога, на човечеството. Тук човек достига до висша проява на Любовта.
към текста >>
Това е пътят на пълно самоотричане, пълно отдаване на Божественото дело, пълно отдаване на служене на
Бога
, на човечеството.
Пита се: по кое се познава, че си спечелил някого за Бога? Учителят казва: „Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако той от своя страна да почне да печели души за Бога." III. ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТОГРАМА След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентограма, ученикът минава в центъра на Пентограма. Този път също е илюстриран с картини. Това е пътят, който води към съвършенството, към вечния живот, към безсмъртието.
Това е пътят на пълно самоотричане, пълно отдаване на Божественото дело, пълно отдаване на служене на
Бога
, на човечеството.
Тук човек достига до висша проява на Любовта. В тази фаза на своето развитие, ученикът минава най-тежките и страшни изпити. В центъра на Пентограма са нарисувани няколко кръга. Това е Божествения център. Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност.
към текста >>
Тук става
сливане
на човешката душа с
Бога
, при което човек запазва своята индивидуалност.
Това е пътят на пълно самоотричане, пълно отдаване на Божественото дело, пълно отдаване на служене на Бога, на човечеството. Тук човек достига до висша проява на Любовта. В тази фаза на своето развитие, ученикът минава най-тежките и страшни изпити. В центъра на Пентограма са нарисувани няколко кръга. Това е Божествения център.
Тук става
сливане
на човешката душа с
Бога
, при което човек запазва своята индивидуалност.
Но, за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит. Това е изпита на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тия кръгове са нарисувани две змии. Това значи, че той трябва да победи нисшата си природа, да я трансформира, да победи личния си живот.
към текста >>
В този момент той съзнава, че опората му е само в
Бога
.
Голяма тъмнина около него. Той минава през един тъмен тунел. В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много светли Същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този, най-тежкия от всички изпити. Ако в този момент той се обезсърдчи, отпадне духом, той е пропаднал на изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че макар да е изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който винаги е с него - това е Бог, той е издържал лече върховния изпит.
В този момент той съзнава, че опората му е само в
Бога
.
Ако той разбере това, той влиза в един нов живот на блаженство, на радост, на светлина, на свобода. Той е вече един от безсмъртните. Той е завършил вече човешката степен на развитие. Той е изпита, който води към възкресението. В центъра на Пентограма има един кръг, през който трябва да мине.
към текста >>
От всеки човек, с когото се среща в живота, той се учи, получава нещо, защото всеки човек е специфична проява на
Бога
.
Тия букви означават: Великото Училище на Живота. В това училище човек се учи. В това училище на живота, от всяко преживяване човек се учи нещо. От всичко, което е поставено на пътя му, той се учи, напредва, развива своите способности и добродетели. Чрез опитностите, които добива, той развива своя ум, сърце и воля.
От всеки човек, с когото се среща в живота, той се учи, получава нещо, защото всеки човек е специфична проява на
Бога
.
Ученикът, чрез общение с всеки член, влиза във връзка с Божественото, което работи в него. Не само общението с хората го учи и възпитава, но общението с всички други неща: цветя, дървета, звезди, планини. И всичко, което гледа около себе си, действува върху него, учи го, развива нови страни на неговото естество. Препятствията, мъчнотиите, които среща в живота си, укрепват неговата воля карат го да мисли, да разсъждава, за да намери начин, за да ги отстрани. Това значат думите: Великото Училище на Живота.
към текста >>
А думите, които заграждат Пентограма в кръга са: „В изпълнението Волята на
Бога
е силата на човешката душа." Ученикът, като се учи във Великото училище на живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентограма, пътеводна звезда в живота му става идеята, че в изпълнение волята на
Бога
е силата на човешката душа.
Той винаги в своя път ще чувствува пръста на невидимия свят. Когато е в безизходно положение, идват му на помощ отгоре. Това е проявата на Божествения промисъл. Значи човек, в пътя на своя живот се ръководи от една любяща ръка. Това означава кръгът.
А думите, които заграждат Пентограма в кръга са: „В изпълнението Волята на
Бога
е силата на човешката душа." Ученикът, като се учи във Великото училище на живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентограма, пътеводна звезда в живота му става идеята, че в изпълнение волята на
Бога
е силата на човешката душа.
Това е крайния предел, крайния резултат от целия път, който извървява. Това е придобивката от целия извървян път. Това е венеца на неговите придобивки. Учителят в разговор каза: „Някои считат Пентограма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат.
към текста >>
3.
3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
ТОМ 13
„Гласът на
Бога
може да се чувствува в планината, казва Борис Георгиев.
Чувствувам насъщна вътрешна нужда да съзерцавам изгрева и залеза на слънцето, да чувам пението на птичките. В градовете аз не бих могъл да творя." В планината Георгиев се чувствува в общение с вечното, чувствува се по- близко до Божественото. Възвишеното, прекрасното, вечното заговорва в душата му. Там той получава вдъхновение. Особено в снежно време, в дълбоката тишина на снежната планина той долавя тайната на битието, почва да разбира това, що лежи в основата му.
„Гласът на
Бога
може да се чувствува в планината, казва Борис Георгиев.
Човек в планината по-ясно чувствува възвишеното, което живее в глъбините на душата му." И така Борис Георгиев чувствува нужда да изрази преживяното с бои и линии. Така неговите картини стават негов „интимен дневник", както се изразява той. „За мен планината е необходима, казва той. Това е един закон за мен." Думите на Борис Георгиев за влиянието на планината върху душата му не е ли опитал всеки със себе си? Че тя влияе върху повдигането на физичните функции (увеличаване на хемоглобина и пр.), това може да се прочете даже и в популярни книги по хигиена.
към текста >>
4, в статията „Влиянието на природата върху личността" (от Петрана Динолова) са изказани подобни мисли: „В Родопите има един връх, наречен Алабак, а това значи Аллаха бак (виж
Бога
).
Че тя влияе върху повдигането на физичните функции (увеличаване на хемоглобина и пр.), това може да се прочете даже и в популярни книги по хигиена. Но колко влияе тя и върху духа! Не усеща ли душата подем, когато се изкачим на някой планински връх? В списание „Ученическа мисъл", год. 1, кн.
4, в статията „Влиянието на природата върху личността" (от Петрана Динолова) са изказани подобни мисли: „В Родопите има един връх, наречен Алабак, а това значи Аллаха бак (виж
Бога
).
Иван Вазов казва така за посещението си в Родопите: „Аз чувствувам някакво щастие и лекост в цялото си същество, някаква неизразима драгост, чиста и светла като лазурното пространство и онази извънредна ясност на мислите, която са способни да дават ефирните височини. Спомням си, че на рилските върхове внезапно ми дохождат идеи и чувства, които бих могъл може би да изразя тогаз, но които сега съм неспособен не само да изразя, но и да си ги възсъздам в ума. Заедно с напущането на небесната област и постепенното приближаване към земята, сякаш че на гърба ми пак ляга товарът на грижите и безпокойствията й." Окултизмът е в състояние да хвърли светлина по въпроса за влиянието на планината върху душата и тялото. В Алпите Борис Георгиев не е бил сам. После дошла и сестра му.
към текста >>
В римската изложба
богати
американци и англичани са му предлагали да купят от картините му, но той отказвал.
Това раждане не е по-малко мъчително от раждането на детето. Картината дълго време съществува в душата на художника като вътрешно съзерцание. Така, ако разбираме, можем да кажем, че не винаги художникът може да твори. Разбира се, ако вземем няколко бои и нацапаме платното, можем да изкараме картини по 20 на ден." Някой път, според него, изкуството не трябва да се практикува за пари. А материални средства за издръжка художникът трябва да изкарва чрез някоя друга работа.
В римската изложба
богати
американци и англичани са му предлагали да купят от картините му, но той отказвал.
Мнозина останали учудени, че Борис Георгиев не продава картините си, защото обикновено изложбите се правят с вход и картините се продават. „Те са моите деца, казва Борис Георгиев. Децата си не мога да продам. Майка, когато ражда децата, не ги ражда, за да печели с тях." На всекиго, който иска, той ги показва безплатно. Той изтъква и други два мотива за това: 1).
към текста >>
В тая картина има
сливане
на всички в едно единство.
Едни сърни кротко пасат на известно разстояние. В тревата цветя. Надалеч планини. Една река тихо тече в равнината. Над човека дъга.
В тая картина има
сливане
на всички в едно единство.
Това е бъдещата култура на земята, когато човек ще бъде в хармония с цялата природа. Човекът, нарисуван на картината, е бъдещият човек, който ще въдвори тази хармония на земята и ще бъде проявител на Божественото. Но впечатлението от картината не може да се предаде с думи. Особено впечатление прави лицето на пастира. Каква хармония трябва да царува в душата му.
към текста >>
Това е великата идея за хармония в природата, царството на
Бога
." 12-та картина: „Дете набрало трева и я държи в ръцете си".
Когато човек съзерцава картината, като че ли се издига в една неземна обстановка. Картината, като че ли е снета от един друг свят. От всички картини, които досега съм наблюдавал, няколко са ми направили най-голямо впечатление. Тази е една от тях. „Тази картина носи название „Странствующият пастир", казва Борис Георгиев, защото тази идея е още един странник, тя е една идея, която не е достояние още на всички хора.
Това е великата идея за хармония в природата, царството на
Бога
." 12-та картина: „Дете набрало трева и я държи в ръцете си".
Наоколо само цветя. Една коза посяга към тревата с голямо доверие. Тази картина прави същото впечатление, събужда същите чувства като картината с момиченцето, агънцето и сърненцето. Като гледаш картината, чувствуваш, че животните са наши по-малки братя, чувствуваш сродството между човека и цялата вселена. 13. „Зимен пейзаж в Алпите". 14.
към текста >>
Чрез висшата красота ние почваме все повече и повече да разбираме
Бога
.
Огюст Роден казва в „Изкуството": „Истинските художници са изобщо най-религиозни от всички смъртни. Навсякъде великият художник чувствува мировата душа да се разкрива пред неговия дух. Де ще намерите вие един по-религиозен човек? Мистичното в света е създало най-хубавите произведения в изкуството." Що е Бог? Той е източник на висшата красота, висшето добро и висшата красота.
Чрез висшата красота ние почваме все повече и повече да разбираме
Бога
.
Значи изкуството е едно от средствата да проникнем до същността на Бога. Художникът, за да твори под ръководството на висшето, безсмъртното в себе си, трябва да живее чист живот. Вдъхновение, майката на всяко истинско художествено произведение, може да има само чистият по душа. Ето думите на Гьоте за поета Платен, негов съвременник (в „Разговорите на Гьоте с Екермана"): „Платен е даровит, но за да напише велики произведения, трябва му още едно нещо: любов, повече любов." Значи източник на истинското художествено творчество е най-чистото, най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа. Но висшето у човека е проникнато същевременно и от най-висшите нравствени сили.
към текста >>
Значи изкуството е едно от средствата да проникнем до същността на
Бога
.
Навсякъде великият художник чувствува мировата душа да се разкрива пред неговия дух. Де ще намерите вие един по-религиозен човек? Мистичното в света е създало най-хубавите произведения в изкуството." Що е Бог? Той е източник на висшата красота, висшето добро и висшата красота. Чрез висшата красота ние почваме все повече и повече да разбираме Бога.
Значи изкуството е едно от средствата да проникнем до същността на
Бога
.
Художникът, за да твори под ръководството на висшето, безсмъртното в себе си, трябва да живее чист живот. Вдъхновение, майката на всяко истинско художествено произведение, може да има само чистият по душа. Ето думите на Гьоте за поета Платен, негов съвременник (в „Разговорите на Гьоте с Екермана"): „Платен е даровит, но за да напише велики произведения, трябва му още едно нещо: любов, повече любов." Значи източник на истинското художествено творчество е най-чистото, най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа. Но висшето у човека е проникнато същевременно и от най-висшите нравствени сили. Ето в такъв смисъл е свързано изкуството с етичното.
към текста >>
4.
2) Второ тефтерче
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Човек трябва да бъде музикален, за да се поддържа в душата му оня свещен огън - стремежа към
Бога
.
Кажете например някоя дума... В нищото се създават условия за творчество. Като се изпразни човек от всички суеверия и пр., всички човешки недостатъци, ще остане само Божественото. Музиката - това е една разумна връзка в Духа. „Каквото в живота ми се случи, то е за добро" - това е музика, една хармонична мисъл. Всеки човек, който е музикален, у него има стремеж към добро.
Човек трябва да бъде музикален, за да се поддържа в душата му оня свещен огън - стремежа към
Бога
.
Ще имаш само един приятел! Смисълът на скръб и радост е добиване на опитност. Това са две математически числа, с които ти работиш, а резултатът е опитността. Любовта не може да се прояви без скръб и радост. Човек при сегашните условия непременно трябва да има Мир в душата си - то е да има едно убеждение, което да се не поклати при, никакви условия в живота.
към текста >>
Ако вярваш - вяра в
Бога
- можеш да живееш един разумен живот.
19 глава от Евангелие от Марка. „Почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си..." Математиката е един духовен закон между разумните маси. При почитанието - духът на човека се проявява навън, а когато любим - това е движение навътре - ние искаме нашият ближен да го приемем вътре в себе си. Човек, за да стане човек, трябва да знае всички занятия - еднообразието убива човека. Когато човек не може да постигне една своя идея, той се смалява.
Ако вярваш - вяра в
Бога
- можеш да живееш един разумен живот.
Целта на природата е свободата на човешката душа. На Любовта отговарям с Любов, на доброто - с добро. На злото не отговаряй със зло, на омразата не отговаряй с омраза. Достойнството на човека трябва да бъде вътре в неговата душа, в неговия ум. А дрехите ще бъдат само израз.
към текста >>
Най-първо ти трябва да любиш
Бога
, та след туй идва вярата.
Цигуларят чрез своята аура може да улеснява вибрациите на тоновете (фиг. 3). Слабият като се упражнява, силен става, даровит става, добър става. Животът на великите хора - това са все методи, през които трябва да минете. ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО! Всичко онова, което разумният човек желае, може да се реализира, стига да намерим разумните методи.
Най-първо ти трябва да любиш
Бога
, та след туй идва вярата.
Любовта не трябва да става натрапчива. Направиш ли погрешка - използвайте я, поправете я. Не богатство, ум и сърце правят човека щастлив. Употребението на ума, сърцето и богатството правят човека щастлив. * * * 15 април 1928 г., Великден.
към текста >>
Не
богатство
, ум и сърце правят човека щастлив.
ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО! Всичко онова, което разумният човек желае, може да се реализира, стига да намерим разумните методи. Най-първо ти трябва да любиш Бога, та след туй идва вярата. Любовта не трябва да става натрапчива. Направиш ли погрешка - използвайте я, поправете я.
Не
богатство
, ум и сърце правят човека щастлив.
Употребението на ума, сърцето и богатството правят човека щастлив. * * * 15 април 1928 г., Великден. Ние живеем дотогава, докато съществуват всички условия за развитие на живота. Трябва да вярвате едно: че в живота съществуват всички условия! Един велик идеал освежава човешката душа.
към текста >>
Употребението на ума, сърцето и
богатството
правят човека щастлив.
Всичко онова, което разумният човек желае, може да се реализира, стига да намерим разумните методи. Най-първо ти трябва да любиш Бога, та след туй идва вярата. Любовта не трябва да става натрапчива. Направиш ли погрешка - използвайте я, поправете я. Не богатство, ум и сърце правят човека щастлив.
Употребението на ума, сърцето и
богатството
правят човека щастлив.
* * * 15 април 1928 г., Великден. Ние живеем дотогава, докато съществуват всички условия за развитие на живота. Трябва да вярвате едно: че в живота съществуват всички условия! Един велик идеал освежава човешката душа. Честността - това е първото качество на човека.
към текста >>
Трябва да имаме винаги една непреривна връзка на съзнанието ни с
Бога
.
Честността - това е първото качество на човека. А като душа той трябва да бъде благороден. Всякога да остава да замине от него. Всякога, когато човек реши да служи на онова Великото, в него се заражда един талант. Факторът е Любовта.
Трябва да имаме винаги една непреривна връзка на съзнанието ни с
Бога
.
Животът е по-драгоценен от храната! Изкуството трябва да влезе в своята роля - да възпитава хората. Хора честни, благородни, всеотдайни, това са хората на науката. Абсолютна честност, благородство и милосърдие. Живот, Мъдрост, Истина, Правда, Милосърдие - изключват насилието.
към текста >>
Богатият
пък да придобие разумност.
* * * Сряда вечер, 18.IV.1928 г. Степента на човешкия ум се определя от бързината на неговите трептения. Интелигентността е израз на доброта. Да разбере човек себе си понякога е много трудно. Сиромашията трябва да се превърне в добродетел, да стане добър.
Богатият
пък да придобие разумност.
Добрият човек всякога може да бъде богат. Щастието обича само едно нещо в света - Любовта. Любовта е майка на щастието. Задачата на човешкото сърце е да придобие Любовта. А на ума - разумността.
към текста >>
Добрият човек всякога може да бъде
богат
.
Степента на човешкия ум се определя от бързината на неговите трептения. Интелигентността е израз на доброта. Да разбере човек себе си понякога е много трудно. Сиромашията трябва да се превърне в добродетел, да стане добър. Богатият пък да придобие разумност.
Добрият човек всякога може да бъде
богат
.
Щастието обича само едно нещо в света - Любовта. Любовта е майка на щастието. Задачата на човешкото сърце е да придобие Любовта. А на ума - разумността. Само при тия две условия може да бъдете здрави и щастливи.
към текста >>
Всяка една погрешка - това е възможност за познаване на
Бога
.
Онзи, който може да направи най-малкото добро в света, той е велик човек, и онзи, който прави най-малкото зло. Тия две неща са, на които Бог сега обръща внимание. Вие сте дошли до едно място, дето трябва да дадете стабилност на вашия ум. Заболяванията всякога се дължат на чрезмерна чувствителност. От мислене никога не може да се заболее.
Всяка една погрешка - това е възможност за познаване на
Бога
.
Силният човек се отличава по две неща - той трябва да бъде добър и разумен! Всичко останало е празно! Вдъхновението, разкриването е едно моментално проблесване в ума. То е момент... Ако човек завлада своя нос - то е една голяма придобивка. Не може да мислите правилно, ако не завладате своя нос.
към текста >>
Има хора родени
богати
, те считат целия космос като условия за тяхното развитие.
* * * Неделя, сутрин 6.V. 1928 г. „Глас от храма - това е гласът на човешкото сърце". Като те обичат хората, създават ти условия, при които можеш нещо да създадеш. Онзи, който не обича, той нищо не може да ти създаде.
Има хора родени
богати
, те считат целия космос като условия за тяхното развитие.
Строг само към себе си бъди! Когато дойде някой, когото ти обичаш, ще се отнасяш с него тъй, както към себе си. Да можем да обичаме и да можем да бъдем обичани...! Когато луната е в пълнолуние, тя е положителна, тогава всякога тя разделя облаците на две - първо на север и второ - на юг, и дъждът закъснява с 24 часа. Онези хора, които постоянно страдат, са винаги по-благородни от другите!
към текста >>
Богатството
на човека зависи от любовта, която той проявява в даден случай.
Строг само към себе си бъди! Когато дойде някой, когото ти обичаш, ще се отнасяш с него тъй, както към себе си. Да можем да обичаме и да можем да бъдем обичани...! Когато луната е в пълнолуние, тя е положителна, тогава всякога тя разделя облаците на две - първо на север и второ - на юг, и дъждът закъснява с 24 часа. Онези хора, които постоянно страдат, са винаги по-благородни от другите!
Богатството
на човека зависи от любовта, която той проявява в даден случай.
Нещата в света зависят от любовта, която ние проявяваме. Любов, която съгражда къщата, съгражда нашето тяло, съгражда нашия живот. Онзи, който иска да възстанови своето духовно радио, трябва най-първо да извади съмнението из душата си. Землетресението е един закон на природата, да уравновеси противодействующите сили - закон на хармония. Няма по-страшно от това да знаеш, че Божественото, красивото, което вложено в тебе - ти си го затрупал.
към текста >>
Любовта към
Бога
е един творчески акт.
Землетресението е един закон на природата, да уравновеси противодействующите сили - закон на хармония. Няма по-страшно от това да знаеш, че Божественото, красивото, което вложено в тебе - ти си го затрупал. Няма по-добро от туй, да знаеш, че си изпълнил всичко, за което си изпратен. * * * Сряда вечер, 6.VI.1928 г. Разбирам живота в усилието да се създадат органи, чрез които да функционирате с вашето съзнание.
Любовта към
Бога
е един творчески акт.
Когато обичаш някого, желаеш да бъде той красив. Очите показват състоянието на човешкото развитие. Когато обичам - това са моите отношения. Ако външните условия изменят нашата любов, значи ние сме слаби. Ще се пазите от гримасите.
към текста >>
Ако живееш за
Бога
, ти никога няма да се занимаваш с недъзите на хората.
Душата на човека трябва да расте и се развива. Растенето - то е физическо. Развитието е духовен процес, а облагородяването - то е от Божествения свят. Ние, човеците, приготовляваме материал за един по-висш свят. И ония, които най-много са работили върху себе си, те ще преминат в един по-висш живот.
Ако живееш за
Бога
, ти никога няма да се занимаваш с недъзите на хората.
Под думата „Откровение" се разбира прямо общение с Бога. Но човешкият организъм не може да поддържа на този огън. Пророкът е човек, който е завършил своето развитие на земята. Ако обичаш Бога, Той ще ти открие всичко. Любовта вие трябва да турите като един ключ... Само съвършеният човек може да приложи закона на Любовта.
към текста >>
Под думата „Откровение" се разбира прямо общение с
Бога
.
Растенето - то е физическо. Развитието е духовен процес, а облагородяването - то е от Божествения свят. Ние, човеците, приготовляваме материал за един по-висш свят. И ония, които най-много са работили върху себе си, те ще преминат в един по-висш живот. Ако живееш за Бога, ти никога няма да се занимаваш с недъзите на хората.
Под думата „Откровение" се разбира прямо общение с
Бога
.
Но човешкият организъм не може да поддържа на този огън. Пророкът е човек, който е завършил своето развитие на земята. Ако обичаш Бога, Той ще ти открие всичко. Любовта вие трябва да турите като един ключ... Само съвършеният човек може да приложи закона на Любовта. Бъдете искрени, говорете Истината!
към текста >>
Ако обичаш
Бога
, Той ще ти открие всичко.
И ония, които най-много са работили върху себе си, те ще преминат в един по-висш живот. Ако живееш за Бога, ти никога няма да се занимаваш с недъзите на хората. Под думата „Откровение" се разбира прямо общение с Бога. Но човешкият организъм не може да поддържа на този огън. Пророкът е човек, който е завършил своето развитие на земята.
Ако обичаш
Бога
, Той ще ти открие всичко.
Любовта вие трябва да турите като един ключ... Само съвършеният човек може да приложи закона на Любовта. Бъдете искрени, говорете Истината! Нещата са мъчни, когато не знаеш, а лесни, когато знаеш. Човек винаги започва добре, а свършва зле. А духовете на светлината винаги започват с големи страдания, но свършват добре.
към текста >>
„Бог е Любов" - Любовта е един резултат на
Бога
.
А за да стане това, в него трябва да се влее живата вода. Когато един човек покаже обич към тебе или ти направи услуга, също трябва да му се отблагодариш. В новата култура абсолютно няма да правиш бележка, да казваш на хората за техните погрешки! В света има един морал, който е еднакво задължителен към всички същества. Всяка основна мисъл има Божествен произход, сама по себе си е сила.
„Бог е Любов" - Любовта е един резултат на
Бога
.
С Любовта, за да имаш резултати, ще започнеш или в най-лошото време (среднощ) или в най-хубавото време - обед. В Любовта има една мъчнотия, която я придружава - страхът. Страхът сам по себе си е една вътрешна сила - да не би да престъпиш Божиите закони. За 10 дни - на обед по 10 пъти думата „Любов". Нещастията в живота не са нищо друго, а методи, чрез които ние ще се повдигнем.
към текста >>
Щастието иде само от
Бога
, от Духа, от Всемирния Дух.
Щастието се постига по известен закон. То се обуславя от един вътрешен закон. Когато човек е щастлив, той вижда в нещата красота, той е учен, аритст, музикант... Щастието е вече един резултат на две души, които се сливат. Щастието никога не изчезва! Не може да има обич между хората, ако няма смирение.
Щастието иде само от
Бога
, от Духа, от Всемирния Дух.
Ако човек се плаши от злото, а се радва на доброто - той не е щастлив. Щастието - това е една нова епоха, освобождение! Ликвидирана карма... Тогава започва една нова фаза... Всички минали опитности, всички изпитания, които сте преживели, те са създали условията на вашия сегашен живот. Как ще дойде щастието в света? - Ако всички хора се слеят с (Първичния), Великия Дух.
към текста >>
Ще ви кажа една истина: Няма по-хубаво нещо от щастието и няма по-хубаво нещо от
сливането
на две души!
Ако човек се плаши от злото, а се радва на доброто - той не е щастлив. Щастието - това е една нова епоха, освобождение! Ликвидирана карма... Тогава започва една нова фаза... Всички минали опитности, всички изпитания, които сте преживели, те са създали условията на вашия сегашен живот. Как ще дойде щастието в света? - Ако всички хора се слеят с (Първичния), Великия Дух.
Ще ви кажа една истина: Няма по-хубаво нещо от щастието и няма по-хубаво нещо от
сливането
на две души!
Зад всички явления седи Бог. И зад всичко, което хората казват, седи Божественото Слово. * * * „Изгрева", април 1928 г. Всичко се постига чрез постоянно упражнение. Ако се упражняваш в: Понеделник - развива се въображението.
към текста >>
5.
ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 661-680
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Отвънка, то е поляризиране, ако е отвътре, то е
сливане
. Поляризиране.
Сродна душа. 661 Сродната душа може да бъде отвънка и отвътре.
Отвънка, то е поляризиране, ако е отвътре, то е
сливане
. Поляризиране.
662 На физическото поле всякога има индивидуализиране. В духовния свят трябва да има две съдържания. В умствения свят - две мисли. Само в Божествения свят се обединяват в Един Принцип. Знание. 663 Божественият човек всичко знае.
към текста >>
670 Когато действувате тъй, както Бог действува - тогава сме в
Бога
.
" Ти като че държиш в себе си второто - светлината. Волята, сърцето, умът. 669 Волята за тялото. Сърцето за душата. Умът за духа. Закон.
670 Когато действувате тъй, както Бог действува - тогава сме в
Бога
.
Извън Бога нещата не съществуват; и извън вас Аз не съществувам. То е същият' закон. Да бъдем извън Бога, то значи да сме съвършено ограничени. Волята Божия. 671 Учителят казва: Да изпълня Волята Божия, това е мое, а да изпълня, което ти искаш, то е твоето.
към текста >>
Извън
Бога
нещата не съществуват; и извън вас Аз не съществувам.
Волята, сърцето, умът. 669 Волята за тялото. Сърцето за душата. Умът за духа. Закон. 670 Когато действувате тъй, както Бог действува - тогава сме в Бога.
Извън
Бога
нещата не съществуват; и извън вас Аз не съществувам.
То е същият' закон. Да бъдем извън Бога, то значи да сме съвършено ограничени. Волята Божия. 671 Учителят казва: Да изпълня Волята Божия, това е мое, а да изпълня, което ти искаш, то е твоето. Поучение: 672 Първото качество, с което Учителят опитва ученика е единство на чувствата.
към текста >>
Да бъдем извън
Бога
, то значи да сме съвършено ограничени.
Сърцето за душата. Умът за духа. Закон. 670 Когато действувате тъй, както Бог действува - тогава сме в Бога. Извън Бога нещата не съществуват; и извън вас Аз не съществувам. То е същият' закон.
Да бъдем извън
Бога
, то значи да сме съвършено ограничени.
Волята Божия. 671 Учителят казва: Да изпълня Волята Божия, това е мое, а да изпълня, което ти искаш, то е твоето. Поучение: 672 Първото качество, с което Учителят опитва ученика е единство на чувствата. Това значи „Любов към Бога". Любовта към Бога не трябва да бъде примесена с друг обект.
към текста >>
Това значи „Любов към
Бога
".
То е същият' закон. Да бъдем извън Бога, то значи да сме съвършено ограничени. Волята Божия. 671 Учителят казва: Да изпълня Волята Божия, това е мое, а да изпълня, което ти искаш, то е твоето. Поучение: 672 Първото качество, с което Учителят опитва ученика е единство на чувствата.
Това значи „Любов към
Бога
".
Любовта към Бога не трябва да бъде примесена с друг обект. Любовта към Бога, това е морала на ученика. Има ли друга любов, моралът опетнен, от вътре в съзнанието на ученика. Ученикът трябва да се стреми с всичката си чистота и святост да прояви в живота си Любов към Бога. Това е жичката, която ще извади ученика от всички мъчнотии и през най-лошите условия.
към текста >>
Любовта към
Бога
не трябва да бъде примесена с друг обект.
Да бъдем извън Бога, то значи да сме съвършено ограничени. Волята Божия. 671 Учителят казва: Да изпълня Волята Божия, това е мое, а да изпълня, което ти искаш, то е твоето. Поучение: 672 Първото качество, с което Учителят опитва ученика е единство на чувствата. Това значи „Любов към Бога".
Любовта към
Бога
не трябва да бъде примесена с друг обект.
Любовта към Бога, това е морала на ученика. Има ли друга любов, моралът опетнен, от вътре в съзнанието на ученика. Ученикът трябва да се стреми с всичката си чистота и святост да прояви в живота си Любов към Бога. Това е жичката, която ще извади ученика от всички мъчнотии и през най-лошите условия. Тя ще бъде светлата звезда в неговия път.
към текста >>
Любовта към
Бога
, това е морала на ученика.
Волята Божия. 671 Учителят казва: Да изпълня Волята Божия, това е мое, а да изпълня, което ти искаш, то е твоето. Поучение: 672 Първото качество, с което Учителят опитва ученика е единство на чувствата. Това значи „Любов към Бога". Любовта към Бога не трябва да бъде примесена с друг обект.
Любовта към
Бога
, това е морала на ученика.
Има ли друга любов, моралът опетнен, от вътре в съзнанието на ученика. Ученикът трябва да се стреми с всичката си чистота и святост да прояви в живота си Любов към Бога. Това е жичката, която ще извади ученика от всички мъчнотии и през най-лошите условия. Тя ще бъде светлата звезда в неговия път. За да има чистотата, ученикът трябва да бъде крайно интелигентен.
към текста >>
Ученикът трябва да се стреми с всичката си чистота и святост да прояви в живота си Любов към
Бога
.
Поучение: 672 Първото качество, с което Учителят опитва ученика е единство на чувствата. Това значи „Любов към Бога". Любовта към Бога не трябва да бъде примесена с друг обект. Любовта към Бога, това е морала на ученика. Има ли друга любов, моралът опетнен, от вътре в съзнанието на ученика.
Ученикът трябва да се стреми с всичката си чистота и святост да прояви в живота си Любов към
Бога
.
Това е жичката, която ще извади ученика от всички мъчнотии и през най-лошите условия. Тя ще бъде светлата звезда в неговия път. За да има чистотата, ученикът трябва да бъде крайно интелигентен. Докато не изглади абсолютно и напълно своите отношения към Учителя си, Учителят не може да му предава свещените уроци. Нито помен от критика не трябва да има ученика в душата си. Мисълта.
към текста >>
Мисълта, идеята е важна в размишленията на ученика, тя иде от
Бога
.
Тя ще бъде светлата звезда в неговия път. За да има чистотата, ученикът трябва да бъде крайно интелигентен. Докато не изглади абсолютно и напълно своите отношения към Учителя си, Учителят не може да му предава свещените уроци. Нито помен от критика не трябва да има ученика в душата си. Мисълта. 673 Когато ученикът разсъждава, не трябва да има предвид формата, тя заблуждава и отклонява пътя на правите разсъждения.
Мисълта, идеята е важна в размишленията на ученика, тя иде от
Бога
.
Важен закон. 674 Може ли чашата вода да мисли колко вода има в морето. За да познай себе си, ученикът трябва да обича Бога. А като познай човек себе си, ще обича вече и ближните си. За да познай ученика Бога, трябва да го люби, а за да познаеш хората, трябва да познаваш Бога.
към текста >>
За да познай себе си, ученикът трябва да обича
Бога
.
Нито помен от критика не трябва да има ученика в душата си. Мисълта. 673 Когато ученикът разсъждава, не трябва да има предвид формата, тя заблуждава и отклонява пътя на правите разсъждения. Мисълта, идеята е важна в размишленията на ученика, тя иде от Бога. Важен закон. 674 Може ли чашата вода да мисли колко вода има в морето.
За да познай себе си, ученикът трябва да обича
Бога
.
А като познай човек себе си, ще обича вече и ближните си. За да познай ученика Бога, трябва да го люби, а за да познаеш хората, трябва да познаваш Бога. Любовта на Цялото. 675 Ако любиш себе си повече от Бога, не си на правия път. Ако любиш Цялото с любовта на една част, пак не си на правия път и ако любиш с любовта на една част, пак не си на правия път.
към текста >>
За да познай ученика
Бога
, трябва да го люби, а за да познаеш хората, трябва да познаваш
Бога
.
Мисълта, идеята е важна в размишленията на ученика, тя иде от Бога. Важен закон. 674 Може ли чашата вода да мисли колко вода има в морето. За да познай себе си, ученикът трябва да обича Бога. А като познай човек себе си, ще обича вече и ближните си.
За да познай ученика
Бога
, трябва да го люби, а за да познаеш хората, трябва да познаваш
Бога
.
Любовта на Цялото. 675 Ако любиш себе си повече от Бога, не си на правия път. Ако любиш Цялото с любовта на една част, пак не си на правия път и ако любиш с любовта на една част, пак не си на правия път. Цялото ще любиш с любовта на Цялото и частта с Любовта на частта. Вярата. 676 По отношение близостта към Великото, не само любовта но и вярата е необходимо качество.
към текста >>
675 Ако любиш себе си повече от
Бога
, не си на правия път.
674 Може ли чашата вода да мисли колко вода има в морето. За да познай себе си, ученикът трябва да обича Бога. А като познай човек себе си, ще обича вече и ближните си. За да познай ученика Бога, трябва да го люби, а за да познаеш хората, трябва да познаваш Бога. Любовта на Цялото.
675 Ако любиш себе си повече от
Бога
, не си на правия път.
Ако любиш Цялото с любовта на една част, пак не си на правия път и ако любиш с любовта на една част, пак не си на правия път. Цялото ще любиш с любовта на Цялото и частта с Любовта на частта. Вярата. 676 По отношение близостта към Великото, не само любовта но и вярата е необходимо качество. Верующият трябва да бъде абсолютно неподкупим. Подкуп има на земята, а вярата издига ученика в небето или ученикът живей вече в любовта и не може да има за обект себе си.
към текста >>
То е работа на
Бога
за женитбата.
678 Когато двама се обичат, те и заедно си заминават. Те ще се слеят, ще бъдат едно и тъй ще си заминат заедно. Когато двама се обичат, за бъдеще те няма да бъдат двама, те ще бъдат един. Ще се слеят и двамата ще живеят в едно. За бъдеще тъй ще бъде.
То е работа на
Бога
за женитбата.
Един живот. 679 Какво може да постигне човек в един живот? Има същества, на които взема само една минута, за да преживеят целият ваш живот на 120 години. Бог е! 680 Бог е Любов, която е над всяко същество.
към текста >>
6.
VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО
,
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
ТОМ 14
- Нечисти ръце, то е ръце, които вършат престъпление, не бива да Го хващат; ум, който мисли лошо; сърце, което не люби
Бога
, не бива да Го хващат.
- Учителю, какво има? - Ти сега не ме познаваш. - Не Ви познавам? - Твоят Учител Го няма, Той замина, аз съм един от Неговите ученици, пратен тук да Му пазя тялото, защото Неговото тяло е свещено и нечисти, и грешни ръце на бива да го хващат. - „Твоят Учител Го няма, аз съм един от Неговите ученици, нечисти ръце не бива да Го хващат!..." - Нищо не разбирам!
- Нечисти ръце, то е ръце, които вършат престъпление, не бива да Го хващат; ум, който мисли лошо; сърце, което не люби
Бога
, не бива да Го хващат.
Аз сега пазя тялото на Учителя. Никой да Го не бутне. - Учителю, аз съм в недоумение! - Не, аз ти казах, Учителят Го няма. И аз пазя сега тялото Му.
към текста >>
от 5-та серия.) - Горната част да упражнявате: Човек всякога трябва да обича
Бога
, Който го е създал.
Като целунеш един лош човек, лошото се предава на теб и като целунеш един добър човек, доброто се предава на теб. Знаеш какво казва най-добрият ученик, чети и прилагай. - Тъй казва и Учителят. Какво да чета? (Добрият взе Беседите 4-та и 5-та серия, 36 стр.
от 5-та серия.) - Горната част да упражнявате: Човек всякога трябва да обича
Бога
, Който го е създал.
И как ще Го обича? - Ще мисли за Него, ще четеш за всичко, което Той е правил. Защо искаш да пипнеш Учителя си? - Пред Учителя си само съм отворена. (Мълча.) - Аз всичко съм казвал на Учителя си.
към текста >>
от 5-та серия.) - Горната част да упражнявате: Човек всякога трябва да обича
Бога
, Който го е създал.
Като целунеш един лош човек, лошото се предава на теб и като целунеш един добър човек, доброто се предава на теб. Знаеш какво казва най-добрият ученик, чети и прилагай. - Тъй казва и Учителят. Какво да чета? (Добрият взе Беседите 4-та и 5-та серия, 36 стр.
от 5-та серия.) - Горната част да упражнявате: Човек всякога трябва да обича
Бога
, Който го е създал.
И как ще Го обича? - Ще мисли за Него, ще четеш за всичко, което Той е правил. Защо искаш да пипнеш Учителя си? - (Мълча.) - Как тъй много си позволявате? Не казвам, че е лошо.
към текста >>
Туй, което можете да видите, да ви упъти към
Бога
, да живеете в Любовта.
- Та вие не сте Го целували още както трябва. Ти сега криво ме разбираш. Словото на Учителя ще пребъдва в сърцето ви, с него ще живеете. Кое е реалното, свещта или светлината, реална е светлината. Когато свещта стане светлина, това е реално.
Туй, което можете да видите, да ви упъти към
Бога
, да живеете в Любовта.
(Учителят излезе вън за вечеря. Донаписах думите от беседата за Христа. И когато той се върна, продължихме разговора за Христа и той ми каза: - Той е Учителят. (Това той съвсем тихо каза.) - Зная, зная, аз тъй познавам моя Учител. А когато говоря за Христа, разбирам миналото.
към текста >>
Друг изпит: Като си работил цял живот, паднало ти се е всичкото
богатство
и да го дадеш на един от недостойните, той да яде и да пие.
Вашите изпити са прашинки. Нашите изпити, ако ви се дадат, космите ви ще настръхнат. - Кажете някой изпит на най-добрия ученик. - Такъв изпит, като си гладувал три дни, сложили са ти най-хубавото блюдо, но идва един, който е сит, той да изяде блюдото, а ти да се радваш. Ако го дадеш на някой гладен, ще имаш поне моралното задоволство, че си му помогнал, и то тъй да го издържиш, без да стане промяна в душата ти, като че тъй трябва да бъде.
Друг изпит: Като си работил цял живот, паднало ти се е всичкото
богатство
и да го дадеш на един от недостойните, той да яде и да пие.
Как ще го издържите? - Аз няма да се побера в кожата си. - И ученик, който не може да се побере в кожата си, как може да бъде окултен ученик? В този свят тези изпити ви ги дават, насила могат да ви вземат богатството, а у нас доброволно трябва да го отстъпиш. Те са от малките изпити, други има големи.
към текста >>
В този свят тези изпити ви ги дават, насила могат да ви вземат
богатството
, а у нас доброволно трябва да го отстъпиш.
Ако го дадеш на някой гладен, ще имаш поне моралното задоволство, че си му помогнал, и то тъй да го издържиш, без да стане промяна в душата ти, като че тъй трябва да бъде. Друг изпит: Като си работил цял живот, паднало ти се е всичкото богатство и да го дадеш на един от недостойните, той да яде и да пие. Как ще го издържите? - Аз няма да се побера в кожата си. - И ученик, който не може да се побере в кожата си, как може да бъде окултен ученик?
В този свят тези изпити ви ги дават, насила могат да ви вземат
богатството
, а у нас доброволно трябва да го отстъпиш.
Те са от малките изпити, други има големи. Казваш: „Учителят крие." Учителят никога не е бил на земята, Той слиза само до онова положение на съзнанието, където може да Го разбират. - Как се казвате Вие? - Аз не мязам на Учителя, тъй да казвам всичко. Името ми само Учителят знае.
към текста >>
" Вземете
богата
мома, честна, справедлива, досега никой не я е докосвал, понеже има средства, независима е.
Но, когато желаеш нещо, имаш много слаба воля. Ти имаш една приятелка, не ти е приятно да те целуне, но те целуне и мине. Пък може и приятел да е, и неговата целувка може да мине. А такива целувки ти имаш повече от сто. Ти кажи: „Ако ме цениш, не ме целувай!
" Вземете
богата
мома, честна, справедлива, досега никой не я е докосвал, понеже има средства, независима е.
Но изпадне в беднотия баща и, пропадне, влюби се тя в някой момък, трябват й пари за дрехи, но тя не може да проси, отива при банкера, иска на заем без гарант, банкерът казва: „Ако ми дадеш да те целуна, ще ти дам." Тя даде и взима 1000 лева. Туй морал ли е? Целувката е гарант. Чист човек при грешник не трябва да седи. Две неща ще държиш: Бог е във всички и Той е момента, който е мярка на времето и пространството.
към текста >>
9 стих: „И възлязоха по всичката ширина на земята и обиколиха стана на Светиите и възлюбления град; и падна огън от
Бога
из небето, та ги изпояде." 10 стих : „И дяволът, който ги лъстеше, хвърлен биде в езерото огнено и жупелно, дето е зверът и лъжовният пророк.
(Искам, мога, обичам.) - Въздържам се. В моето присъствие - на най-добрия ученик, най-умния и най-верния се позволява да мислите, да чувствувате, но не и да действувате. Трябва да се учиш на въздържание, послушание, благоприличие, благочестие, тялото е на Учителя, най-добрият ученик е в тялото на Учителя, а Учителят е в най-добрия ученик на Учителя. (Добрият отваря Библията: Иеремия 44 глава, 26 стих: „За то слушайте Словото Господне всички Юдо, които живеете в Египетската земя: Ето, заклех се във великото си име, говори Господ, че името ми няма да се произнесе вече с устата на никого мъжа от Юда, в всичката египетска земя, щото да говори: Жив Господ Иеова! " Откровение 20 глава от 9 до 15 стих.
9 стих: „И възлязоха по всичката ширина на земята и обиколиха стана на Светиите и възлюбления град; и падна огън от
Бога
из небето, та ги изпояде." 10 стих : „И дяволът, който ги лъстеше, хвърлен биде в езерото огнено и жупелно, дето е зверът и лъжовният пророк.
И ще бъдат мъчени ден и нощ во веки веков." 11 стих: „И видях един бял престол голям и тогози, който седеше на него, от лицето на когото побягна земята и небето, и не се намери място за тях." 12 стих: „И видях мъртвите, малки и големи, че стояха пред Бога и книгите се разгънаха и друга книга се отвори, която е на живота и съдени бидоха мъртвите според делата си от писаното в книгите." 13 стих: „И даде морето мъртвите що бяха в него: и смъртта и ада дадоха мъртвите що бяха в тях; и съдени бидоха всеки според делата си." 14 стих: „И смъртта и ада хвърлени бидоха в езерото огнено. Това е втората смърт." 15 стих: „И който не се намери записан в книгата на живота, хвърлен биде в езерото огнено". (Аз прочетох.) След това от Съборната книга 185 стр. и 298 стр. - „Всички неща, които стават с Любов, са по Дух, а всички неща, които са без Любов, са по буква." Правило: Истината изключва всички удоволствия, Мъдростта изключва всяка глупост, а Любовта изключва всяко насилие.
към текста >>
И ще бъдат мъчени ден и нощ во веки веков." 11 стих: „И видях един бял престол голям и тогози, който седеше на него, от лицето на когото побягна земята и небето, и не се намери място за тях." 12 стих: „И видях мъртвите, малки и големи, че стояха пред
Бога
и книгите се разгънаха и друга книга се отвори, която е на живота и съдени бидоха мъртвите според делата си от писаното в книгите." 13 стих: „И даде морето мъртвите що бяха в него: и смъртта и ада дадоха мъртвите що бяха в тях; и съдени бидоха всеки според делата си." 14 стих: „И смъртта и ада хвърлени бидоха в езерото огнено.
В моето присъствие - на най-добрия ученик, най-умния и най-верния се позволява да мислите, да чувствувате, но не и да действувате. Трябва да се учиш на въздържание, послушание, благоприличие, благочестие, тялото е на Учителя, най-добрият ученик е в тялото на Учителя, а Учителят е в най-добрия ученик на Учителя. (Добрият отваря Библията: Иеремия 44 глава, 26 стих: „За то слушайте Словото Господне всички Юдо, които живеете в Египетската земя: Ето, заклех се във великото си име, говори Господ, че името ми няма да се произнесе вече с устата на никого мъжа от Юда, в всичката египетска земя, щото да говори: Жив Господ Иеова! " Откровение 20 глава от 9 до 15 стих. 9 стих: „И възлязоха по всичката ширина на земята и обиколиха стана на Светиите и възлюбления град; и падна огън от Бога из небето, та ги изпояде." 10 стих : „И дяволът, който ги лъстеше, хвърлен биде в езерото огнено и жупелно, дето е зверът и лъжовният пророк.
И ще бъдат мъчени ден и нощ во веки веков." 11 стих: „И видях един бял престол голям и тогози, който седеше на него, от лицето на когото побягна земята и небето, и не се намери място за тях." 12 стих: „И видях мъртвите, малки и големи, че стояха пред
Бога
и книгите се разгънаха и друга книга се отвори, която е на живота и съдени бидоха мъртвите според делата си от писаното в книгите." 13 стих: „И даде морето мъртвите що бяха в него: и смъртта и ада дадоха мъртвите що бяха в тях; и съдени бидоха всеки според делата си." 14 стих: „И смъртта и ада хвърлени бидоха в езерото огнено.
Това е втората смърт." 15 стих: „И който не се намери записан в книгата на живота, хвърлен биде в езерото огнено". (Аз прочетох.) След това от Съборната книга 185 стр. и 298 стр. - „Всички неща, които стават с Любов, са по Дух, а всички неща, които са без Любов, са по буква." Правило: Истината изключва всички удоволствия, Мъдростта изключва всяка глупост, а Любовта изключва всяко насилие. Правило, казано чрез ума на най-добрия ученик.
към текста >>
За мен моралът седи в първичното отношение към
Бога
, а другото не е морал.
Нямам нищо, защото Учителят ме отдели от братството. Учителят каза: „Сега ще построим една стена помежду ни, по-голяма от добрия ученик." (И тъй аз оставам сама. Аз си отидох. Часът беше вече 9. Като си тръгвах, аз си спомних едно мото, което Учителят ми беше дал: „Направи един светъл кръг около себе си и един отгоре, а ти ще бъдеш вътре и кажи: В името на Божията Любов, в Името на Божията Мъдрост, в името на Божията Истина, и със Силата на Духа Божий, в тия светли кръгове да се разнебитят всичките лоши мисли, които идат, всичките лоши заклинания да станат на пух и прах.") 4 СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА, ВТОРНИК - Да пипаш, без да се съблазняваш, да милваш, без да съгрешаваш, да наказваш, без да се опорочаваш, няма нищо по-хубаво от това да вярваш в един Бог и Той да бъде истинският.
За мен моралът седи в първичното отношение към
Бога
, а другото не е морал.
6 СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА Трябва да имаме само една мярка за Бога, за нищо и никого, повече абсолютно за никого. Аз не съм намерил хора, които да обичат Бога. Ще търсиш реалността на живота, то е Бог. Оттам ще почнеш да разрешаваш всички въпроси на живота. Аз няма какво да обичам пръста на някой човек, нито тялото му, нито ума му, виж, като дойде до душата му, там има една необятна същина.
към текста >>
6 СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА Трябва да имаме само една мярка за
Бога
, за нищо и никого, повече абсолютно за никого.
Учителят каза: „Сега ще построим една стена помежду ни, по-голяма от добрия ученик." (И тъй аз оставам сама. Аз си отидох. Часът беше вече 9. Като си тръгвах, аз си спомних едно мото, което Учителят ми беше дал: „Направи един светъл кръг около себе си и един отгоре, а ти ще бъдеш вътре и кажи: В името на Божията Любов, в Името на Божията Мъдрост, в името на Божията Истина, и със Силата на Духа Божий, в тия светли кръгове да се разнебитят всичките лоши мисли, които идат, всичките лоши заклинания да станат на пух и прах.") 4 СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА, ВТОРНИК - Да пипаш, без да се съблазняваш, да милваш, без да съгрешаваш, да наказваш, без да се опорочаваш, няма нищо по-хубаво от това да вярваш в един Бог и Той да бъде истинският. За мен моралът седи в първичното отношение към Бога, а другото не е морал.
6 СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА Трябва да имаме само една мярка за
Бога
, за нищо и никого, повече абсолютно за никого.
Аз не съм намерил хора, които да обичат Бога. Ще търсиш реалността на живота, то е Бог. Оттам ще почнеш да разрешаваш всички въпроси на живота. Аз няма какво да обичам пръста на някой човек, нито тялото му, нито ума му, виж, като дойде до душата му, там има една необятна същина. - Учителю, защо не ми казахте, че хората не са искрени и щом Ви видят, веднага оставят разговора си и сядат мирно.
към текста >>
Аз не съм намерил хора, които да обичат
Бога
.
Аз си отидох. Часът беше вече 9. Като си тръгвах, аз си спомних едно мото, което Учителят ми беше дал: „Направи един светъл кръг около себе си и един отгоре, а ти ще бъдеш вътре и кажи: В името на Божията Любов, в Името на Божията Мъдрост, в името на Божията Истина, и със Силата на Духа Божий, в тия светли кръгове да се разнебитят всичките лоши мисли, които идат, всичките лоши заклинания да станат на пух и прах.") 4 СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА, ВТОРНИК - Да пипаш, без да се съблазняваш, да милваш, без да съгрешаваш, да наказваш, без да се опорочаваш, няма нищо по-хубаво от това да вярваш в един Бог и Той да бъде истинският. За мен моралът седи в първичното отношение към Бога, а другото не е морал. 6 СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА Трябва да имаме само една мярка за Бога, за нищо и никого, повече абсолютно за никого.
Аз не съм намерил хора, които да обичат
Бога
.
Ще търсиш реалността на живота, то е Бог. Оттам ще почнеш да разрешаваш всички въпроси на живота. Аз няма какво да обичам пръста на някой човек, нито тялото му, нито ума му, виж, като дойде до душата му, там има една необятна същина. - Учителю, защо не ми казахте, че хората не са искрени и щом Ви видят, веднага оставят разговора си и сядат мирно. Това нали е едно благоприличие, благоговение към Вас.
към текста >>
Само едно имам предвид -
Бога
." - Учителю, какво да правя сега?
И сега аз си измених мислите за теб и аз ще ги изправя. А другото, каквото направиш, мен ми е безразлично. Тези неща няма да ти ги кажа. (Ужасно ми стана.) 7 СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА Отидох. Учителят беше много сериозен и каза: „Искам всичко да уредя с хората.
Само едно имам предвид -
Бога
." - Учителю, какво да правя сега?
- Ще имаш вяра. Жива вяра. Знаеш каква вяра, която създава добра основа за един добър ум, който ще съгради основата за едно сърце към Бога. Ти още не си установена. Ти се бориш, ти като ученик защитаваш своите права, а от това по-лошо няма във живота.
към текста >>
Знаеш каква вяра, която създава добра основа за един добър ум, който ще съгради основата за едно сърце към
Бога
.
(Ужасно ми стана.) 7 СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА Отидох. Учителят беше много сериозен и каза: „Искам всичко да уредя с хората. Само едно имам предвид - Бога." - Учителю, какво да правя сега? - Ще имаш вяра. Жива вяра.
Знаеш каква вяра, която създава добра основа за един добър ум, който ще съгради основата за едно сърце към
Бога
.
Ти още не си установена. Ти се бориш, ти като ученик защитаваш своите права, а от това по-лошо няма във живота. Ученикът трябва да защитава правата на Учителя си и на Бога. А Учителят ще защитава правата на ученика. Ако вие защитавате вашите права, то не е естествено, аз трябва да защитавам вашите права, то е естествено.
към текста >>
Ученикът трябва да защитава правата на Учителя си и на
Бога
.
- Ще имаш вяра. Жива вяра. Знаеш каква вяра, която създава добра основа за един добър ум, който ще съгради основата за едно сърце към Бога. Ти още не си установена. Ти се бориш, ти като ученик защитаваш своите права, а от това по-лошо няма във живота.
Ученикът трябва да защитава правата на Учителя си и на
Бога
.
А Учителят ще защитава правата на ученика. Ако вие защитавате вашите права, то не е естествено, аз трябва да защитавам вашите права, то е естествено. Аз тъй те възпитавах, не да бъдеш индиферентна, но да кажеш: „Оставям Учителят да защитава моите права, а аз ще защитавам правата на Учителя и тогава щеше да видиш аз какво щях да направя. А тъй не си на правата страна. ЕДИН СЪВЕТ ОТ УЧИТЕЛЯ Не давай ухо на никакви обещания.
към текста >>
- Това е Божественото, когато искаш да обичаш Учителя си, да обичаш
Бога
, Природата, всичко живо, Велико и Възвишено.
Една права Божествена мисъл се предава като едно дълбоко чувствувание на сърцето. - Учителю, как мога да изменя своя живот? Сега съм в най-добри условия и трябва да изменя живота си. - Като имаш висок идеал. (Беседата „Високият идеал" е държана във вторник вечерта на 11 септември 1923 г.) - Учителю, как искам да Ви обичам все повече и повече, тогава тъй се разтваря сърцето и душата ми, но този изкълчен ум ми пречи.
- Това е Божественото, когато искаш да обичаш Учителя си, да обичаш
Бога
, Природата, всичко живо, Велико и Възвишено.
- Да бъдеш като малките деца. Ученикът: „Учителю, ще стана ли като малките деца? " Учителят: „Ще станеш. Бащата всичко може да даде на своя син, Учителят всичко може да даде на своя Ученик, но синът и ученикът трябва да заслужат това." ЕДНО ПРАВИЛО: - Едно правило помни: Когато отидеш при една твоя другарка и дойде някой брат или неин познат, ако чувствуваш свобода отвътре, остани, а пък ако има у тебе раздвоение, стани и си излез. - Учителю, от колко години свирите на цигулка?
към текста >>
Ти, като намериш
Бога
, трябва да бъдеш готова на всички укори.
Правило: Когато дойде човек да се стреми към по-висш живот, той трябва да се справи с всички обикновени отношения. Едно нещо ти да придобиеш: Опорната ти точка да се не мени. Всички хора се обиждат, обидата иде от накърняване на човешкото достойнство, а човешкото достойнство е да мислиш. Достойнството на човека е право да мисли. Това е човекът.
Ти, като намериш
Бога
, трябва да бъдеш готова на всички укори.
Да бъдеш готов всичко да понесеш. *Това е списание "Житно зърно", което излиза всеки месец от 1 март 1924 г. до март 1944 г., всичко 17 годишнини. 10 ОКТОМВРИ 1923 г. На 10 октомври 1923 година се избра представител на младежкия клас - брат Кузман Кузманов.
към текста >>
17 ОКТОМВРИ 1923 ГОДИНА, СРЯДА Стана
сливане
на двата младежки класа.
На 10 октомври 1923 година се избра представител на младежкия клас - брат Кузман Кузманов. След това се избра младежка просветна комисия. Човек сам гради в себе си. Без лъжа, то значи без никакви пропуквания. Всички сенки отвън, а отвътре пълна светлина.
17 ОКТОМВРИ 1923 ГОДИНА, СРЯДА Стана
сливане
на двата младежки класа.
Всичко на света е Любовта. Любовта създава живота. Животът урежда условията. Където има условия, трябва Мъдрост. Мъдростта носи знание.
към текста >>
Пък аз казвам: „Истината - това е поглед към
Бога
." (Учителят Му хареса това и каза: „Кой каза това?
Ще си отбележиш какви плодове си ял и как си се чувствувал. През лятото пак един месец и ще си отбележиш как си се чувствувал. Същото през есента и зимата. 31 ОКТОМВРИ 1923 Г., СРЯДА - Учителю, вие сте ми говорили някога за Истината. - „Моралът, това е изпълнение на Истината" - казвате вие.
Пък аз казвам: „Истината - това е поглед към
Бога
." (Учителят Му хареса това и каза: „Кой каза това?
") Аз отговорих: „Това казва ученикът на Учителя си." После Учителят ми каза следните неща за тези думи: „Любов може да има само там, гдето има отношение. А отношение може да има там, гдето има разумни същества. Да любиш, може само едно разумно същество. Един вол, една котка не можеш да любиш съзнателно. Може да имаш състрадание към нея, но съзнателна любов - не, защото няма отношение между нея и тебе.
към текста >>
По-голямо щастие от това, да живееш в
Бога
, има ли?
Да любиш, може само едно разумно същество. Един вол, една котка не можеш да любиш съзнателно. Може да имаш състрадание към нея, но съзнателна любов - не, защото няма отношение между нея и тебе. Ние трябва да живеем, за да се изяви Божественото съвършенство. В частите Бог се проявява в Своето съвършенство - значи Бог се е проявил в него - туй е проявлението само.
По-голямо щастие от това, да живееш в
Бога
, има ли?
Всяка отделна частица, като се отдели от цялото, носи идеята, че е всесилна, тъй като цялото е силно и има право да се движи, където си иска. Всеки трябва да разбира посоката на своето движение. Когато две същества се обичат, всяко едно пази правото на другия. Страданията продължават живота. Страданията са едно благо.
към текста >>
Когато се е завръщал Учителя в тялото си Той е бил засмян, весел, приемал ги е радушно с всички слабости и недостатъци, само и само да запази стремежа им към
Бога
.
Имало е в годините много дни когато Учителят се затваря в стаята и не приема никого, и не слиза в определените дни да изнася беседи. Това са именно тези случаи. И тези случаи се повтаряли десетки години. 4. Всеки един ученик, който е контактувал по това време с Учителя е виждал необикновеното поведение на Учителя и че е бил много строг, и недоволен от поведението на учениците си. А това е била реакцията на Добрия ученик, който е пазел тялото му.
Когато се е завръщал Учителя в тялото си Той е бил засмян, весел, приемал ги е радушно с всички слабости и недостатъци, само и само да запази стремежа им към
Бога
.
А самите случки днес звучат много забавно и поучително. Но като вникнеш в тях - стават страшни. 5. Настоящият текст, който се публикува е от архива на Галилей Величков. Той лично го е преписвал от друг оригинален текст съставен от Савка Керемидчиева, който в момента не притежавам. Трябва да се знае, че има и оригинален текст. 6.
към текста >>
7.
РАЗГОВОРИ на Учителят с ръководителите 1926 година Учителят за деветото число число.
,
Верую на Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно
,
ТОМ 14
Да бъде светлина във вашите умове, Мирът Божий да царува във вашите сърца и Мирът на
Бога
да се всели във вашите души - това е целта на деветото число Сега аз написвам деветото число вътре у вас.
РАЗГОВОРИ на Учителят с ръководителите 1926 година Учителят за деветото число.
Да бъде светлина във вашите умове, Мирът Божий да царува във вашите сърца и Мирът на
Бога
да се всели във вашите души - това е целта на деветото число Сега аз написвам деветото число вътре у вас.
Деветото число е най-великото скрито досега в непроявеното в света. Защо? - Защото светът отхвърли спасението. Шестото число силно е завладяло света, а сега аз съм дошъл за да проявя деветото число за да грабна своите - чрез закона на победата, като проявя тайната мъдрост - за да носят светлината, мирът и съвършенството на Божият Дух. Какво изразява деветото число? Трите принципа, тройната единосъщна и неразделна.
към текста >>
Портите са деветия ангелски чин, за да бъдете посрещнати от Елохимите, Серафимите и Херовимите, за да ви обгърнат в необятната светлина на
Бога
.
Всичко това, което давам тук, давам го защото аз никаква карма няма да понеса, нито вие които сте тук в тази школа, а други ще приемат една част от кармата, които ще засвидетелствуват този пръв закон за света. Защо няма да приемете никаква карма? - Защото няма втори път да разпъвам плътта си, нито вие, които бяхте гонени заради Светлината. Сега ви давам тайното заключение на деветото число. Новото са портите, през които ще минете.
Портите са деветия ангелски чин, за да бъдете посрещнати от Елохимите, Серафимите и Херовимите, за да ви обгърнат в необятната светлина на
Бога
.
С трите принципа, трите точки аз пренасочвам деветото число вътре у вас. За това ви казвам: Бог е светлина, Бог е Любов, Бог е Живот. Светлината (I), която е началото на деветото число трябва напълно да завладее вашите умове. Мирът (II), замества с великата Божия Любов, която оживотворява. И дава обнова чрез Духът на Бога Хио-Ели-Мели-Месаил (III).
към текста >>
И дава обнова чрез Духът на
Бога
Хио-Ели-Мели-Месаил (III).
Портите са деветия ангелски чин, за да бъдете посрещнати от Елохимите, Серафимите и Херовимите, за да ви обгърнат в необятната светлина на Бога. С трите принципа, трите точки аз пренасочвам деветото число вътре у вас. За това ви казвам: Бог е светлина, Бог е Любов, Бог е Живот. Светлината (I), която е началото на деветото число трябва напълно да завладее вашите умове. Мирът (II), замества с великата Божия Любов, която оживотворява.
И дава обнова чрез Духът на
Бога
Хио-Ели-Мели-Месаил (III).
И тъй това аз го отпечатвам като закон във вас до определеното време когато Духът напълно ще покори материята, ще освободи душата чрез пътя на вечната светлина. Това ви давам, за да почувствувате, че аз съм винаги с вас, аз съм с вашите души, с вашите духове. Затова няма да ви оставя докато не получите обещанието от мен и от моя Отец. Когато получите обещанието тогава ще се освободите от всичките закони и всичките закони ще се проявят като сила вътре във вас. Тогава ще живеете в четвъртото измерение на Светлината, която ще бъде навсякъде.
към текста >>
Много по-правилно горе и по пътя на деветото число ще се сливат душите с началото на
Бога
.
Това ще изговаряте мислено вътре в себе си. Това ще бъде верига за вас и вашите дела, когато дойдат тъмните сили за да ви пречат. Това ви известявам да знаете. Всеки девети ангелски чин има под своята власт девет легиона ангели, които сега действуват против тъмнината. Всички тия легиони ще изтребят тъмнината в последния ден с непокорното человечество, за да може да предначертае деветото число.
Много по-правилно горе и по пътя на деветото число ще се сливат душите с началото на
Бога
.
И тъй дръжте: I - Светлината в умовете си, II - Мирът във вашите сърца и III - Духът Божий във вашите души. Аз правя един триъгълник върху сърцата ви и написвам деветото число в средата. На линията на деветото число поставям животворящия дух на моя Отец. С това изявявам Любовта си към вас, за да имате радост и радостта ви да прелива към вашите братя и сестри. Амин! 9 август 1926 година * * * Деветото число е вложено в сърцето на окултния ученик, който изучава светлите закони и чрез законите влиза в пълното омиротворение на Божието проявление.
към текста >>
Това е пътят, по който трябва да се стремите и в този път ще намерите проявени дела чрез мисълта и силата на
Бога
.
И тъй дръжте: I - Светлината в умовете си, II - Мирът във вашите сърца и III - Духът Божий във вашите души. Аз правя един триъгълник върху сърцата ви и написвам деветото число в средата. На линията на деветото число поставям животворящия дух на моя Отец. С това изявявам Любовта си към вас, за да имате радост и радостта ви да прелива към вашите братя и сестри. Амин! 9 август 1926 година * * * Деветото число е вложено в сърцето на окултния ученик, който изучава светлите закони и чрез законите влиза в пълното омиротворение на Божието проявление.
Това е пътят, по който трябва да се стремите и в този път ще намерите проявени дела чрез мисълта и силата на
Бога
.
Всяка мисъл чрез силата на Бога, която изхожда от вашия ум, трябва да се основава върху един велик закон за сливането с Бога. За това трябва цялото Всемирно Бяло Братство да влезе в закона на Божията Любов. Божията Любов е израз на последната еволюция, което влиза в едно общо велико братство на Бога. Когато сега, в последния ден трябва да се запали деветия светилник, а този светилник ще озари вашите братя, за да познаят този, който седи посред всинца вас. Защото малцина са, които ме познават.
към текста >>
Всяка мисъл чрез силата на
Бога
, която изхожда от вашия ум, трябва да се основава върху един велик закон за
сливането
с
Бога
.
Аз правя един триъгълник върху сърцата ви и написвам деветото число в средата. На линията на деветото число поставям животворящия дух на моя Отец. С това изявявам Любовта си към вас, за да имате радост и радостта ви да прелива към вашите братя и сестри. Амин! 9 август 1926 година * * * Деветото число е вложено в сърцето на окултния ученик, който изучава светлите закони и чрез законите влиза в пълното омиротворение на Божието проявление. Това е пътят, по който трябва да се стремите и в този път ще намерите проявени дела чрез мисълта и силата на Бога.
Всяка мисъл чрез силата на
Бога
, която изхожда от вашия ум, трябва да се основава върху един велик закон за
сливането
с
Бога
.
За това трябва цялото Всемирно Бяло Братство да влезе в закона на Божията Любов. Божията Любов е израз на последната еволюция, което влиза в едно общо велико братство на Бога. Когато сега, в последния ден трябва да се запали деветия светилник, а този светилник ще озари вашите братя, за да познаят този, който седи посред всинца вас. Защото малцина са, които ме познават. Аз приготвям един велик метод за да се прояви Бог в светлината чрез деветия светилник.
към текста >>
Божията Любов е израз на последната еволюция, което влиза в едно общо велико братство на
Бога
.
С това изявявам Любовта си към вас, за да имате радост и радостта ви да прелива към вашите братя и сестри. Амин! 9 август 1926 година * * * Деветото число е вложено в сърцето на окултния ученик, който изучава светлите закони и чрез законите влиза в пълното омиротворение на Божието проявление. Това е пътят, по който трябва да се стремите и в този път ще намерите проявени дела чрез мисълта и силата на Бога. Всяка мисъл чрез силата на Бога, която изхожда от вашия ум, трябва да се основава върху един велик закон за сливането с Бога. За това трябва цялото Всемирно Бяло Братство да влезе в закона на Божията Любов.
Божията Любов е израз на последната еволюция, което влиза в едно общо велико братство на
Бога
.
Когато сега, в последния ден трябва да се запали деветия светилник, а този светилник ще озари вашите братя, за да познаят този, който седи посред всинца вас. Защото малцина са, които ме познават. Аз приготвям един велик метод за да се прояви Бог в светлината чрез деветия светилник. Деветият светилник е Духът, който е в мене. Когато се запали деветият светилник всяка тайна ще изчезне.
към текста >>
8.
9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Една анкета на всички незаконни
забогатявания
ще ни открие, до какви безподобни размери е разпространено това грозно престъпление.
До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност. Тя е изродена в ненаситна алчност. Това е вече душевен недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото. който се е интересувал да хвърли само един поглед върху криминалната статистика у нас, ще се ужаси от броя на делата в съдилищата за кражби по всичките възможни начини: джебчилък, грубчилък, чрез взлом и пр. Малко това: кражбата е вече едва ли не принцип на държавното управление у нас.
Една анкета на всички незаконни
забогатявания
ще ни открие, до какви безподобни размери е разпространено това грозно престъпление.
Общ повик е вече, че всички крадат, и чиновници, и не чиновници, от министрите до разсилния. Всеки обществен имот безжалостно се разграбва и даже бива считан глупав и непрактичен оня, който не краде, за да забогатее, а с честен труд изкарва средства за прехраната си. И поради тия кражби през станалите войни настъпиха страшните катастрофи, които бяха неизбежни. А сегашната скъпотия на живота, против която скудоумните български управници се мъчат да се борят с палиативни средства, на какво се дължи? Очевидно, все на тая престъпна наклонност по природа у българина да ограбва ближния, без оглед на последиците и страданията за цялото общество.
към текста >>
Всеки обществен имот безжалостно се разграбва и даже бива считан глупав и непрактичен оня, който не краде, за да
забогатее
, а с честен труд изкарва средства за прехраната си.
Това е вече душевен недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото. който се е интересувал да хвърли само един поглед върху криминалната статистика у нас, ще се ужаси от броя на делата в съдилищата за кражби по всичките възможни начини: джебчилък, грубчилък, чрез взлом и пр. Малко това: кражбата е вече едва ли не принцип на държавното управление у нас. Една анкета на всички незаконни забогатявания ще ни открие, до какви безподобни размери е разпространено това грозно престъпление. Общ повик е вече, че всички крадат, и чиновници, и не чиновници, от министрите до разсилния.
Всеки обществен имот безжалостно се разграбва и даже бива считан глупав и непрактичен оня, който не краде, за да
забогатее
, а с честен труд изкарва средства за прехраната си.
И поради тия кражби през станалите войни настъпиха страшните катастрофи, които бяха неизбежни. А сегашната скъпотия на живота, против която скудоумните български управници се мъчат да се борят с палиативни средства, на какво се дължи? Очевидно, все на тая престъпна наклонност по природа у българина да ограбва ближния, без оглед на последиците и страданията за цялото общество. А професионалното духовенство не върши ли постоянно само възмутителни кражби, като чете молитви срещу пари, и даже като се търгува за това с непросветените богомолци? Нима молитвата, която е една връзка между душата и духовния свят, трябва да се откупва с пари?
към текста >>
Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса на
сливането
между същите групи.
Цялото ни законодателство е една колосална лъжа, с която се извращава нашия индивидуален, социално-икономически и политически живот. Ако се впуснем да цитираме и разглеждаме поотделно нашите съдебни, социални и финансови закони от Освобождението ни досега, ще се види, че всичко е било нагаждано само по моментни настроения и за удовлетворение егоистичните интереси на отделни личности или политически котерии. С тия закони целият ни живот е фалшифициран издъно и за това нашият народен организъм е заприличал вече на един чудовищен народ, който не живее, а агонизира в страшни конвулсии. Разпокъсан на разни пристъпни организации и зловредни течения, народът ни се намира в постоянна и безплодна вътрешна борба, която изчерпва силите му, необходими за развитието му. Всичките изкуствени опити, направени досега за пълното обединение на разните противоположни групи, не доведоха до никакъв практически резултат.
Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса на
сливането
между същите групи.
Обаче, и тая реформа на българска почва не даде очаквания плод. Крайно време е да се самоосъзнаем и да изберем правия път на божествената мъдрост и любов. Трябва да бъдем мъдри в нашия индивидуален живот, като прилагаме винаги в своите постъпки великото правило, завещано ни от Христа: да правим на другите това, което желаем и те да правят нам. То е правилото на себеотричането, основата на социалната солидарност и любовта. Него трябва да приложим и в обществения, политическия, духовния и културния живот.
към текста >>
9.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с
Бога
е онзи, който се води по законите на Истината".
Софийския митрополит, в което се казва: „От все сърце благодарим Богу, че ни снабди с такъв министър на Народното Просвещение, който със своето прозорливо държавничество не само съзна нуждата от религиозно-нравствена просвета на младежта, но искрено заработи за нея и даде на дело своята подкрепа". В. „Съзнание" (9.XI. т.г.), орган на учителския съюз, прави ценна диагноза на моралното съзнание на нашето време и изказва още по-ценни мисли за обрата, който трябва да настъпи. Като подчертава, че само чувственият живот не може да ощастливи човека, че днес всеки се увлича да иска безогледна преценка на всички ценности, казва: „Лозунгът на новото време „знанието е сила" има една празнота, а това е нравственият елемент. Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот". „Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот.
За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с
Бога
е онзи, който се води по законите на Истината".
„Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр. Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише: „Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа. Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и творчество. Най- съкрушителното оръдие за борба срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила.
към текста >>
Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено
богатство
.
В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера.
Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено
богатство
.
Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни. Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди. По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура.
към текста >>
Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското
сливане
с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение.
Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката. Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията.
Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското
сливане
с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение.
...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност.
към текста >>
Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и
Бога
!
Вероотстъпничеството води към родоотстъпничество. А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме итруфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! " И властите - духовни и мирски мълчат. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал, каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление!
Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и
Бога
!
Като представител на българската религиозна мисъл, като най-стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас, за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството..." (Следва аргументацията за самостойното съществуване на душата). 15. Против тъмните сили на злото А за да се добие по-добра представа за голямата полемика и спорове то публикуваме цялата статия на вестник „Лъча", бр. 6 (12.IV.1926 г.), стр. 1-2 ПРОТИВ ТЪМНИТЕ СИЛИ НА ЗЛОТО (Отговор на атеистичните изявления на г-на Ст. Консулова) „Лъча", бр.
към текста >>
Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и
Бога
!
А се намира за университетските сфери един професор, който се провиква: „- Каква душа ще гиздиме и труфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! " И властите - духовни и мирски - мълчат. Гръмотевичното негодувание и роптание в съвестта на българските уредници и първенци не смее да се прояви. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал - каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление!
Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и
Бога
!
Като представител на българската религиозна мисъл, като най- стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството. II. Има ли във всемира работи които би могли да бъдат унищожени? -Не! „Унищожение" и „нищожество" са думи, които не означават - и не могат да означават - възможно дело, творимо действие. Нищожество значи нищо.
към текста >>
Михайловски, даже и по-надменно, но любовта и чувството за изпълнение дълга към
Бога
и родината не отбират от страх.
Вярвам, дето казва той, че обича българския народ и че работи за неговото добро. Но някои от начините на неговата дейност са необмислени и вредни за този народ. Думата ми е за американеца г. Маркъм. Той може да отговори и на мене тъй, както на в. „Слово", „Пасторско дело" и на Ст.
Михайловски, даже и по-надменно, но любовта и чувството за изпълнение дълга към
Бога
и родината не отбират от страх.
Понеже мнозина питат, кой е и каква мисия има този човек, ще кажа преди всичко следното за него. Той е дошъл в България около преди 15 години изпратен от едно християнско дружество в Бостън, мисионер, да проповядва на българите евангелието и да учителствува. Не след дълго, обаче, той почна да проявява отрицателни възгледи и да подкопава авторитета на кардиналните верски учения на християнството. Мнозина от евангелистите българи се противопоставиха на тези гибелни еретически учения, като писаха за това и на дружеството в Бостън. Вълнението бе голямо и въпроса се разисква в няколко годишни евангелски събори.
към текста >>
Статията му „Ако бях
богат
", в брой 14 на „Свят" е цяла безсмислица, защото с „Ако" аз мога да извърша най- великите чудеса на света, даже да освободя българските селяни от всякакъв данък, обаче целта на статията е явна, именно гражданите и заможните не се грижат за доброто на селяните.
Ако и да е похвалявал понякога правителството ни, духът на писането му е бил винаги левичарски и едностранчив. Когато преди две години правителството ни направи усилие да спаси отечеството от кръвопролитна вътрешна революция, която комунистите готвеха, г-н Маркъм тенденциозно и графически описа, как жестоко били избити някои от водачите на тази революция, но той не каза, доколкото аз знаех, че революция почти никога не се предотвратява или прекращава без някои жестокости. В една статия в „Зорница" той високо хвали комунистите, като най-добри хора, а всеки знае, какви са политическите и социални възгледи на тези добри хора и какво те са правили и правят с нещастния руски народ. Маркъм говори за народно единство, а сам посява студенина между гражданите и селяните, между заможните и сиромасите. Той често окайва селяните, задето работели за гражданите, а сами те ходели с цървули и живеели в мизерия.
Статията му „Ако бях
богат
", в брой 14 на „Свят" е цяла безсмислица, защото с „Ако" аз мога да извърша най- великите чудеса на света, даже да освободя българските селяни от всякакъв данък, обаче целта на статията е явна, именно гражданите и заможните не се грижат за доброто на селяните.
В други свои статии, пак в „Свят", разправя, какво видял на бал, сетне се простира в нещастието на селяните, как те работили от сутрин до вечер, за да могат гражданите да ходят на бал и да седят на канапета. Със статията си „Концерта и кравата" също всява враждувание между селския и градския народ. Маркъм забравя, че българският народ е 47 г. на възраст, че човек се учи с години, а народ с векове, че този народ през последните 40 г. е направил голям напредък във всяко отношение, че искренни чужденци нарекоха този народ „балкански саксонци и японци", че за напредъка и подигането на селяните всички български правителства са полагали големи усилия.
към текста >>
Но може би най-голямата пакост, която този човек върши, е старанието му да обезвери нашия народ, и да убие вярата му в
Бога
.
дава на младите в други страни". Такава мрачна картина никой истински приятел на България не може да начертае, когато знае миналото на този народ. Не, г. Маркам, всички български училища от университета, до това в последното селце и дейността на целия български народ за преодоляване на злото, рисуват съвсем друга картина на сегашното бъдеще. Не е вярно, че тези 500 000 български младежи са отчаяни.
Но може би най-голямата пакост, която този човек върши, е старанието му да обезвери нашия народ, и да убие вярата му в
Бога
.
Най- голямото зло, което може да се причини на един човек, на един дом, на един народ, това е да се убие вярата му. По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма. Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието. И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност. Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия.
към текста >>
През всичките си горчиви опитности, нашия народ всякога е прибягвал при
Бога
, в църквата за подкрепа и утеха.
Най- голямото зло, което може да се причини на един човек, на един дом, на един народ, това е да се убие вярата му. По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма. Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието. И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност. Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия.
През всичките си горчиви опитности, нашия народ всякога е прибягвал при
Бога
, в църквата за подкрепа и утеха.
Маркъм няма никакво понятие, какво тази вяра и тази църква са направили за този народ. Тази е крайната надежда на народа ни и днес. Когато от всякъде имаме неприятели, които се силят да ни удушат по разни начини, Маркам се старае да убие и тази надежда, и да го остави надвесен над тъмна и студена пропаст. И забележете, че като убива тази вяра и надежда, той не само че не дава нещо по-добро, но поне и толкоз добро колкото е сегашната вяра на този народ. Това е върхът на престъплението.
към текста >>
В друга статия в „Зорница" той с подигравка порицава
Бога
, който наказва онези, които не вярват, че „Духът Свети е брат на Иисуса Христа".
Доколкото зная, никой друг чужденец не е бил толкоз неблагоразумен, като гостенин, и толкоз пакостен в дейността си. Най-страшното е, че той има за прицелна точка младежта и я гъделичка с необуздана слободия. По обезверяването ще посоча само няколко примера. В неговото списание „Семе" той постоянно и систематично подкопаваше верските учения на Свещеното писание. В една статия „Що е християнство" той категорично отхвърля вярванията в Господа Иисуса Христа и символът на вярата, който православните, протестантите и римокатолиците приемат, като казва, че той не заслужавал вниманието на просветени хора.
В друга статия в „Зорница" той с подигравка порицава
Бога
, който наказва онези, които не вярват, че „Духът Свети е брат на Иисуса Христа".
Каква гавра е това. В първия брой на сегашния негов брой „Свят" статията озаглавена „Исус Христос" е поразително скандална. За да смегчи до някъде яростта си против Исуса Христа, той накрая на тази статия казва няколко приятни думи за някакъв си Исус от Назарет. Ще направя няколко извадки от тази статия. „Христос е фантазия...Христос е военна фантазия.
към текста >>
Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради науката той е готов да отхвьрли
Бога
„Иеова".
В тази си сказка той между другото казал, че душата не е нищо друго, освен една съвъренно тънка материя. Двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа, които не по-малко от Маркъма обичат своята родина и които не са по- малко умни от него, именно Ст. Михайловски в „Луч", и Ст. Ватралски в „Зорница", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора. Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна наука.
Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради науката той е готов да отхвьрли
Бога
„Иеова".
Да, науката, ние поддържаме, че никой не бива да е противник на науката, а да е неин горещ защитник, но забележете, истинската наука, а не мечтанията на някои умове. Този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Същото е вярно и с някои други предположения и теории. Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа.
към текста >>
И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до
Бога
, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и
Бога
, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот.
Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък.
И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до
Бога
, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и
Бога
, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот.
Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур. Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк. Нека, прочее, бъдем спокойни за бъдещето, дълбоко невъзмутими и толерантни.[7] Всяка истина, която носи спасение за света, се е посрещала с вой и отрицание.
към текста >>
А Учителят Дънов им казва, че понеже са се опитали да коригират Божественото и тримата ще бъдат наказани - един ще си замине, втория ще загуби
богатството
си, а третия Иван Радославов, ще умре изоставен и забравен от всички.
Иван Радославов - гимназиален учител, историк с голяма култура и познания, защитава Учителя в една книга „Где е истината? " И тримата са независими с голямо самочувствие. Накрая взимат едно свое решение и решават да го прокарат и за да го реализират отиват чак в гр. Сливен, качват се на Сините камъни, където Учителят е летувал с приятели. Те му казват своето решение.
А Учителят Дънов им казва, че понеже са се опитали да коригират Божественото и тримата ще бъдат наказани - един ще си замине, втория ще загуби
богатството
си, а третия Иван Радославов, ще умре изоставен и забравен от всички.
И тримата в един момент работят срещу Учителя. В дома на Иван Радославов и в двора му се построява братския салон на ул. „Оборище" N 14, но той става причина да се продаде мястото и да се разруши салона. Ето така действува тази десета част. За Иван Радославов виж „Изгревът" том III стр.
към текста >>
При срещата си с Него Николай Райнов пада на колене пред Учителя и Му казва: „Винаги, когато съм се молил на
Бога
, винаги пред мен излиза Вашето лице".
Такъв пример е българския окултист, теософ, писател Николай Райнов. Накрая на живота си той отива в с. Мърчаево при Учителя Дънов. Иска среща с него. Учителят се съгласява.
При срещата си с Него Николай Райнов пада на колене пред Учителя и Му казва: „Винаги, когато съм се молил на
Бога
, винаги пред мен излиза Вашето лице".
Учителят е строг, защото Николай Райнов десетилетия е воювал срещу Него. Учителят накрая го запитва: „Е, рекох позна ли ме? " „Познах те. Ти винаги си бил мой Учител от край века, та до край века". „Да винаги съм бил твой Учител, но не винаги ти си бил мой ученик".
към текста >>
Тук, където се е давало Словото на
Бога
чрез Всемировия Учител Беинса Дуно.
245, стр. 274, стр. 280, том III, стр.77. Тринадесета част са неговите последователи в Школата от 19221944 г., както и от 1900-1922 г., така също и от 1945 до 1990 г., и от 1990 г. та досега и до веки веков.
Тук, където се е давало Словото на
Бога
чрез Всемировия Учител Беинса Дуно.
Тук е Школата на Бялото Братство. Тя е едновременно в Божествения свят, в Духовния свят и има проекция на земята. На земята тя създава „Изгревът" - за да се реализира тази Школа. А където е „Изгревът" там е седалището на Бялата и Черната ложа. А щом има Бяла ложа на Изгрева, тя ще да има свой Учител.
към текста >>
То е Слово на
Бога
Живаго.
И ето защо това трябва да се напише, за да се знаят как са протекли Силите на Злото в събития, задвижили лица, земни власти и меча на Кесаря. Защото Силите на разрушението се ръководят от Духът на Заблуждението т.е. от Духът на Антихриста. Учението на Учителя Дънов е в Словото Му, което е Сила и живот. То е Дух и Истина.
То е Слово на
Бога
Живаго.
То е дадено и отпечатано. А „Изгревът" е летопис на времената, събитията и на человеците живяли по времето на Учителя Дънов и Неговата Школа. Амин. В „Изгревът" са застъпени представителите и на двете ложи. Над „Изгревът" стоят два архангела, които държат по един меч в ръката си и посичат всеки, който воюва срещу „Изгревът". Единият архангел е служител на Бялата ложа и посича онези от тази ложа, които отхвърлят и воюват срещу „Изгревът".
към текста >>
Те са били поставени отвътре на вратата на салона, където Учителя е давал Словото на
Бога
.
Другият архангел е служител на Черната ложа и посича онези от тази ложа, които отхвърлят и воюват срещу „Изгревът". И така „Изгревът" е охраняван от тези два архангела. И който воюва срещу Изгрева ще бъде посечен. Примери досега има много. Така навремето един от художниците на Изгрева Михаил Влаевски е нарисувал две големи картини на два архангела, които с меч и копие поразяват и унищожават Змеят на Злото.
Те са били поставени отвътре на вратата на салона, където Учителя е давал Словото на
Бога
.
Там са били и всички ги виждали при излизане. Сега там ги няма, защото всичко е разрушено. Но тях ги има. Но те са поставени сега за стража и Божи меч в поредицата в „Изгревът" и над „Изгревът". Бележките „Иван Толев и Изгревът" бяха написани на 7-8 май 2002 г., на третия ден на Великден, а в същия ден бе празника „Гергьовден" и на 8 май 2002 г., когато окончателно бе подготвен този материал.
към текста >>
10.
2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Всеки народ треба да изпълнява волята на
Бога
чрез точното прилагане учението на Христа - законът за любовта - ако иска да благоденствува трайно и да напредва духовно.
3 рубрика Нова естетика България - Това, което хората означават обикновено с човешкия термин "държава", с определена територия на земята и име, според живеещата там нация, е само материално отражение на едно колективно духовно същество. Всеки народ си има своя ангел-ръководител. "И яви се Павлу нощем видение: човек некой-си македонец стоеше, та му се молеше и казваше: мини в Македония и помогни ни" (Деяния Апост. -16; 9). Бог е определил границите на народите, според броя на ангелите, на които ги е поверил.
Всеки народ треба да изпълнява волята на
Бога
чрез точното прилагане учението на Христа - законът за любовта - ако иска да благоденствува трайно и да напредва духовно.
В противен случай, очаква го участта на еврейския народ или на други изчезнали народи. И животът на българския народ треба да се одухотвори... Да екнат песните сионски!... СБОГОМ, МАКЕДОНИЙО СТРАДАЛНА! (Поема - Начало от встъплението) Далеч от родний край, във чуждите страни Ний всинца бягаме, злочести синове На наш'та татковина Македонйя! Тъгите, веселбите, младост, старини Прекарваме далеч... На наш'те гробове Сълзи не ще пролей там някоя душа - Свещенните сълзи на майката ни клета!...
към текста >>
Ангел, от гръцката дума "ангелос", значи посланик, пратеник: те изпълняват посланията на
Бога
.
1919), с. 3 рубрика Нова естетика Ангел - Създаването и съществуването на ангелския свят, както и проблемът за падението и връщането на ангелите, са сюжети твърде интересни за изследване и проучване. По тия въпроси може да се препоръча, покрай съч[ине]нията на окултистите-класици (между които, на първо место, е Сведенборг), и една ценна студия на французина Шарл Ланслен: L'humanitn posthume et le monde angnlique, която може c полза да се консултира от ония, които се интересуват. Ангелите са чисто духовни същества. Те са деца на светлината, благостта и милосърдието -служебни духове.
Ангел, от гръцката дума "ангелос", значи посланик, пратеник: те изпълняват посланията на
Бога
.
На старо-еврейски: "мелхъ". Мойсей твърди, че ангелите са създадени едновременно с небето, т. е. в първия ден, а Иов (38; 4-7) казва: "Отговори Господ Иову из бурята и рече: ... къде беше ти, когато основах земята? Извести ми, ако имаш разум? Кой положи мерките й?
към текста >>
"И на часа го порази ангел Господен, защото не въздаде (Цар Ирод) славата на
Бога
; и изяден бе от червеи и умре" (Деян.
" (Матея-26; 53) И по-рано: "гледайте да не презрите едного от тези малките, защото ви казвам, че ангелите им на небеса винаги гледат лицето на Отца, който е на небеса" (Ibidem - 18; 10). "Ангел Господен слезе от небето, та пристъпи и отвали камъка от вратата и седеше отгоре на него; наглед бе той като бляскавица и облеклото му бяло като cHflr"(lbid. - 28; 3). "И ето ангел Господен предстана и светлина осия стаята; и ангелът, като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: ставай скоро, и паднаха веригите от ръцете му... И казва му: облечи дрехата си и ела след мене... И като излязоха, ангелът отстъпи от него... И Петър дойде в себе си и рече: сега наистина зная, че Господ проводи ангела своего и ме избави от ръката Иродова" (Деян. Апостолски - 12; 7-11).
"И на часа го порази ангел Господен, защото не въздаде (Цар Ирод) славата на
Бога
; и изяден бе от червеи и умре" (Деян.
Апостолски - 12; 23). Ангелите са покровители на цели държави, нации, области, градове и отделни лица. Йоан говори в Откровението за ангелите на седемте църкви и "видях седемте ангели, които стоеха пред Бога" (Ibid. - 8; 2). - Има разногласие, дали ангелите се въпльтяват в човешки същества, т. е.
към текста >>
Йоан говори в Откровението за ангелите на седемте църкви и "видях седемте ангели, които стоеха пред
Бога
" (Ibid.
"И ето ангел Господен предстана и светлина осия стаята; и ангелът, като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: ставай скоро, и паднаха веригите от ръцете му... И казва му: облечи дрехата си и ела след мене... И като излязоха, ангелът отстъпи от него... И Петър дойде в себе си и рече: сега наистина зная, че Господ проводи ангела своего и ме избави от ръката Иродова" (Деян. Апостолски - 12; 7-11). "И на часа го порази ангел Господен, защото не въздаде (Цар Ирод) славата на Бога; и изяден бе от червеи и умре" (Деян. Апостолски - 12; 23). Ангелите са покровители на цели държави, нации, области, градове и отделни лица.
Йоан говори в Откровението за ангелите на седемте църкви и "видях седемте ангели, които стоеха пред
Бога
" (Ibid.
- 8; 2). - Има разногласие, дали ангелите се въпльтяват в човешки същества, т. е. дали се деградират в по-нисше състояние, или не. "Що е човек, та да го помниш? Или син човешки, та да го посещаваш?
към текста >>
У
Бога
всичко е възможно: за любовта прегради няма, тя е безгранична и необятна като Него.
.. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3 - рубрика Нова естетика Слънце и земя - Космическа обич. Уподобление.
У
Бога
всичко е възможно: за любовта прегради няма, тя е безгранична и необятна като Него.
Първата змия - старовременната. Неразривната магнетична връзка между слънцето и земята. Астрализирането на земята. НА УЧИТЕЛЯ Каква наслада сещам, душа велика, чиста, кога се вслушвам в твоите божествени слова - кога от теб се лее, с аурата златиста, поток от светлина! Как твойта благост чудна сърдцето упоява във трепети безкрайни!
към текста >>
Сион, градът на великия Цар на Господа на Силите, град на
Бога
нашего" (Пс.
200 рубрика Нова естетика Пилигрим - Вечен и неуморим пътник към лъчезарния връх. Идеалът за достижение е един: Абсолютната Красота е неразделна от Абсолютната Истина на Отца на светлините. Тя е шестият сефирот. "От Сион, който е съвършенство на красотата, възсия Бог" (Пс. 50 : 2).
Сион, градът на великия Цар на Господа на Силите, град на
Бога
нашего" (Пс.
48; 2 и след.). Тоя пътник е поетът, който схваща същината на Красотата със силата на своята интуиция: той е и мистик, поради връзката си с нея, и ясновидец, поради своята проницателност в безкрайността й, и герой, поради силните си преживявания в нея, и пророк, поради възприемането на първичните й тайни, и учител, понеже преподава добитите си знания за нея на по-малките си братя, и маг. понеже завладява с гения си не само принципите, но и законите на Красотата и на цялото битие: във формите - тяхното съдържание и смисъл, в цветовете - техните разнородни вибрации, в звуковете - техните хармонични съчетания или, с една реч, реалността на всичките дълбоки мистерии от естетично гледище. Поетическият дар е една от силите в човека, които го свързват с рая. Външният белег на мозъчния център, който е седалище на тоя дар, се вижда на двете страни на челото, над слепите очи.
към текста >>
Индивидуалният дух говори: Който знае и прилага законите на
Бога
, т. е.
Тогава, в борбата с противодействуващите вражески сили, орелът може да бъде ранен, но той никога не умира, тъй като невидимите божествени сили постоянно бдят във време на падението и спасяват всяка душа от бездната на гибелта: душата не може да бъде погубена. Вж. Окултните печати на Откровението във Всемирна Летопис, год IV. За мото на тоя сонет са цитирани два стиха от псалом 91 на Давида. Тоя псалом е магически. Неговото тълкуване е следното: "Който живее под покрива на Всевишняго, ще пребивае под сенката на Всемогьщаго".
Индивидуалният дух говори: Който знае и прилага законите на
Бога
, т. е.
законите на живата природа, той притежава всички знания и сили, т. е. отразява Бога в себе си и всичко е възможно за него. Първият и основен закон на живота е законът за Божията Любов, от която произтичат Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто, т. е. петте лъчи на Витлеемската звезда или на Христа, които са петте животворни течения в природата, петте основни сили и добродетели... "Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на него ще се надея". Под думата "Господ" се разбират всичките божествени сили на светлината, строителните фактори на целокупния живот, които творят и управляват световете.
към текста >>
отразява
Бога
в себе си и всичко е възможно за него.
За мото на тоя сонет са цитирани два стиха от псалом 91 на Давида. Тоя псалом е магически. Неговото тълкуване е следното: "Който живее под покрива на Всевишняго, ще пребивае под сенката на Всемогьщаго". Индивидуалният дух говори: Който знае и прилага законите на Бога, т. е. законите на живата природа, той притежава всички знания и сили, т. е.
отразява
Бога
в себе си и всичко е възможно за него.
Първият и основен закон на живота е законът за Божията Любов, от която произтичат Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто, т. е. петте лъчи на Витлеемската звезда или на Христа, които са петте животворни течения в природата, петте основни сили и добродетели... "Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на него ще се надея". Под думата "Господ" се разбират всичките божествени сили на светлината, строителните фактори на целокупния живот, които творят и управляват световете. Те са Белите Братя или Светлите Духове, проводници на Божия Промисъл в проявения живот на всички вселени (видими и невидими). Когато индивидуалният човешки дух се утвърди върху тех, той ще намери своя Бог,т. е.
към текста >>
Закрилата на
Бога
е крайната цел на духовната еволюция.
Когато индивидуалният човешки дух се утвърди върху тех, той ще намери своя Бог,т. е. основата на живота си, опората и надеждата си, с силата на която ще възприеме всичките божествени възможности и ще се укрепи завинаги. Това е висшето посвещение... "Защото Той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор". Сетта на ловеца е лъстта и съблазънта на сатаната, духът на съпротивата и душегубството, обладанието на земните слабости и похоти, в които духът човешки пот[ъ]ва и страда. "С перата си ще те покрива и под крилата му ще имаш прибежище".
Закрилата на
Бога
е крайната цел на духовната еволюция.
Това е осъществяване на "сливането" на индивидуалния дух, микрокосмоса, с всеобятния Божи Дух, т.е.-, Макрокосмоса. "Неговата Истина е щит и всеоръжие". Истината, това е Христос - проявеният Бог на живата природа или живият Бог, според Писанието. А Христос, който обгръща пречистения човешки дух с своята светла и мощна аура, е щитът и всеоръжието лротив всички посегателства, ухищрения и уловки на падналия сатана, т. е. сборът на нечестивите духове, за които се говори в следните стихове на псалома: "Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене, от мор, който ходи в тъмнина, и от погибел, която запустява всред пладнина.
към текста >>
Това е осъществяване на "
сливането
" на индивидуалния дух, микрокосмоса, с всеобятния Божи Дух, т.е.-, Макрокосмоса.
основата на живота си, опората и надеждата си, с силата на която ще възприеме всичките божествени възможности и ще се укрепи завинаги. Това е висшето посвещение... "Защото Той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор". Сетта на ловеца е лъстта и съблазънта на сатаната, духът на съпротивата и душегубството, обладанието на земните слабости и похоти, в които духът човешки пот[ъ]ва и страда. "С перата си ще те покрива и под крилата му ще имаш прибежище". Закрилата на Бога е крайната цел на духовната еволюция.
Това е осъществяване на "
сливането
" на индивидуалния дух, микрокосмоса, с всеобятния Божи Дух, т.е.-, Макрокосмоса.
"Неговата Истина е щит и всеоръжие". Истината, това е Христос - проявеният Бог на живата природа или живият Бог, според Писанието. А Христос, който обгръща пречистения човешки дух с своята светла и мощна аура, е щитът и всеоръжието лротив всички посегателства, ухищрения и уловки на падналия сатана, т. е. сборът на нечестивите духове, за които се говори в следните стихове на псалома: "Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене, от мор, който ходи в тъмнина, и от погибел, която запустява всред пладнина. Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди от дясното ти, но при тебе няма да се приближи, само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите".
към текста >>
Сега вече индивидуалният дух иска защита и за физическото си тяло, което е неговото и на душата жилище, основавайки се пак на упованието или надеждата си в
Бога
: "Понеже ти си направил Господа свое упование, Вишняго свое прибежище, нема да ти се случи никакво зло и язва нема да се приближи при жилището ти, защото ще заповеда на ангелите си за тебе да те пазят в вейте ти пътища, на ръце ще те повдигат, да не би да препънеш о камък ногата си".
"Неговата Истина е щит и всеоръжие". Истината, това е Христос - проявеният Бог на живата природа или живият Бог, според Писанието. А Христос, който обгръща пречистения човешки дух с своята светла и мощна аура, е щитът и всеоръжието лротив всички посегателства, ухищрения и уловки на падналия сатана, т. е. сборът на нечестивите духове, за които се говори в следните стихове на псалома: "Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене, от мор, който ходи в тъмнина, и от погибел, която запустява всред пладнина. Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди от дясното ти, но при тебе няма да се приближи, само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите".
Сега вече индивидуалният дух иска защита и за физическото си тяло, което е неговото и на душата жилище, основавайки се пак на упованието или надеждата си в
Бога
: "Понеже ти си направил Господа свое упование, Вишняго свое прибежище, нема да ти се случи никакво зло и язва нема да се приближи при жилището ти, защото ще заповеда на ангелите си за тебе да те пазят в вейте ти пътища, на ръце ще те повдигат, да не би да препънеш о камък ногата си".
Земният живот на обикновения човек е изпълнен с грехове и престъпления, които са "камък за препъване" на душата и духа, защото "светът", т. е. земята, "лежи в лукавия". "Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя" - емблемите на злото в света (вж. новоизлезлото капитално съчинение: "Le Bestiaire du Christ"). На всичките тия желания, жалби и молби, Божият Дух отговаря: "Понеже положи в Мене любовта си, затова ще го избавя".
към текста >>
Да положиш любовта си в
Бога
, т. е.
Земният живот на обикновения човек е изпълнен с грехове и престъпления, които са "камък за препъване" на душата и духа, защото "светът", т. е. земята, "лежи в лукавия". "Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя" - емблемите на злото в света (вж. новоизлезлото капитално съчинение: "Le Bestiaire du Christ"). На всичките тия желания, жалби и молби, Божият Дух отговаря: "Понеже положи в Мене любовта си, затова ще го избавя".
Да положиш любовта си в
Бога
, т. е.
да изпълниш първата заповед, това значи, че си преминал всичките етапи на висшето посвещение и, следов., чрез изкуплението на Христа, придобито е избавлението на душата от порока и греха. Това показва, че е достигнато Висшето знание или божествената мъдрост или, с други думи: "ще го туря в безопасност, защото позна Името ми ще ме призове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб" - както бе, когато Исус на кръста Го призоваваше всред най-голямата си скръб, За да го избави и прослави, ще го наситя с дългоденствие (физическо и духовно) и ще му покажа спасението си", което е окончателното прекъсване на връзката с физическия и астралния светове. След като индивидуалният човешки дух произнесе този магически псалом, прави се хексаграмата на еволюцията на душата от шестте равнобедрени триъгълници: физическият човек, който представлява, освен пентаграма, и живата кръстна форма, трябва за своята самоотбрана да чертае с ръцете си тия 6 фигури вечер, преди легане, и сутрин, преди започване на дневната си работа. Така, разтварят се ръцете хоризонтално, за да се начертае основата на първия триъгълник, след което се издигат и допират с пръстите, за да се насочат двете му бедра към върха, т. е. , към Центъра на живота, с думите: "В името на Божията Любов, в която нема никаква измена".
към текста >>
В "Книгата на Сиянието" (Ха-Зоар) с името Елохим се означава божествената есенция, която удържа равновесието между
Бога
и света: "Елохим ще установи долу Царството, което е горе, и двете царства ще бъдат едно" (I, 184).
5 Триумф - Велика, неописуема е радостта на тържествуващата любов. Душата и духът, обединени под трицветен венец, трептят в лъчезарно сияние, преживявайки божествения живот. Елохимите - светлите духове на Любовта - носят в тоя момент човешките същества в упоителните вълни на небесното веселие и блаженство... Те са силите, които установяват и поддържат всемирното равновесие. Където и да се движи човешката душа, затворена в своите безчислени малки домове- тела, Елохимите възстановяват хармонията на равновесието през всичките й превъплътявания. Затова и бинерът или двойката е число на Елохимите, защото в него се съдържа възможността за уравновесяване на творческия и строителния принципи, мъжът и жената.
В "Книгата на Сиянието" (Ха-Зоар) с името Елохим се означава божествената есенция, която удържа равновесието между
Бога
и света: "Елохим ще установи долу Царството, което е горе, и двете царства ще бъдат едно" (I, 184).
НЕЗАБРАВКА "Бог е ревнив..." Защо се появи на пътя ми, пред мен, о жив и цъфнал блен? - Не си ли синйото око на майски ден? .. Пази се, скрий се ти във храсталака тъмен, не спъвай ме ни миг по склона див и стръмен, че може твоят чар да спре в последен зов под огнения дъх на моята любов... Виж как трепти в зари и ревността на Бога - не би ли той, с гнев и гръм, те поразил? О блен, ако не бих те любил толкоз много; за да цъфтиш безкрай, аз бих те намразил! Но, свидно цвете, ще увехнеш някой ден, и твоят прах безцен ще тлее в някой кът душевен, съкровен... 6. V.
към текста >>
.. Пази се, скрий се ти във храсталака тъмен, не спъвай ме ни миг по склона див и стръмен, че може твоят чар да спре в последен зов под огнения дъх на моята любов... Виж как трепти в зари и ревността на
Бога
- не би ли той, с гнев и гръм, те поразил?
Където и да се движи човешката душа, затворена в своите безчислени малки домове- тела, Елохимите възстановяват хармонията на равновесието през всичките й превъплътявания. Затова и бинерът или двойката е число на Елохимите, защото в него се съдържа възможността за уравновесяване на творческия и строителния принципи, мъжът и жената. В "Книгата на Сиянието" (Ха-Зоар) с името Елохим се означава божествената есенция, която удържа равновесието между Бога и света: "Елохим ще установи долу Царството, което е горе, и двете царства ще бъдат едно" (I, 184). НЕЗАБРАВКА "Бог е ревнив..." Защо се появи на пътя ми, пред мен, о жив и цъфнал блен? - Не си ли синйото око на майски ден?
.. Пази се, скрий се ти във храсталака тъмен, не спъвай ме ни миг по склона див и стръмен, че може твоят чар да спре в последен зов под огнения дъх на моята любов... Виж как трепти в зари и ревността на
Бога
- не би ли той, с гнев и гръм, те поразил?
О блен, ако не бих те любил толкоз много; за да цъфтиш безкрай, аз бих те намразил! Но, свидно цвете, ще увехнеш някой ден, и твоят прах безцен ще тлее в някой кът душевен, съкровен... 6. V. 1923 г. "Всемирна летопис", Г. Ill, кн.
към текста >>
4, казва: "не се възгордявай от
богатствата
си, от слугите си и от слугините си и от младостта си, понеже времето ще разруши всичко това в един миг.
45; 6). "Царицата предстои отдясно на тебе в злато офирско", и "ще пожелае Царьт твоята красота", "нейните другарки деви ще влезат в царския палат, след нея" (Ibid. - 9, 14, 15). Майя на индуски значи илюзия. Мъдрецът Санкарачария в своята поема: "Моха-Мудгара", ст.
4, казва: "не се възгордявай от
богатствата
си, от слугите си и от слугините си и от младостта си, понеже времето ще разруши всичко това в един миг.
Скъсай връзката си с него, което е само майя (илюзия)". Майя, изтълкувано, значи още: "потопен в вода"; на старо-еврейски: "моше" (Мойсей бил потопен в водата). Оттам и "Мариа", майка на живота, и "Ева", майка на живите-двата полюса на всемирната материя "Майя", великата Майя, Деваки, Изида. На санскритски Майя е майка на Буда. - Животът в трите свята е и майя (илюзия), и реалност.
към текста >>
- Тая трилогия е и картинна представа на космичното
сливане
на сродните души.
На санскритски Майя е майка на Буда. - Животът в трите свята е и майя (илюзия), и реалност. - Въпросите са: къде е Духът? Къде е Душата? Сродните души постоянно се търсят и привличат, защото астралните им тела са свързани с мистичната връзка на слънчевия възел, независимо от пространственото разстояние помежду им.
- Тая трилогия е и картинна представа на космичното
сливане
на сродните души.
- Но къде, на земята, може да се намери избраната, въжделената, идеалната девица?... --------------------------------- [1]Цитата се публикува по отпечатания в списанието.
към текста >>
11.
5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за наи-висшите знания, неговата любов към
Бога
и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема.
Великият поет е проводник на красотата на всички небесни форми и прояви, които са понятни за човека. И както слънчевият лъч, който, когато премине през призмата, се разлага на всички цветове на спектъра, така и духовната красота се възприема и предава от духа и душата на великия поет, които вибрират със същия темп и със същата приятност, както у първоизточника им. Той открива дълбоките небесни тайни чрез своята интуиция, схваща ги със своя високо развит ум и ги изразява на другите в ритмична, звучна, музикална реч. Той е ясновидец и певец на красотата, но той същевременно и възвестител, пророк на истината. Той е едновременно посланик на небето, и маг, и учител, и любвеобилен възпитател.
Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за наи-висшите знания, неговата любов към
Бога
и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема.
Великият поет, взет като самостойна индивидуалност, е съвършено същество на земята. Неговите поетически произведения, по съдържание и по форма, са алхимически и лечебни средства. Когато утруденият, обремененият от житеиски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърдце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител. Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея. Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индииската Рамайана, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гйоте, Адам Мицкевич и мн. др.
към текста >>
Там ангелските същества пеят и славословят
Бога
, Творецът на мирозданието.
Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индииската Рамайана, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гйоте, Адам Мицкевич и мн. др. А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могъщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери.
Там ангелските същества пеят и славословят
Бога
, Творецът на мирозданието.
Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гйоте в I-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Иерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали някога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера... Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действува ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов. Музиката укротява даже зверовете и змиите. А песните на славеите в майски зори се изливат като балсам в наранените души, ръмоленето на планинското поточе отронва звънливи бисери, диханието на зефира упива със своя сладък шепот... Каква дълбока поезия има в музиката на майката-природа, какви чаровни химни се леят от небесните висини! Бог е надарил своите чада със звуков орган, за да изливат всичките копнежи на душата си в песен.
към текста >>
Мъжът и жената в брака са в хармония, ако съчетанието им е по
Бога
, т. е.
Всичко живо, което възнася гласни молитви към Създателя, слива своето отделно съществуване с всемирния живот. Средството за това е музиката. Но тя, освен естествените си органи, има и изкуствени, направени от хората: чрез тия инструменти се схващат трептенията на невидимия свет и се изразяват индивидуалните мисли, чувства и желания. Всеки човек има свой специфичен тон, който съответствува на тона на владеещата го планета, и съобразно с него, той се свързва хармонично с другите хора или се отдалечава от тях. Хората образуват помежду си акорди и дисонанси.
Мъжът и жената в брака са в хармония, ако съчетанието им е по
Бога
, т. е.
ако, покрай другите си духовни качества, с които взаимно се допълват, имат и хармонични тонове. В противен случай, бракът е неестествен и опорочен, той е едно продължително мъчение и агония. Музиката е израз на Духа. Целта, към която се стреми човешката душа, е сливане с Божествения Дух. Затова и музиката, за да спомогне на душата да постигне това единение, треба да създава единство на впечатлението, т. е.
към текста >>
Целта, към която се стреми човешката душа, е
сливане
с Божествения Дух.
Хората образуват помежду си акорди и дисонанси. Мъжът и жената в брака са в хармония, ако съчетанието им е по Бога, т. е. ако, покрай другите си духовни качества, с които взаимно се допълват, имат и хармонични тонове. В противен случай, бракът е неестествен и опорочен, той е едно продължително мъчение и агония. Музиката е израз на Духа.
Целта, към която се стреми човешката душа, е
сливане
с Божествения Дух.
Затова и музиката, за да спомогне на душата да постигне това единение, треба да създава единство на впечатлението, т. е. да реализира закона на небесната хармония. Върху тоя закон се гради всека мелодия, която съчетава звуковите трептения, прониква в най-съкровените глъбини на душата и издига човешкия дух до сюблимните висини на божествената красота и наслада. От това гледище, музиката на Духа рязко се отличава от светската музика на мнозинството от съвременните хармонисти и композитори, както по своята форма и съдържание, така и по своята техника в хармонизацията и изпълнението. Докато тия музикални дейци се стараят да извлекат много ефекти от контрастите, духовната музика, в съответствие с методите на природата , произвежда един целостен и траен ефект.
към текста >>
А да изобразиш природата, това значи, да изразиш
Бога
, който се проявява в нея.
Мистицизмът на средните векове не им е доставил нуждните веществени средства за проявление на талантите им, както и музикалните средства (съвременните инструменти) се оказаха не напълно годни за възпроизвеждане, дори от такива великани на музикалната мисъл и вдъхновение, като Бетховен, Вагнер, Верди, Гуно, Моцарт, Бах и мн. др., на висшите звукови трептения. (Следва) Казахме, че живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. За да не бъдем криво разбрани, требада поясним, че възпроизвеждането на природата чрез живописта не означава "рабско подражание" на природните форми, както някои обичат с неудоволствие да се изразяват, нито пък то подразбира изключване на индивидуалното творчество на художника. Във всичките видове живопис (битовата, пеизажната, портретната и пр.) природата непременно се изобразява повече или по-малко ясно, самостойно или в свръзка с културните придобивки на човечеството във външната страна на живота или във вътрешното му съдържание.
А да изобразиш природата, това значи, да изразиш
Бога
, който се проявява в нея.
И понеже Бог е закономерно и хармонично съчетание на всичко, що е най-финно по мисъл, чувство, желание и действие, то следва, че живописта трябва да възпроизвежда съществуващето битие във всичките негови висши прояви, видими и невидими, материални и нематериални, мислови и чувствени - във всичките планове на вселената. Всеки създаден свят е една мисъл на Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всеко явление е резултат от взаимнодействието на мислите и законите на Бога. Всичко това художникът е длъжен да изучи и да знае в съвършенство, за да може да изпълни своята мисия на земята. Той трябва, наистина, да твори, но като черпи знания и сили от творчеството на Бога, на което е той изразител и проводник. А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще предначертанията на невидимия свят.
към текста >>
Всеки създаден свят е една мисъл на
Бога
, проявена във видимата за човека физическа област, и всеко явление е резултат от взаимнодействието на мислите и законите на
Бога
.
(Следва) Казахме, че живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. За да не бъдем криво разбрани, требада поясним, че възпроизвеждането на природата чрез живописта не означава "рабско подражание" на природните форми, както някои обичат с неудоволствие да се изразяват, нито пък то подразбира изключване на индивидуалното творчество на художника. Във всичките видове живопис (битовата, пеизажната, портретната и пр.) природата непременно се изобразява повече или по-малко ясно, самостойно или в свръзка с културните придобивки на човечеството във външната страна на живота или във вътрешното му съдържание. А да изобразиш природата, това значи, да изразиш Бога, който се проявява в нея. И понеже Бог е закономерно и хармонично съчетание на всичко, що е най-финно по мисъл, чувство, желание и действие, то следва, че живописта трябва да възпроизвежда съществуващето битие във всичките негови висши прояви, видими и невидими, материални и нематериални, мислови и чувствени - във всичките планове на вселената.
Всеки създаден свят е една мисъл на
Бога
, проявена във видимата за човека физическа област, и всеко явление е резултат от взаимнодействието на мислите и законите на
Бога
.
Всичко това художникът е длъжен да изучи и да знае в съвършенство, за да може да изпълни своята мисия на земята. Той трябва, наистина, да твори, но като черпи знания и сили от творчеството на Бога, на което е той изразител и проводник. А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще предначертанията на невидимия свят. В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен.
към текста >>
Той трябва, наистина, да твори, но като черпи знания и сили от творчеството на
Бога
, на което е той изразител и проводник.
Във всичките видове живопис (битовата, пеизажната, портретната и пр.) природата непременно се изобразява повече или по-малко ясно, самостойно или в свръзка с културните придобивки на човечеството във външната страна на живота или във вътрешното му съдържание. А да изобразиш природата, това значи, да изразиш Бога, който се проявява в нея. И понеже Бог е закономерно и хармонично съчетание на всичко, що е най-финно по мисъл, чувство, желание и действие, то следва, че живописта трябва да възпроизвежда съществуващето битие във всичките негови висши прояви, видими и невидими, материални и нематериални, мислови и чувствени - във всичките планове на вселената. Всеки създаден свят е една мисъл на Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всеко явление е резултат от взаимнодействието на мислите и законите на Бога. Всичко това художникът е длъжен да изучи и да знае в съвършенство, за да може да изпълни своята мисия на земята.
Той трябва, наистина, да твори, но като черпи знания и сили от творчеството на
Бога
, на което е той изразител и проводник.
А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще предначертанията на невидимия свят. В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен. Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества. За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е.
към текста >>
за законите на
Бога
.
А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще предначертанията на невидимия свят. В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен. Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества. За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е.
за законите на
Бога
.
Почти в същия смисъл се произнася даже и Прелс в преведеното от нас, още в 1898 г., негово съчинение Естетика, единствена по рода си книга в българската литература. Тоя немски писател, който разглежда всичките изкуства през призмата на съвременния материалистичен мироглед, все пак не може да отрече съществуването, силата и значението на човешкия дух. а така също и влиянието на природата върху естетическите произведения. Макар и да схваща само видимата страна на природата той пише, че "изучаването на природата и на законите, които я управляват, е необходимо за живописта много повече, отколкото за пластиката; треба да се знаят законите на анатомията и физиологията, законите на оптиката, направата на неорганическите тела, растенията и пр.; треба да се знае причинната връзка на явленията и да се изучават законите, по които те се управляват", ипр. (стр. 155, 158 и след ).
към текста >>
"Ако - пояснява Saint- Yves - отнесем всичките числа на тия лакти към музикалната корда на Sol, разделена на 96, число на първия триъгълник или триъгълника на Христа, ще видим, че всичките тия числа се намират помежду си в най- съвършени хармонични отношения; ще констатираме също, че тия числа не се дължат на некакъв случай, но на формалната воля на
Бога
и са наложени от Него в форма на заповеди".
Получават се два типа музикални скелети на сгради, в първия от които ясно личат пропорциите, а във втория - формите, оживени чрез закръгляване на пропорциите. Същото се потвърдява и в Библията (Изход, гл. 25, 27 и 30, Царете, III книга, гл. 6, Йезекиил, гл. 40, 41 и др.), дето общата мерка на всичките системи на пропорциите е лакътя.
"Ако - пояснява Saint- Yves - отнесем всичките числа на тия лакти към музикалната корда на Sol, разделена на 96, число на първия триъгълник или триъгълника на Христа, ще видим, че всичките тия числа се намират помежду си в най- съвършени хармонични отношения; ще констатираме също, че тия числа не се дължат на некакъв случай, но на формалната воля на
Бога
и са наложени от Него в форма на заповеди".
Според таз, предписана от Бога, мерка - лакътя - са били съградени скинията и храма на Соломона '). Без да се простираме повече, за нашите четци ще бъде важно да знаят още само това, че окултните постройки са сводообразни: само те имат правилно съотношение и свръзка с невидимия свят. За сега, това е достатъчно. * Танцът, гимнастическите движения и сценическото изкуство съставляват категорията на така наречените мимически изкуства. Те представляват формите на подвижната пластика на открито и неограничено место или на специално пригодена за целта сцена.
към текста >>
Според таз, предписана от
Бога
, мерка - лакътя - са били съградени скинията и храма на Соломона ').
Същото се потвърдява и в Библията (Изход, гл. 25, 27 и 30, Царете, III книга, гл. 6, Йезекиил, гл. 40, 41 и др.), дето общата мерка на всичките системи на пропорциите е лакътя. "Ако - пояснява Saint- Yves - отнесем всичките числа на тия лакти към музикалната корда на Sol, разделена на 96, число на първия триъгълник или триъгълника на Христа, ще видим, че всичките тия числа се намират помежду си в най- съвършени хармонични отношения; ще констатираме също, че тия числа не се дължат на некакъв случай, но на формалната воля на Бога и са наложени от Него в форма на заповеди".
Според таз, предписана от
Бога
, мерка - лакътя - са били съградени скинията и храма на Соломона ').
Без да се простираме повече, за нашите четци ще бъде важно да знаят още само това, че окултните постройки са сводообразни: само те имат правилно съотношение и свръзка с невидимия свят. За сега, това е достатъчно. * Танцът, гимнастическите движения и сценическото изкуство съставляват категорията на така наречените мимически изкуства. Те представляват формите на подвижната пластика на открито и неограничено место или на специално пригодена за целта сцена. И по отношение на тия изкуства съвременните естетици имат погрешни схващания.
към текста >>
12.
4. Сп. „Зорница, год. 51, бр. 11 (18.III.1931), с. 3, Вл. Русалиев
,
VI. Очерци за Мара Белчева
,
ТОМ 17
И в тези мигове на върховно
сливане
с
Бога
, с вечността и космоса, Мара Белчева изпя песните си - тихи като въздишки на дете и изпълнени с много мъдрост и с много светлина.
Тя е оставила всичко, отрекла се е от даровете на живота, от неговите шумни дни и пълни с тайни нощи. Тя е приела само истинния Бог на човечеството. И този Бог е изпълнил душата й. Той свети там като фар. Блести като слънце и така е тихо, така е свято там!
И в тези мигове на върховно
сливане
с
Бога
, с вечността и космоса, Мара Белчева изпя песните си - тихи като въздишки на дете и изпълнени с много мъдрост и с много светлина.
Това оа песните на един углъбен живот, на една човешка душа, изстрадала за всичките и на жестоко ранено сърдце: Комуто се в сърдцето още ронят недоизплакани сълзи, от своя пир когото дните гонят, тъй както гонят враг врази - горко на него! Дето и да мине един е неговият път. - Дома бил той, или пък на чужбина, на свойто минало трупът понесъл, той се все и все завръща при кладенеца на скръбта, когото тъмният бръшлян обгръща с неуведаеми листа. Тя вярва във вечния живот. След великите страдания, след тежката скръб душата става свята, става безсмъртна: - „Смърт?
към текста >>
Песните на Мара Белчева в голямата си част са един славослов, едно обожествяване на природата, чрез която поетесата се слива с
Бога
.
Толкова пъти съм се срещала с нея в живота. Взела ми е най-скъпите - един след друг. Но наистина що е тя? И след всичко аз вярвам в живота. Във вечния живот, по-силен от смъртта." И тази вяра е родила най-светлия пантеизъм в българската лирика.
Песните на Мара Белчева в голямата си част са един славослов, едно обожествяване на природата, чрез която поетесата се слива с
Бога
.
И в това сливане идва утехата, идва щастието, идва примирението. Мара Белчева е родена на 21 септемврий 1868 година в Севлиево. Гимназия е завършила в Търново, а висшите си науки - във Виена и Женева. Печатала е за пръв път през 1910 г. в двата сборника „Мисъл".
към текста >>
И в това
сливане
идва утехата, идва щастието, идва примирението.
Взела ми е най-скъпите - един след друг. Но наистина що е тя? И след всичко аз вярвам в живота. Във вечния живот, по-силен от смъртта." И тази вяра е родила най-светлия пантеизъм в българската лирика. Песните на Мара Белчева в голямата си част са един славослов, едно обожествяване на природата, чрез която поетесата се слива с Бога.
И в това
сливане
идва утехата, идва щастието, идва примирението.
Мара Белчева е родена на 21 септемврий 1868 година в Севлиево. Гимназия е завършила в Търново, а висшите си науки - във Виена и Женева. Печатала е за пръв път през 1910 г. в двата сборника „Мисъл". Тогава тя публикува два големи цикли, около 45 стихотворения: „Без шум листата капят" и „На синура на вчера и на днес".
към текста >>
13.
ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ
,
,
ТОМ 20
С
Бога
навсякъде е добре; без Него, и при най-добрите други условия, се чувствува празнота.
Може би и оттам е и садя - давам условия на нещо да расте. А сега от «съдя» са направили синоним на наказание. Да влезеш в положението на другия, значи да разшириш възможностите на съзнанието си, т.е. да влезеш фактически в колективния живот и съзнание. Със слънцето и на северния полюс е топло, без него и в Африка може да е студено.
С
Бога
навсякъде е добре; без Него, и при най-добрите други условия, се чувствува празнота.
Имаме цигулка, пиано, пение, разни инструменти, разни форми. Дойде радиото, и за слушателите то замени всички тия инструменти с един вибратор, който имитира звука на всички. Агрегатните състояния и качествените различия на материята - това са само разни степени вибрации. И следователно, ако дойдем до «генералните вибратори», тогава, пусне ли се съответната вибрация, ще се получи от една «първична материя» всичките ония плодове или вещи, които искаме. Тогава всяко нещо ще се превърне в число - число на вибрации, които, щом се поставят на тая степен или бързина, ще дадат тутакси и съответния плод или вещ.
към текста >>
Тя върши даже наглед невъзможни работи, затова е и Божествена... «Невъзможното за човека е възможно за
Бога
.» Ти може да отидеш до която и да е звезда с твоя поглед и мисъл, да съединиш египтяните отпреди пет хиляди години с приятеля си, който е отишел да гледа пирамидите им.
И Християнинът трябва да има качества на Христа, за да носи това име. Инерцията, която срещаме в себе си при възприемане на новото, е мярка на големината и качествата на старото в нас. Оня, който е винаги готов да възприеме по-разумното, без вътрешна съпротива, без мърморене, без съмнение, без каквато и да е реакция - това е нов човек. Старото винаги мърмори, кара се, избухва, съмнява се - всичко това са реакции на движението нагоре, на новото, което волево е възприето и сложено за реализиране. Мисълта е най-великият дар, който имаме от природата.
Тя върши даже наглед невъзможни работи, затова е и Божествена... «Невъзможното за човека е възможно за
Бога
.» Ти може да отидеш до която и да е звезда с твоя поглед и мисъл, да съединиш египтяните отпреди пет хиляди години с приятеля си, който е отишел да гледа пирамидите им.
Може да мислиш за Христа, за сегашното, за бъдещето - мисълта е един свят, в който има всички възможности!... Какво величие е това! Но заедно с това и каква отговорност - за тия, които биха нарушили законите там! В числата имаме велик израз - символ на тая божествена възможност -да се мисли. Числата изразяват същата тая безкрайна мисъл; геометрията е развръщанието на тия възможности първични или развръщанието им в пространствени форми; музиката е първата им дреха, а това, което наричаме тяло или предмет, е смъртният ковчег на една идея, на една мисъл, която е само оставила там портрета си и отдавна е напуснала тая къща... Границите на нашите сетива не са и граници на природата.
към текста >>
Бог направи човека сам, за да мисли за Твореца си, а той, като видя, че животните имат другари, поляризира се надолу вместо нагоре - сведе грижите си и съзнанието си вместо към
Бога
, към Ева - и всичко след това тръгва наопаки.
Те създават само състояния на лесно, приятно или трудно. Тъй и радостите и скърбите са състояния, а не самият живот. Процесите в природата следват своя път и създават една действителност. Но понятията на хората са объркани, често несъответни и те създават противоречията и разместват в съзнанието ни процесите, които са в тяхна зависимост. Първият идол в света беше Ева.
Бог направи човека сам, за да мисли за Твореца си, а той, като видя, че животните имат другари, поляризира се надолу вместо нагоре - сведе грижите си и съзнанието си вместо към
Бога
, към Ева - и всичко след това тръгва наопаки.
Онзи, който е чел Словото, и онзи, който е «изял» Словото, се различават. Който е «изял» Словото, той има силата, която То съдържа. Природата е майка, а не враг. И ако съдбата ни тури наглед някои препятствия, тя прави това само зада събуди, като реакция, някоя изоставена или неподозирана наша способност или дарование. Учителят учи хората да гледат и мислят, когато фактите говорят.
към текста >>
Онова, което отделя човека от
Бога
, това е нашата нечистота и невежество!
Ако вървиш по пътя на Любовта - и тя ще върви с тебе. Ако вървиш по пътя на Мъдростта и Истината - и те ще вървят с тебе. Но ако мислиш, че може да ги накараш да те следват в твоя път, ти си безумец! Човек за човека нищо не може да направи. Но едничкото най-велико нещо е, ако в даден момент се намери да посочи правия път на тоя, който го търси и не знае.
Онова, което отделя човека от
Бога
, това е нашата нечистота и невежество!
Щом отречем нечистотата посредством чистотата и невежеството - чрез знанието, ние ще се приближим при източника на истинския живот. От човека се иска само решението да върви с Доброто, а силата за това ще му дадат тия, които винаги помагат. Истината не се защищава, а само изнася. А човек може да я приеме или отрече - и с това да реши съдбата си, както някога евреите - с Христа. Онова, което съчетава нещата, то е вътрешният смисъл, това, което дава идея на всяко движение.
към текста >>
А праведният път е, който води към
Бога
.
Храната е това, което дава живот. Добрата храна дава сила да вървиш из пътя на живота, а правата мисъл - да намериш правия път. Щом се луташ, не знаеш да мислиш право. Прав път е без препятствие и прах. И води най-бързо към целта.
А праведният път е, който води към
Бога
.
Човек се познава какъв е по това, което дава и взима. Ако взима и не дава - паразит е! Ако дава на другиго това, което взема в изпълнение на Божия план от Божите ресурси - Син Божи е. Учителят не доказва своето знание пред учениците - той е държал изпит пред тия, които са го поставили на това място. Който слуша Бога, и хората слушат него.
към текста >>
Който слуша
Бога
, и хората слушат него.
А праведният път е, който води към Бога. Човек се познава какъв е по това, което дава и взима. Ако взима и не дава - паразит е! Ако дава на другиго това, което взема в изпълнение на Божия план от Божите ресурси - Син Божи е. Учителят не доказва своето знание пред учениците - той е държал изпит пред тия, които са го поставили на това място.
Който слуша
Бога
, и хората слушат него.
Учителят се открива и изкачва само ако има кой да крачи след него -инак се къса веригата на мисълта и стават безполезни разкриванията на знанията, които никой не разбира. Напредък на един е напредък на всички. Ако един направи крачка, всички ще прекрачат. Ако в океана мръдне само една капка - целият океан ще се размърда, защото следната капка ще я замести следната, и следната - следната... така - до последната. За истинския учен са важни не догмите, а резултатите - те са животът.
към текста >>
Учи се и вътрешно, гдето Словото е само средство за вътрешно
сливане
, а новото знание всъщност е животът на тоя, с когото си се слял - «Аз съм Пътят, Истината и Животът.» Формата е свързана с миналото, съдържанието - със сегашното, а смисълът - с бъдещето.
Ако един направи крачка, всички ще прекрачат. Ако в океана мръдне само една капка - целият океан ще се размърда, защото следната капка ще я замести следната, и следната - следната... така - до последната. За истинския учен са важни не догмите, а резултатите - те са животът. Учи се външно, чрез памет и ум. Това е знание перспективно, условно, относително.
Учи се и вътрешно, гдето Словото е само средство за вътрешно
сливане
, а новото знание всъщност е животът на тоя, с когото си се слял - «Аз съм Пътят, Истината и Животът.» Формата е свързана с миналото, съдържанието - със сегашното, а смисълът - с бъдещето.
Истинска лоза е тази, която дава грозде. Не изисквай от другите туй, което ти сам не можеш да направиш. Странни са понякога хората! При някой болен те говорят за великия доктор, който съществувал някога и някъде си, например в Лондон или Париж. А болният охка и вика: «Помощ»!
към текста >>
Когато мислех за бъдещия си път, дадоха ми мото за това, което трябва да уча: «Ако, като намериш мене, изгубиш себе си - напразно си ме търсил.» Новото е храната, която дава живот; светлината, която носи здраве; въздухът, който ни освежава; чистата мисъл, която ни подобрява и дава стимул за полезна работа; благородните чувства, които ни подтикват към безкористно подпомагане на тия, които имат нужда от нашия ум, сила,
богатство
и пр... Новото е това, което осмисля живота и помага разумно да се прояви човек за общо и лично добро.
Та и ний, човеците, имаме стойност не поради материалите, от които сме направени, а поради големите божествени идеи и ценности, чиито носители се явяваме. И онзи, който счупи статуята, за да я продаде само като материал, върши същото безумие, което вършат и човеците, като искат да достигнат известна външна материална придобивка и заради нея жертвуват здраве, добродетели, идеали... Линията е израз на ума. Цветът е на чувствата, сърцето. Линията е границата, цветът - съдържанието. Когато работи душата, линиите и боите се сливат незабелязано в нови цветове, нови изрази на светлината, на вечната реалност.
Когато мислех за бъдещия си път, дадоха ми мото за това, което трябва да уча: «Ако, като намериш мене, изгубиш себе си - напразно си ме търсил.» Новото е храната, която дава живот; светлината, която носи здраве; въздухът, който ни освежава; чистата мисъл, която ни подобрява и дава стимул за полезна работа; благородните чувства, които ни подтикват към безкористно подпомагане на тия, които имат нужда от нашия ум, сила,
богатство
и пр... Новото е това, което осмисля живота и помага разумно да се прояви човек за общо и лично добро.
- Защо, като ме видиш, си затваряш очите? - Защото гледам... в свят много по-велик, отколкото тоя, който гледаш ти. Господи, моля Ти се, дай ми светлина да видя и разбера Твоята воля и сила, да я изпълня тъй, както Ти искаш. Буквите са от значение, но съчетанието им е по-важно. И най-големите, и най-глупавите съчинения са писани със същата азбука, но не са равнозначни.
към текста >>
Соломон казва: «Суета сует и всяческая суета.» Но така може да говори човек, който никога не е познавал
Бога
органически - той Го е познавал само с ума си и сърцето си донякъде, но не и с душата и духа си.
Златото даваше печалби на тоя, който го притежава, макар и само номинално, и който може да не работи. То носеше със себе си кредита. Трудовият еталон ще иска духовни и физически качества и чувства на по-висша социална справедливост. Ако това не стане, работниците, вместо да имат господар, срещу когото да се борят със стачки, ще имат срещу себе си държавата, която в името на общото благо може да потиска още повече, защото след революциите ще е необходим труд не само за да се подържа животът, а да се поправи и онова, което революциите в своя ход са разрушили. В такъв случай държавата може да преживее и по-лоши дни, отколкото във време на златния еталон.
Соломон казва: «Суета сует и всяческая суета.» Но така може да говори човек, който никога не е познавал
Бога
органически - той Го е познавал само с ума си и сърцето си донякъде, но не и с душата и духа си.
Защото, да изпълниш волята Божия, не може да бъде суета... Но Соломон, види се, като е писал това, е мислил само като един мъдър человек, който е изпитал всички превратности на живота. И вярно е, че всичко без Бога - Любовта, е празно и суета. Всичката вода дунавска не е на Дунава. Ако се влее и най-малката река в Дунава, и тя има силата и пътя на Дунава. Така е и с човека и Бога.
към текста >>
И вярно е, че всичко без
Бога
- Любовта, е празно и суета.
Трудовият еталон ще иска духовни и физически качества и чувства на по-висша социална справедливост. Ако това не стане, работниците, вместо да имат господар, срещу когото да се борят със стачки, ще имат срещу себе си държавата, която в името на общото благо може да потиска още повече, защото след революциите ще е необходим труд не само за да се подържа животът, а да се поправи и онова, което революциите в своя ход са разрушили. В такъв случай държавата може да преживее и по-лоши дни, отколкото във време на златния еталон. Соломон казва: «Суета сует и всяческая суета.» Но така може да говори човек, който никога не е познавал Бога органически - той Го е познавал само с ума си и сърцето си донякъде, но не и с душата и духа си. Защото, да изпълниш волята Божия, не може да бъде суета... Но Соломон, види се, като е писал това, е мислил само като един мъдър человек, който е изпитал всички превратности на живота.
И вярно е, че всичко без
Бога
- Любовта, е празно и суета.
Всичката вода дунавска не е на Дунава. Ако се влее и най-малката река в Дунава, и тя има силата и пътя на Дунава. Така е и с човека и Бога. Знанието бива механично, когато действува паметта, навикът, инстинктът; логично, когато действуват законите на логиката без изпълнението. Знание органично - тогава живот и знание се покриват, въплотена целесъобразност, разумна и съзнателна.
към текста >>
Така е и с човека и
Бога
.
Соломон казва: «Суета сует и всяческая суета.» Но така може да говори човек, който никога не е познавал Бога органически - той Го е познавал само с ума си и сърцето си донякъде, но не и с душата и духа си. Защото, да изпълниш волята Божия, не може да бъде суета... Но Соломон, види се, като е писал това, е мислил само като един мъдър человек, който е изпитал всички превратности на живота. И вярно е, че всичко без Бога - Любовта, е празно и суета. Всичката вода дунавска не е на Дунава. Ако се влее и най-малката река в Дунава, и тя има силата и пътя на Дунава.
Така е и с човека и
Бога
.
Знанието бива механично, когато действува паметта, навикът, инстинктът; логично, когато действуват законите на логиката без изпълнението. Знание органично - тогава живот и знание се покриват, въплотена целесъобразност, разумна и съзнателна. Който иска да заповядва някому, трябва да го храни и носи тъй, както носи и храни ръката си или крака си - другото е насилие, срещу което се отвръща с насилие. Радостите и скърбите на един обикновен живот са като долините и хълмовете на един обикновен пътешественик - лесни са слизанията, трудни са каченията. Но за един авиатор това е само разнообразие на пейзажа - толкова по-красиви, колкото контрастите са по силни.
към текста >>
Не туряй никого между себе си и
Бога
!
Но може би има още хиляди среди и възможности, които ние още даже не познаваме. И когато изработим свои нови органи, ще проникнем и в съответните среди. Когато монадата душа на човека е дошла във вселената, тя най-първо е дошла във физическия свят на слънцето, който му е формирал главата; после -в духовния (ангелския), който е формирал гърдите и най-после - на земята, която му е дала стомаха. Който лови риба, хваща каквото му падне. Който купува - купува каквото иска!
Не туряй никого между себе си и
Бога
!
Ако искаш да успееш в една работа, намери тая работа или аналогичното й в природата и влез във връзка с нея. И тогава силите, които крепят и действуват в онзи процес, те ще оправят и свършат и твоята работа. Това е метод, с който си служат и в магията. Когато един човек носи светлината, силите на слънцето му помагат, като действуват. Братството не е само цел - то е резултат от приближаването към Бога.
към текста >>
Братството не е само цел - то е резултат от приближаването към
Бога
.
Не туряй никого между себе си и Бога! Ако искаш да успееш в една работа, намери тая работа или аналогичното й в природата и влез във връзка с нея. И тогава силите, които крепят и действуват в онзи процес, те ще оправят и свършат и твоята работа. Това е метод, с който си служат и в магията. Когато един човек носи светлината, силите на слънцето му помагат, като действуват.
Братството не е само цел - то е резултат от приближаването към
Бога
.
Само тогава може да има правилни отношения между хората. Богат е тоя, който знае какво има и е доволен от него, а беден - който се окайва - независимо от това колко е оогат. Нашето безсилие иде от това, че ние говорим за това, което ще направим, вместо да оставим сторените дела да говорят. Техният език е по-красноречив от всякакъв оратор! Един човек ми разправи следния случай: - Веднъж, когато се качих на планината с един другар, стана нужда да разрежа един портокал, с който исках да се подкрепя.
към текста >>
Богат
е тоя, който знае какво има и е доволен от него, а беден - който се окайва - независимо от това колко е оогат.
И тогава силите, които крепят и действуват в онзи процес, те ще оправят и свършат и твоята работа. Това е метод, с който си служат и в магията. Когато един човек носи светлината, силите на слънцето му помагат, като действуват. Братството не е само цел - то е резултат от приближаването към Бога. Само тогава може да има правилни отношения между хората.
Богат
е тоя, който знае какво има и е доволен от него, а беден - който се окайва - независимо от това колко е оогат.
Нашето безсилие иде от това, че ние говорим за това, което ще направим, вместо да оставим сторените дела да говорят. Техният език е по-красноречив от всякакъв оратор! Един човек ми разправи следния случай: - Веднъж, когато се качих на планината с един другар, стана нужда да разрежа един портокал, с който исках да се подкрепя. - По-малко му дай - чух глас в себе си и аз изкривих рязането на портокала. - Защо развали Божествения закон да гледаш на него като на себе си?
към текста >>
Ако един човек казва, че е ходил в банка щедра и
богата
и раздава пари, лесно ще го повярват.
Не е важно, че някое знаме е носено от някого по-рано, стига то да заслужава - и знаменосецът, който сега го носи, да е достоен за него. Понякога казват, че Учителят говорил същото, което и Христос казал. Но те не разбират, че тука въпросът не се отнася до думите, които всеки може да прочете в кое да е Евангелие, а в живота, който живее Учителят, и думите на когото само потвърждават тоя живот, като израз на собствен живот, а не преповторения на миналото. «Говоря това, което видях в Отца си» - казваше някога Христос. Така ще каже и всеки друг, който се сподоби с великия живот на Христа.
Ако един човек казва, че е ходил в банка щедра и
богата
и раздава пари, лесно ще го повярват.
Ако говори за златни находища и джобовете му са пълни със златен пясък и късове самородно злато - също. И ако някой възвести, че Бог е любов - и изяви на дело тази Любов, хората също ще му повярват, ако не заради думите, които казва, поне за делата, които прави. И ако хората сега не вярват, то е защото само им говорим. На делата, на фактите вярват и най-големите материалисти и безверници... Аргументира се и се доказва лъжата, а истината се живее и опитва. Свободата без обич е началото на злото.
към текста >>
От
Бога
ще молиш, от себе си ще искаш, а на хората ще помагаш!
Свободата без обич е началото на злото. Къщата е голяма, а прозорецът - малък, но през него влиза светлината на къщата. Та, и духовните хора са малко, но без тях в голямата държава би било тъмнина. Във физическия свят гледаме с очите си, а в «другия» свят - със съзнанието си. Колко много нещастия в света стават само за едно парче омирисано месо!...
От
Бога
ще молиш, от себе си ще искаш, а на хората ще помагаш!
Днес човек трябва да работи с индивидуалното, колективното и универсалното съзнание, ако иска да реши правилно задачите си. Най-смешно ми се вижда, когато хора уж просветени искат да правят добро, да дават свобода... чрез закони. Злото става всеки ден без всякакви закони и даже въпреки Всякакви закони, които запрещават кражби, убийства и пр., а умниците чакат... чакат закони, за да направят нещо добро или получат свободата си... Това са «културни» абсурди, но няма кой да им се смее. Всички «умни» съвременници воюват за тия прави закони и чакат оттях свобода. А свободата е в съзнанието на човека, в съзнателната му връзка с Бога.
към текста >>
А свободата е в съзнанието на човека, в съзнателната му връзка с
Бога
.
От Бога ще молиш, от себе си ще искаш, а на хората ще помагаш! Днес човек трябва да работи с индивидуалното, колективното и универсалното съзнание, ако иска да реши правилно задачите си. Най-смешно ми се вижда, когато хора уж просветени искат да правят добро, да дават свобода... чрез закони. Злото става всеки ден без всякакви закони и даже въпреки Всякакви закони, които запрещават кражби, убийства и пр., а умниците чакат... чакат закони, за да направят нещо добро или получат свободата си... Това са «културни» абсурди, но няма кой да им се смее. Всички «умни» съвременници воюват за тия прави закони и чакат оттях свобода.
А свободата е в съзнанието на човека, в съзнателната му връзка с
Бога
.
«Злото и доброто» са начини на схващане, полюси на диференциация, които служат да разширят «амплитудата», «обема» на човешкото съзнание и по този начин да го доведат до Единството, което е и същината. Символично бихме могли да изобразим това така: Значи, в крайното си развитие се приближават и сливат в абсолютността. Тази крива линия на съзнанието я вземам, защото ние, человеците, не можем да се движим по безконечни линии - за нас и безконечното се изразява в конечно (кръг, сфера, хоризонт). Германецът иска да му заповядат; французинът - да го увлекат; англичанинът - да го убедят, и тогава действува. А българинът?
към текста >>
А сега е обратното и затова хората страдат - те все искат това или онова от
Бога
- Той ги слуша, а те самите не слушат и не слугуват.
Тази крива линия на съзнанието я вземам, защото ние, человеците, не можем да се движим по безконечни линии - за нас и безконечното се изразява в конечно (кръг, сфера, хоризонт). Германецът иска да му заповядат; французинът - да го увлекат; англичанинът - да го убедят, и тогава действува. А българинът? Той иска да го убедят като англичанина, да го увлекат като французина и чак тогава да му заповядат - инак си остава на особено мнение. На висшата мисъл трябва да слугуваш, а на низшата - да господаруваш; тогава ще дойде благоволението на Съдбата.
А сега е обратното и затова хората страдат - те все искат това или онова от
Бога
- Той ги слуша, а те самите не слушат и не слугуват.
Когато преодолееш външните препятствия, ще дойдат вътрешните. Когато туриш приятеля си на служба, ще видиш, че често неприятели, с които си се борил, за да го настаниш там, са се преместили в самия него и той почва да прави същите работи и създава противоречия, както и те. А това сочи на разумния, че обективните причини не са индивидуални. У българите мнозина говорят добре, даже отлично, но малцина са, които работят както трябва. Ето защо основата, новата основа трябва да е: Работата да говори!
към текста >>
Всяко време, което си пропуснал да мислиш и работиш за
Бога
и Неговата воля, изпълнена с Любов, е пропиляно време!
Когато преодолееш външните препятствия, ще дойдат вътрешните. Когато туриш приятеля си на служба, ще видиш, че често неприятели, с които си се борил, за да го настаниш там, са се преместили в самия него и той почва да прави същите работи и създава противоречия, както и те. А това сочи на разумния, че обективните причини не са индивидуални. У българите мнозина говорят добре, даже отлично, но малцина са, които работят както трябва. Ето защо основата, новата основа трябва да е: Работата да говори!
Всяко време, което си пропуснал да мислиш и работиш за
Бога
и Неговата воля, изпълнена с Любов, е пропиляно време!
Когато страда човешкото, Божественото в тебе расте. Божественото е глава на всичко, както единицата - начало на числата. Ако ги разместиш и туриш друго за начало на нещата, всичко останало ще се размести и няма кой да го оправи. Мнозина отричат Бога, защото не са Го видели. А и никой досега не е видял никаква сила, а всички говорят и «употребяват» и даже продават сили (например електрическа).
към текста >>
Мнозина отричат
Бога
, защото не са Го видели.
Ето защо основата, новата основа трябва да е: Работата да говори! Всяко време, което си пропуснал да мислиш и работиш за Бога и Неговата воля, изпълнена с Любов, е пропиляно време! Когато страда човешкото, Божественото в тебе расте. Божественото е глава на всичко, както единицата - начало на числата. Ако ги разместиш и туриш друго за начало на нещата, всичко останало ще се размести и няма кой да го оправи.
Мнозина отричат
Бога
, защото не са Го видели.
А и никой досега не е видял никаква сила, а всички говорят и «употребяват» и даже продават сили (например електрическа). А и Бог е сила и следователно не може да се види, а проявата Му е във всички други «сили», с които ние си служим в живота и на първо място - самият живот! От невидимото зависи видимото! Даже в най-материалистичен свят, от «доверието», което никой не е видял, зависи всичката материална обстановка, която дават и която всички виждат: благодарение на доверието е и кредитът, който имаме. Хитлер и Мусолини са рожби на онеправданите народи - те са реакцията на Съдбата срещу неправдата на победителите.
към текста >>
Който иска сам да се прослави, прилича на вода, която би искала да тече нагоре: остава сама и се намира против природните закони -
Бога
.
Схващанията показват какъв е човекът, а не какъв е светът! Малкото не може да обхване и разбере голямото, освен частично и изопачено - то вижда себе си и обяснява себе си, а мисли, че разбира другия. Това е негов стремеж и осакатяване понякога. Страданието е това, чрез което Голямото слиза и разбира малкото - то се ограничава и страда, а като обича - разбира и помага. Малкото, в стремежите си да постигне голямото, може също да страда, но ако има любов - страданието си отива.
Който иска сам да се прослави, прилича на вода, която би искала да тече нагоре: остава сама и се намира против природните закони -
Бога
.
Всяко разумно Слово е мост и стълба, по която душите се приближават при Бога. Търся Те. Зная - зовът ми стига до Теб, но отговора Ти не чувам. Ти ме чуваш, защото всичко знаеш, но защо аз не мога? Без светлина непрогледна е нощта ми.
към текста >>
Всяко разумно Слово е мост и стълба, по която душите се приближават при
Бога
.
Малкото не може да обхване и разбере голямото, освен частично и изопачено - то вижда себе си и обяснява себе си, а мисли, че разбира другия. Това е негов стремеж и осакатяване понякога. Страданието е това, чрез което Голямото слиза и разбира малкото - то се ограничава и страда, а като обича - разбира и помага. Малкото, в стремежите си да постигне голямото, може също да страда, но ако има любов - страданието си отива. Който иска сам да се прослави, прилича на вода, която би искала да тече нагоре: остава сама и се намира против природните закони - Бога.
Всяко разумно Слово е мост и стълба, по която душите се приближават при
Бога
.
Търся Те. Зная - зовът ми стига до Теб, но отговора Ти не чувам. Ти ме чуваш, защото всичко знаеш, но защо аз не мога? Без светлина непрогледна е нощта ми. А аз бях свикнал на слънце!
към текста >>
И рече ми: - Стани и възхвали
Бога
, защото днес человек възхвали човека.
Че нали в нощта ще никнат пъпките, които ще разцъфнат после?... Жалба исках да ти кажа, Боже, а от устата ми молитва излиза! И от душата ми - благодарност. Защото в светлината си Ти - и в тъмнината - Твоята надежда за онова, което иде. Благословено да бъде името Ти, защото с Тебе и в смъртта има живот, а без Тебе и в живота няма смисъл.
И рече ми: - Стани и възхвали
Бога
, защото днес человек възхвали човека.
И станах и казах: - Боже мой, Ти, Който си ме извлякъл от тъмнотите на Битието, за да ме пратиш в тоя свят - благодаря Ти! Боже мой, Ти, Който си ми показал Пътя и си ми дал светлина да вървя по него - благодаря Ти! Боже мой, Ти, Който си ми дал живота и си турил тоя неугасим стремеж към Твоята Истина - благодаря Ти! Боже мой, Ти, Който си ме сподобил с Твоя образ - да любим тъй, както Ти любиш - благодаря Ти! Благодаря Ти, че Ти и на небето, и на земята еднакво промишляваш за всички!
към текста >>
14.
Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината
,
Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ
,
ТОМ 20
И ако те обикнат баща си и майка си повече от
Бога
и не са готови да ги изоставят за Него, те не могат и да намерят този център на сила.
Това е тъй очевидно - прекъсна царят, - та не е ли ясно казано: «Почитай майка си и баща си? » - Да, това е така, то това е заповед за всички: «Почитай майка си и баща си, ако искаш да живееш дълго и да ти е добре.» Но освен хората, които живеят, има и хора, които се учат. Това са учениците на великия Учител. И Той тях е избрал от света и тях учи. Ако обичат къщата повече - не ще идат в училище, така е и в обикновения живот.
И ако те обикнат баща си и майка си повече от
Бога
и не са готови да ги изоставят за Него, те не могат и да намерят този център на сила.
Защото, ако вземем даже чисто механически - само към по-силния център ще се привлече мисълта, дейността, самият човек, неговата душа и дух. Затова Христос иска от Своите ученици да оставят всички обикновени закони, стремежи, цели, мечти и желания, да оставят старите си разбирания и живот и да вземат кръста - сиреч страданието в света, да поемат съзнателно ролята да бъдат помощници на великия Учител и с това да опознаят вечния живот, който от нищо се не прекъсва и който тържествува над самата смърт... Вие обърнете внимание на слънцето, което е вечен извор за земния живот, дванадесетте знака на зодиака, 12-те апостоли на Христа и Той самият, като слънце между тях. Помислете за тия прости наглед рибари и случайни хора, които станаха тогава апостоли и прочетете после техните послания, думи, които ще Ви смаят с дълбочината си и ще Ви накарат много да мислите. Ето, това направи едно съзнание, едно духовно слънце - То накара да разцъфнат хиляди цветя - душите на милиони хора да застанат «отвътре» на света и да разберат братството органически... - Нещо странно ми звучи в думите Ви. Чувствувам, че има дълбока истина, но като че ли има и някаква завеса, която трябва да се вдигне леко и изведнъж да видя много и да разбера много, неочаквано много... - И така е.
към текста >>
Те изучават нещата от гледище на периферията, а трябва да идат по радиуса в центъра - при
Бога
, и оттам да се върнат по други радиус пак към периферията - към другите души, и тогава много ще разберат.
Затова Христос иска от Своите ученици да оставят всички обикновени закони, стремежи, цели, мечти и желания, да оставят старите си разбирания и живот и да вземат кръста - сиреч страданието в света, да поемат съзнателно ролята да бъдат помощници на великия Учител и с това да опознаят вечния живот, който от нищо се не прекъсва и който тържествува над самата смърт... Вие обърнете внимание на слънцето, което е вечен извор за земния живот, дванадесетте знака на зодиака, 12-те апостоли на Христа и Той самият, като слънце между тях. Помислете за тия прости наглед рибари и случайни хора, които станаха тогава апостоли и прочетете после техните послания, думи, които ще Ви смаят с дълбочината си и ще Ви накарат много да мислите. Ето, това направи едно съзнание, едно духовно слънце - То накара да разцъфнат хиляди цветя - душите на милиони хора да застанат «отвътре» на света и да разберат братството органически... - Нещо странно ми звучи в думите Ви. Чувствувам, че има дълбока истина, но като че ли има и някаква завеса, която трябва да се вдигне леко и изведнъж да видя много и да разбера много, неочаквано много... - И така е. За голямо съжаление - каза Ученикът бързо, - съвременните учени хора не могат да разберат, понеже изхождат от егоцентричното разбиране.
Те изучават нещата от гледище на периферията, а трябва да идат по радиуса в центъра - при
Бога
, и оттам да се върнат по други радиус пак към периферията - към другите души, и тогава много ще разберат.
А сега учените смятат дори тия хора, които могат чрез своите разширени съзнания да се сливат с околното, за ненормални. А тази е погрешката, че тъкмо те са нормалните. Тях вашите учени ги наричат понякога шизофреници. А то е, защото не са разбрали оная логическа форма, която е достъпна само за тези, които са се отрекли от всичко свое, включително и живота, и егоцентричното съзнание и самосъзнание. Исус дава следната форма на мисъл: «Аз пребъдвам в Отца си и Отец пребъдва в мене Ако вие пребъдете в мене, както аз - в Отца си.» Помислете, това не е само фраза.
към текста >>
Колко е
богат
той!
Те разрязват човека на крака, ръце, глава; науката - на химия, физика, психология... а самия живот, който дава смисъл на нещата, го пропущат между пръстите. А този живот е живот на всичко във всичко, непрекъснат процес на една сила, която, ако би се някога прекъснала, не би имало какво да я възобнови... Това е вечният живот, вечният поток, малка част от който минава и през нас... Но как го схващаме ние? Като се изправим и погледнем навсякъде, хоризонтът ни е затворен - така ни се вижда; най-близкото ни е най-ясно. Като погледнем изцяло на живота си - същото. Родили сме се сякаш от тъмнина излезли - и пак в неизвестност отиваме - умираме... И пак само уж ни е ясно, а какво беше вчера, по завчера, преди години -ден след ден са се слепили като листове на някаква книга... Има ги някъде... Но днешния лист ние четем.
Колко е
богат
той!
И утре... всичките тия богатства помръкват постепенно, докато изчезнат съвсем. Но е ли това реалност? Туй ли е животът? Това ли е действителността? Кой може да ни каже?
към текста >>
И утре... всичките тия
богатства
помръкват постепенно, докато изчезнат съвсем.
А този живот е живот на всичко във всичко, непрекъснат процес на една сила, която, ако би се някога прекъснала, не би имало какво да я възобнови... Това е вечният живот, вечният поток, малка част от който минава и през нас... Но как го схващаме ние? Като се изправим и погледнем навсякъде, хоризонтът ни е затворен - така ни се вижда; най-близкото ни е най-ясно. Като погледнем изцяло на живота си - същото. Родили сме се сякаш от тъмнина излезли - и пак в неизвестност отиваме - умираме... И пак само уж ни е ясно, а какво беше вчера, по завчера, преди години -ден след ден са се слепили като листове на някаква книга... Има ги някъде... Но днешния лист ние четем. Колко е богат той!
И утре... всичките тия
богатства
помръкват постепенно, докато изчезнат съвсем.
Но е ли това реалност? Туй ли е животът? Това ли е действителността? Кой може да ни каже? Очевидно, които знаят.
към текста >>
Ето тая мисъл, тая логическа форма е, която донася едно
сливане
или преливане на едно съзнание с друго, което и органически е възможно и става: пренасяне на поетите и писателите в душите на героите и в своите читатели.
На кого говори? На деца почти спрямо него. Какво им разправя? Един принцип, който съществува в природата - че човек не е затворен индивид, че той не е откъснато съзнание, самостоятелна клетка, а една частица живот, който взема участие в един по-висш живот, както клетката, която участвува в нашето тяло. Тя има и живот за себе си и в себе си, но сборът от клетките имат и цялостния живот на индивида или личността.
Ето тая мисъл, тая логическа форма е, която донася едно
сливане
или преливане на едно съзнание с друго, което и органически е възможно и става: пренасяне на поетите и писателите в душите на героите и в своите читатели.
Това именно гледище е по-вероятно, то ще донесе разширение и промяна и в науката, и в етиката, на нравствените норми. Исус по този начин е описал в приказки и притчи една дълбока истина на взаимоотношение на силовите центрове и полета, които занимават съвременните учени... В един вечен символ Той е вложил истината, която ще става постепенно достъпна на съзнанията. Помислете си само за това. Представете си ясно картината на едно съзнание, което се обособява. То има свое и «мое» - и съзнанието, което се прелива в другите - и се радва с всички, скърби с всички, носи общия живот.
към текста >>
- Индивидът трябва да се развие, да придобие
богатства
духовни и материални и после да ги пожертвува за тия, които обича: първо родителите си, после своето семейство, народ... Защото, както и Вие казвате, природата никъде не струпва излишна материя.
И ако ние наистина се напрегнем с всичкото си желание на ума, сърцето и душата, т.е. запълним душевния си живот не с къщи, имоти и временни отношения, но проучваме вековното, то ние ще имаме вярна представа за света, за онова голямо велико съзнание и неговата светла задача по отношение малките прахолинки-клетки - Христос и нас, человеците... Млъкна ученикът и се замисли дълбоко, като че ли нямаше никой наоколо. Царят също бе се замислил. А Малката, напротив, приличаше на цвете обилно оросено, което е разтворило своята чашка след многоочакван дъжд. - Значи законът, сам по себе си, има своя еволюция - каза царят.
- Индивидът трябва да се развие, да придобие
богатства
духовни и материални и после да ги пожертвува за тия, които обича: първо родителите си, после своето семейство, народ... Защото, както и Вие казвате, природата никъде не струпва излишна материя.
Ученикът поклати глава. - Жертва... Жертвува тоя, който не е свързан с Първичната причина, който има нещо и жали, дава и няма откъде да получи. Жертвува стомната своята вода, но изворът вече не «жертвува» нищо, а блика и дава живот на жадните. Това е законът и за онзи човек, който пребъдва в общото течение на живота и има чувството, и главно - неговото реално съдържание на вечното му продължение. - Разбирам, Вие изтъквате две главни идеи, както някога е имало две главни схващания: геоцентрична и хелиоцентрична, че в центъра на вселената е Земята.
към текста >>
Ние сме като наследници на
пребогат
баща, а прекарваме в мизерия, не защото нямаме фактически, а защото не сме повярвали на тоя, който ни е известил тая истина.
Може би за Вас е ясно, но за нас, свикналите да мислим по-конкретно, е много отвлечено. Но, чувствува се, че говорите истината. И право е, ако използваме електричеството на природата, защо съзнателно да не използваме великата сила на Христа, още повече, ако тя и без туй се налага, като условие на нашето развитие, което ние проучваме като слепи с много отклонения? - каза царят. - Да, това е добре казано - потвърди и ученикът, - с много отклонения и страдания.
Ние сме като наследници на
пребогат
баща, а прекарваме в мизерия, не защото нямаме фактически, а защото не сме повярвали на тоя, който ни е известил тая истина.
И вайкащи се за своето положение, ние все пак живеем с тия богатства, тъкмо когато ги отричаме или в съществуването на които се съмняваме. - Така слушащ Ви, като се мъча да следя мисълта Ви, виждам как във Вас понятието за Христа е лишено от всякаква религиозност. За Вас Той е една велика козмична сила, която се влива във всичко и дава сила и живот на всичко. Но това не е ли пантеизъм? - Пантеизъм!
към текста >>
И вайкащи се за своето положение, ние все пак живеем с тия
богатства
, тъкмо когато ги отричаме или в съществуването на които се съмняваме.
Но, чувствува се, че говорите истината. И право е, ако използваме електричеството на природата, защо съзнателно да не използваме великата сила на Христа, още повече, ако тя и без туй се налага, като условие на нашето развитие, което ние проучваме като слепи с много отклонения? - каза царят. - Да, това е добре казано - потвърди и ученикът, - с много отклонения и страдания. Ние сме като наследници на пребогат баща, а прекарваме в мизерия, не защото нямаме фактически, а защото не сме повярвали на тоя, който ни е известил тая истина.
И вайкащи се за своето положение, ние все пак живеем с тия
богатства
, тъкмо когато ги отричаме или в съществуването на които се съмняваме.
- Така слушащ Ви, като се мъча да следя мисълта Ви, виждам как във Вас понятието за Христа е лишено от всякаква религиозност. За Вас Той е една велика козмична сила, която се влива във всичко и дава сила и живот на всичко. Но това не е ли пантеизъм? - Пантеизъм! Ами всички милиони машини, които ни заобикалят, не се ли дължат все на вложената в тях мисъл на човека изобретател, но той в машините ли е?
към текста >>
И ние, каквото и да говорим за
Бога
, само ще сочим неволно своето нищожество, както клетката по отношение на целия организъм, като същевременно трябва да признаем, това е и най-голямото възможно величие и възвишаване на човека: да мисли за
Бога
.
Та и Бог - видимата или знайната вселена е неговата осъществена реализирана мисъл - има по нещичко от Него във всичко, както има и от художника в картината, от поета в стихотворението; но самият Той е нещо все пак «пребъдващо», но неспиращо своето развитие, по-право развръщание, защото в него няма развитие, т.е. ставане на по-съвършен, а само развръщание на съществуващото, пребъдване във вечното и безкрайното. - Та каква смисъл има всичко това? - Би ли могла да каже нещо за смисъла на Вашия живот, култура и задачи тая малка мравка, която пълзи на ръкава Ви? Възможно, но то ще бъде нейно, мравчено разбиране.
И ние, каквото и да говорим за
Бога
, само ще сочим неволно своето нищожество, както клетката по отношение на целия организъм, като същевременно трябва да признаем, това е и най-голямото възможно величие и възвишаване на човека: да мисли за
Бога
.
Не за онзи Бог, Който обикновените хора детински си представят, макар че Той и към най-малките е тъй внимателен, както и към най-големите, защото еднакви са те песъчинки пред краката Му... - Като че ли Христос и Бог станаха след тоя разговор нещо много грамадно, изпъкващо и светло - каза царят. - И все пак те са винаги повече от това, което можем да мислим за тях!... С един жест царят разпусна свитата, която беше се събрала достатъчно, като мислеше, че ще има нещо интересно и за нея, кимна с глава на Малката, която досега безмълвно слушаше, и сам стана. Всички си разотидоха по разни посоки. Остана само Ученикът.
към текста >>
- Да, общо любящо семейство, което няма нужда от съдии, за да пази правата си от стражари, за да изпълни задълженията си и от много накичено духовенство, за да намери пътя към
Бога
- своя духовен Баща.
- Но тогава що би станало с държавите? - Което е станало и с хората - ще проумеят, че нещата и без лични сби-вания могат да се разрешат. А когато възприемат действително учението на Христа, че по-блажен е, който дава, тогава при изобилието на всичко в света ще дойде и изобилието за всички хора. Защото природата е дала всичко необходимо в изобилие, а человек изкуствено туря прегради на това изобилие -той търгува с това, което не е негово. - Ами тогава то би било чудно хубаво, ако наистина хората можеха да заживеят като в едно общо семейство.
- Да, общо любящо семейство, което няма нужда от съдии, за да пази правата си от стражари, за да изпълни задълженията си и от много накичено духовенство, за да намери пътя към
Бога
- своя духовен Баща.
-Но тогава войниците, стражарите, адвокатите, банките, затворите, църквите - всичко това ще стане излишно! - За хората на доброто и Истината, на Бога, на истинския Христов Път и Живот, те и сега са излишни... Това са институти, които отначало са имали нещо добро и общополезно в живота си, но после е изопачено, защото е отпаднала истинската основа на великия живот - Любовта. Войникът е бил по-силният, който доброволно, от любов, е пазел по-слабия от несгоди. А сега е машина за насилие, заробване и убийства. Съдът е станал само един формален проводник и пазител на законите -Темида е със завързани очи и не вижда какво се туря в блюдата й, та често бърка; тежестта на истината се сменя с тежестта на златото или натиска на неправдата... Затворите, от домове на състрадание и школа за оправяне, са станали разсадници на престъпления, университети на зло.
към текста >>
- За хората на доброто и Истината, на
Бога
, на истинския Христов Път и Живот, те и сега са излишни... Това са институти, които отначало са имали нещо добро и общополезно в живота си, но после е изопачено, защото е отпаднала истинската основа на великия живот - Любовта.
А когато възприемат действително учението на Христа, че по-блажен е, който дава, тогава при изобилието на всичко в света ще дойде и изобилието за всички хора. Защото природата е дала всичко необходимо в изобилие, а человек изкуствено туря прегради на това изобилие -той търгува с това, което не е негово. - Ами тогава то би било чудно хубаво, ако наистина хората можеха да заживеят като в едно общо семейство. - Да, общо любящо семейство, което няма нужда от съдии, за да пази правата си от стражари, за да изпълни задълженията си и от много накичено духовенство, за да намери пътя към Бога - своя духовен Баща. -Но тогава войниците, стражарите, адвокатите, банките, затворите, църквите - всичко това ще стане излишно!
- За хората на доброто и Истината, на
Бога
, на истинския Христов Път и Живот, те и сега са излишни... Това са институти, които отначало са имали нещо добро и общополезно в живота си, но после е изопачено, защото е отпаднала истинската основа на великия живот - Любовта.
Войникът е бил по-силният, който доброволно, от любов, е пазел по-слабия от несгоди. А сега е машина за насилие, заробване и убийства. Съдът е станал само един формален проводник и пазител на законите -Темида е със завързани очи и не вижда какво се туря в блюдата й, та често бърка; тежестта на истината се сменя с тежестта на златото или натиска на неправдата... Затворите, от домове на състрадание и школа за оправяне, са станали разсадници на престъпления, университети на зло. Болниците са се превърнали в място, където болните едва ги търпят... според парите, които имат да заплатят... Инак с тях си играят неопитни лекари, учат се над тях с равнодушие и безчовечност, които и сами по себе си са цяло престъпление. Сегашната държава, нейните институти са останали само по форма верни на своето първоначално назначение, а всъщност по съдържание те са взели вече почти обратно направление на първата цел и съдържание.
към текста >>
Когато той има
Бога
за ръководител в душата си, той има всичко.
- Царят е бил водач избран и просветен. Някога фараоните на Египет, династия, която е траяла хиляди години, са били членове от тайния съвет на Посветени. И често фараонът е бил най-малкият между тях. На живота те са гледали като на велика школа, в която са били прилагани Божествените закони. Такъв водач е необходим.
Когато той има
Бога
за ръководител в душата си, той има всичко.
Но по-късно идеята за личното забогатяване, прибиране земята в ръцете на жреците, всичко това обезсмислило живота на самия народ, превърнат в роби, и Египет пропаднал. Народ, който няма знания, земя и свобода, е роб, който мисли само, че има своя царщина... А ако няма и любов към своите близки, напразни са всичките надежди, възлагани върху него - ще се разсипе такова царство, като да е от пясък. - Но що може един цар? Нима може да формира своите поданици? - Което може и градинарят - да отгледа своята градина.
към текста >>
Но по-късно идеята за личното
забогатяване
, прибиране земята в ръцете на жреците, всичко това обезсмислило живота на самия народ, превърнат в роби, и Египет пропаднал.
Някога фараоните на Египет, династия, която е траяла хиляди години, са били членове от тайния съвет на Посветени. И често фараонът е бил най-малкият между тях. На живота те са гледали като на велика школа, в която са били прилагани Божествените закони. Такъв водач е необходим. Когато той има Бога за ръководител в душата си, той има всичко.
Но по-късно идеята за личното
забогатяване
, прибиране земята в ръцете на жреците, всичко това обезсмислило живота на самия народ, превърнат в роби, и Египет пропаднал.
Народ, който няма знания, земя и свобода, е роб, който мисли само, че има своя царщина... А ако няма и любов към своите близки, напразни са всичките надежди, възлагани върху него - ще се разсипе такова царство, като да е от пясък. - Но що може един цар? Нима може да формира своите поданици? - Което може и градинарят - да отгледа своята градина. - Народите искат хилядолетия... - Та нали и династии има дългогодишни... - Но няма ли да бъде вреден окултизмът за държавата?
към текста >>
А тя сама няма нито слава, нито знание, нито
богатство
... Как е възможно тогава невежият да даде нещо на учения?
Не стига само да се каже, че си моряк. Бурята, животът проверява всички знания и поставя всеки на мястото му. - Но защо тогава тия знающи хора са тъй малко известни? - Защото мерките на известността в обществото са такива... Който има пари, е известен банкер, на писателите се въздава слава, на артистите - отличие, на държавниците - похвала и доверие, на учените - кариера и всепризна-ние на тяхната ученост... Но кой им дава това? - Тълпата.
А тя сама няма нито слава, нито знание, нито
богатство
... Как е възможно тогава невежият да даде нещо на учения?
А който дава, е по-богат... Истински учените, посветените, са като извори, които излъчват своето знание тихичко и постепенно, разрастващи се, стигат най-после до океана на мъдростта - Бог... Те се радват на всички, които пият от тях, на жадните - влизат в тях и отвътре работят. Щастие е за тия държави, в които има такива посветени хора. Но както музикантите познават по-подробно музикантите, и художниците - художници, така и духовните хора познават и знаят тия посветени. Те са подпомагали тия хора, като са ги учили в свойте школи, прилагали са в живота им знанията тихо и мълчаливо, както и самата природа работи. - Добре - каза царят.
към текста >>
А който дава, е по-
богат
... Истински учените, посветените, са като извори, които излъчват своето знание тихичко и постепенно, разрастващи се, стигат най-после до океана на мъдростта - Бог... Те се радват на всички, които пият от тях, на жадните - влизат в тях и отвътре работят.
Бурята, животът проверява всички знания и поставя всеки на мястото му. - Но защо тогава тия знающи хора са тъй малко известни? - Защото мерките на известността в обществото са такива... Който има пари, е известен банкер, на писателите се въздава слава, на артистите - отличие, на държавниците - похвала и доверие, на учените - кариера и всепризна-ние на тяхната ученост... Но кой им дава това? - Тълпата. А тя сама няма нито слава, нито знание, нито богатство... Как е възможно тогава невежият да даде нещо на учения?
А който дава, е по-
богат
... Истински учените, посветените, са като извори, които излъчват своето знание тихичко и постепенно, разрастващи се, стигат най-после до океана на мъдростта - Бог... Те се радват на всички, които пият от тях, на жадните - влизат в тях и отвътре работят.
Щастие е за тия държави, в които има такива посветени хора. Но както музикантите познават по-подробно музикантите, и художниците - художници, така и духовните хора познават и знаят тия посветени. Те са подпомагали тия хора, като са ги учили в свойте школи, прилагали са в живота им знанията тихо и мълчаливо, както и самата природа работи. - Добре - каза царят. - Допущам и вярвам.
към текста >>
Погледнете питомния звяр - и той се привързва и обича, готов е даже да се себепожертвува... Потопени в любовта, под върховната воля на
Бога
, Който в проявата Си спрямо всичко живо е Любов - лъвът ще се превърне на куче, което ще ближе краката.
Какви са възможностите? Лъвът и аз ще изпълним волята на това Същество, инак трябва да допуснем, че аз или лъвът сме по-силни от него, а това е абсурд, противоречие на основната мисъл. Щом ще изпълним волята Му, а Бог е Любов, тая любов ще се прояви. Как? Като проговори общото, Божественото, в мене и него - Любовта. Погледнете как лъвицата играе със своите деца - и тя знае да обича.
Погледнете питомния звяр - и той се привързва и обича, готов е даже да се себепожертвува... Потопени в любовта, под върховната воля на
Бога
, Който в проявата Си спрямо всичко живо е Любов - лъвът ще се превърне на куче, което ще ближе краката.
Вие сте чели навярно, че се е случвало това в миналото с някои свети хора - а може да се случи и сега. - Но нима това няма да бъде чудо? А чудеса нямаме сега. - Ни най-малко. Представете си един звяр.
към текста >>
Мисълта за братство в
Бога
и с лъва - всеобщият закон на любовта -действува и буди и тоя център... Тогава в лъва ще се събуди обичта му към Вас, както и към лъвчетата, и той ще Ви обича... И обратният закон е верен.
Той добива ред впечатления, които се напластяват в един образ. Тоя образ сте Вие. Звярът добива отношения с вас, «обиква» Ви и не Ви напада вече. Добре, многото минали впечатления, повтаряни многократно, имат един ефект в мозъка, в съзнанието на това животно. Там има значи един център, в който се събират и който може да се бутне и направо, както правят това и хипнотизаторите.
Мисълта за братство в
Бога
и с лъва - всеобщият закон на любовта -действува и буди и тоя център... Тогава в лъва ще се събуди обичта му към Вас, както и към лъвчетата, и той ще Ви обича... И обратният закон е верен.
Ако мислите, че само Вие съществувате и че лъвът е противоположен на Вас, живот, който може да Ви унищожи, тая мисъл може да действува като стимул и в неговото съзнание също, че Вашият живот може да унищожи неговия. Това дава свобода и възможност да действува кръв-нишкото начало в звяра и той да се прояви... Според закона, по истинския реален закон, който носите във Вас, ще постъпи и звярът. Вие ще го импулси-рате... Спомнете факта, че малки деца много пъти са избягвали смъртни опасности благодарение на своето свободно държание с най-лоши животни и зверове. - Да, има такива случаи. - Разбирате ли, ясно ли Ви е как действува законът в случая?
към текста >>
- Напротив, всички ставаме царе, защото сме слуги на Господа, а и най-малкият слуга на
Бога
е цар... цар по съзнание, по любвеобилност, по самопо-жертвуване... - Колко странно и чудно е всичко това!...
Те са посредниците между нас и средата, в която живеем. - Значи те - мислите и желанията ни, не са случайни? - О не, те са прояви на нашето съзнание, на нашите отношения с околната среда... - Странно, Вие обърнахте всичките мои понятия с главата надолу. И къде останах аз, царят, във всичкото това светоразбирание? В него няма място за никакви царе, тогава.
- Напротив, всички ставаме царе, защото сме слуги на Господа, а и най-малкият слуга на
Бога
е цар... цар по съзнание, по любвеобилност, по самопо-жертвуване... - Колко странно и чудно е всичко това!...
Иска ми се да Ви питам много, много - защото като че ли мислите, цял рояк, се трупат в главата ми една през друга. - Животът е тъй обширен... Питайте, и което мога, ще Ви кажа. Но знайте едно: че това, което Вие искате да изучите, иска време и най-важното - посвещение, сиреч строго сериозно отнасяне към тия знания, самоволно да се даде всичко най-мило и драго, да се придобият. И най-важното - да се приложат истините и законите, когато станат известни. - О, как се радвам, че можахме да си поговорим така по-интимно.
към текста >>
И въпреки, че го беше много страх от баща му, той тайно от всички се венча... От красивата тераса на високата къща те двамата гледаха често далечината на морето и всеки мечтаеше за своето... Но царят бдеше... и престолонаследникът много се страхуваше... И вечер той често туряше един от адютантите си, който приличаше на него, в своето легло, защото и съня му проверяваха и докладваха на царя, а той отиваше при своята скъпа... - Но, за
Бога
, отгде знаете Вие всичко това?
Престолонаследникът, който водеше войските, се радваше - както винаги се радват победителите... Неговият баща беше много строг, не обичаше да се шегува и затова престолонаследникът му се боеше... И когато се радваше, радваше се и за победата, и затова, че нямаше да му се карат. Но победителят беше победен. В един хубав ден, в току-що превзетия град той видя - случайно наглед, но другите му бяха устроили тая среща, - видя той млада красива мома, еврейка. Небето беше светло, морето - красиво, победата - сладка, но от тях имаше нещо по-сладко - победата над сърцето на престолонаследника, което беше победено... Той беше се влюбил... тъй, както разчитаха тия, които му бяха пратили момата. Но тя се държеше умно, много умно.
И въпреки, че го беше много страх от баща му, той тайно от всички се венча... От красивата тераса на високата къща те двамата гледаха често далечината на морето и всеки мечтаеше за своето... Но царят бдеше... и престолонаследникът много се страхуваше... И вечер той често туряше един от адютантите си, който приличаше на него, в своето легло, защото и съня му проверяваха и докладваха на царя, а той отиваше при своята скъпа... - Но, за
Бога
, отгде знаете Вие всичко това?
- извика ужасен царят. - Аз мисля, че годините са изличили всичко... а Вие ми поменувате толкова подробности... Как е възможно всичко това?... - То може да се прочете в миналото, може да се прочете и във Вашето съзнание и спомени, най-после, може да бъде разправено от някой безплътен, както Вие го наричате - умрял, който по един или други случай знае тая история. Колкото и малцина, все пак знаят още двама человека за тая история. И макар да не са доверили никому своите тайни, тия, които знаят да четат, могат ги прочете като в някой дневник записани... - Колко странно е всичко това!
към текста >>
15.
13. Вести: Една интересна сказка
,
(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1929 г., кн. 10, стр. 284-286)
,
ТОМ 20
В
сливането
на двата типа е и причината за раздвоението у българина.
На места сказчикът беше много духовит и с някои сполучливи примери разсмиваше цялата аудитория - по този начин повече от два часа той можа да държи прикована голямата аудитория. Всички отделни факти бяха свързани със закони и принципи на живата природа, подкрепени с такива из математиката, и това още повече придаваше цена на изложението. Към края сказчикът много сполучливо се опита да характеризира българина и славянина като типове, от смесването на които се е получил днешният българин. Българинът от старо време е изобщо властническа натура, докато славянинът е обичал свободата и мирния труд. И двамата са работели периодично.
В
сливането
на двата типа е и причината за раздвоението у българина.
Ние виждаме тези два стремежа да се борят и днес у българския народ. Много хубаво бяха нарисувани типовете на българина и славянина. Изобщо, тази сказка, тъй богата на идеи, жива, нагледна и аргументирана, заслужено има голям успех. Нека се надяваме, че тая и ред други сказки от тоя род ще се повторят в София и в провинцията, защото светлината на живото знание е нужна всякога, и особено днес. Запознаване с окултните науки при един висок морал ще направи преврат във всички области на живота.
към текста >>
Изобщо, тази сказка, тъй
богата
на идеи, жива, нагледна и аргументирана, заслужено има голям успех.
Българинът от старо време е изобщо властническа натура, докато славянинът е обичал свободата и мирния труд. И двамата са работели периодично. В сливането на двата типа е и причината за раздвоението у българина. Ние виждаме тези два стремежа да се борят и днес у българския народ. Много хубаво бяха нарисувани типовете на българина и славянина.
Изобщо, тази сказка, тъй
богата
на идеи, жива, нагледна и аргументирана, заслужено има голям успех.
Нека се надяваме, че тая и ред други сказки от тоя род ще се повторят в София и в провинцията, защото светлината на живото знание е нужна всякога, и особено днес. Запознаване с окултните науки при един висок морал ще направи преврат във всички области на живота.
към текста >>
16.
2. ЕССЕ HOMO
,
,
ТОМ 20
Простият человек, който живее непосредствено с чувствата и преживяванията си, без да има готови умозаключения, е много по-
богат
в своя ценен душевен живот, отколкото «интелигентния», който се за- доволява с клишираните мнения на вестниците и университетските «авторитети», които знаят толкова много, и които ходят сгърбени, превити под тяжестите на съвременния живот, без да могат да го владеят или управляват.
Липсата на светлина се е отразила върху всичките постъпки, жестове, състояния в живота. Напразно биха ни уверявали нейните «глави» и «владици», че я имат - целият им живот и животът на вървящите подире им свидетелстват срещу тях. И нашата цяла съвременна култура се крепи не на непосредствени преживявания, а на авторитети. Людите не живеят с непосредствено доловена умствена светлина, която им дарява природата, а предпочитат отразената. Мисълта им търси готовите форми на изказ - оттам едно дезертиране на здравия человечески смисъл в учените глави.
Простият человек, който живее непосредствено с чувствата и преживяванията си, без да има готови умозаключения, е много по-
богат
в своя ценен душевен живот, отколкото «интелигентния», който се за- доволява с клишираните мнения на вестниците и университетските «авторитети», които знаят толкова много, и които ходят сгърбени, превити под тяжестите на съвременния живот, без да могат да го владеят или управляват.
А да знаеш, значи да можеш. Несъмнено има области, в които те знаят нещата и законите положително и ги управляват - но каква незначителна част е всичкото тяхно знание от целия живот! Съвременните доктори откриват хиляди и хиляди болести и ги лекуват. Те се смеят на някогашните ескулапи, които са лекували с пиявиците и пущанието кръв, а не могат да съзрат, че светът изцяло, от техните лекувания има толкова и дори по-малка полза, отколкото от някогашните «хекими». И едните, и другите лекуваха и лекуват кожуха на болния, вместо тялото му - затова са и толкова малки резултатите им.
към текста >>
Несъмнено
богатството
на наблюдения и факти, събрани от официалната наука, е истинско съкровище за човека - но то има и всичките неудобства на съкровището: попаднало в умни ръце, които гледат на него като на средство за разумно живеене, то е благословия; в ръцете на глупците - непомерна тяжест, която свежда главите, изсушава мозъците, помрачава живота.
Съвременните доктори откриват хиляди и хиляди болести и ги лекуват. Те се смеят на някогашните ескулапи, които са лекували с пиявиците и пущанието кръв, а не могат да съзрат, че светът изцяло, от техните лекувания има толкова и дори по-малка полза, отколкото от някогашните «хекими». И едните, и другите лекуваха и лекуват кожуха на болния, вместо тялото му - затова са и толкова малки резултатите им. В своите повърхностни разби- рания и отвикването да наблюдават нещата с отворено сърце и очи, повечето от съвременните «учени» схващат най-несъщественото, вънкашната форма, физическото, следствието вместо причината. Готовите формули на мислене, макар и възприемани като научни, със своя автоматизъм убиват вътрешния съзнателен живот - оттам и това множество от съвременни «интелигентни» хора, които може да ви цитират двадесет авторитети по един въпрос, без да са намерили време да се спрат в себе си и да си обяснят явлението непосредствено чрез своите собствени схващания.
Несъмнено
богатството
на наблюдения и факти, събрани от официалната наука, е истинско съкровище за човека - но то има и всичките неудобства на съкровището: попаднало в умни ръце, които гледат на него като на средство за разумно живеене, то е благословия; в ръцете на глупците - непомерна тяжест, която свежда главите, изсушава мозъците, помрачава живота.
Погледнете съвременните «учени» и вижте колцина от тях самите е ощастливила тяхната наука. Малкото щастливци са всякога и хора творци, отличаващи се със своя живот, морал и разбирания от околното, защото винаги моралният упадък е съпроводен в края на краищата и с материалния. И тогава виждащите, знаещите една по-висока «истина» от загиващата търсят нови пътища. Могат ли тези нови пътища да бъдат същите, по които е вървяло старото? - Очевидно - не, защото би имало и същите резултати: ако на края на един мост има пропаст, няма нужда да минаваме излишен път, за да се съборим повторно в нея.
към текста >>
Дори самите проповедници и свещеници на различните вери и секти, които уж всички общуват непосредствено с
Бога
, не се чувстват като братя помежду си.
Раздвоението в душата на религиозните водители - едно да проповядват и друго да живеят, е тласнало вървящите след тях тълпи към тоя хаос, в който нещастията, кървите и сълзите са повече от всичко. Когато главата се колебае - опашката се люшка. Тежко на слепите, които от слепци очакват да им, бъде показан пътят! А действително днес, почти без изключение, в държавите водят слепци. Где е законът на Божествената любов, която християнинът трябва да живее?
Дори самите проповедници и свещеници на различните вери и секти, които уж всички общуват непосредствено с
Бога
, не се чувстват като братя помежду си.
Те самите не разбират Вечното и не вярват в безсмъртието си. Инак тия, които имат слънце, биха ли палили свещи, за да се греят на тях, биха ли събирали земни богатства и тъй треперяли за утрешния ден и неговите разноски? Безверници, които се облягат всецяло на материалното, живеящи така, са логични на себе си; но Християните, които постъпват по същия начин, нямат оправдание. Христос остана за евреите един сектант, който допринесе за пропадане на царството им, понеже раздели мненията и вярата им. За последователите си Той бе философ, учител, пророк, Богочеловек.
към текста >>
Инак тия, които имат слънце, биха ли палили свещи, за да се греят на тях, биха ли събирали земни
богатства
и тъй треперяли за утрешния ден и неговите разноски?
Тежко на слепите, които от слепци очакват да им, бъде показан пътят! А действително днес, почти без изключение, в държавите водят слепци. Где е законът на Божествената любов, която християнинът трябва да живее? Дори самите проповедници и свещеници на различните вери и секти, които уж всички общуват непосредствено с Бога, не се чувстват като братя помежду си. Те самите не разбират Вечното и не вярват в безсмъртието си.
Инак тия, които имат слънце, биха ли палили свещи, за да се греят на тях, биха ли събирали земни
богатства
и тъй треперяли за утрешния ден и неговите разноски?
Безверници, които се облягат всецяло на материалното, живеящи така, са логични на себе си; но Християните, които постъпват по същия начин, нямат оправдание. Христос остана за евреите един сектант, който допринесе за пропадане на царството им, понеже раздели мненията и вярата им. За последователите си Той бе философ, учител, пророк, Богочеловек. За книжниците и фарисеите, за властимеющите крепители на старото - син на един дърводелец, скитник от място на място, разрушител на традициите, неуважаващ преданията, закона и старинното, един луд человек, обладан от бесове, който е прибрал подобните на себе си и смущава реда. Що е днес Христос за съвременното общество в действителност?
към текста >>
Тя има нещо по-съществено от всичко това - тя се корени в душите, които растат, както и телата, само че през векове и векове; в тяхното свършенолетие, когато те ще разберат живота си, миналото и бъдещето - «ще възкръснат», като познаят единия Отец на небето; в тяхната жажда за
сливане
със своя Първоизточник, израз на която е чувството на Божата любов и общото братство.
Установеният върху основите на християнския закон за братството и любовта ли? Где е това благословено кътче на земята? Коя църква? - Тая, в която няма нищо освен името Христово ли? Христовата църква се не руши и не може да се руши - тя е вечна като самия Спасител, като самия человек, но тя не лежи в тленните каменни храмове, нито в обрядите, установени от хора, нито във формите на свещениците, за които Христос не казва никъде ни дума.
Тя има нещо по-съществено от всичко това - тя се корени в душите, които растат, както и телата, само че през векове и векове; в тяхното свършенолетие, когато те ще разберат живота си, миналото и бъдещето - «ще възкръснат», като познаят единия Отец на небето; в тяхната жажда за
сливане
със своя Първоизточник, израз на която е чувството на Божата любов и общото братство.
А днешната църква, нейните водачи и сами себе си изобличават със своите постъпки. Те уж вярват в свободната воля на хората, а разбират само своята свободна воля. Всяко друго, несходно с тяхното, мнение, те таксуват като еретическо, забравящи, че ако Бог е създал Своите деца такива и слънцето грее на всички еднакво, те не трябва да знаят повече от Него. За Бога хората са еднакви - всички са Негови деца - и осемстотинтях милиона будисти, и тристатях милиона християни, и двеста и петдесеттях милиона мюсюлмани, и стотях милиона езичници - за Неговите представители на земята, които уж тълкуват волята Му - би трябвало да бъде същото. Ако Той иска и допуща нещо, те ли ще Го възпрат?
към текста >>
За
Бога
хората са еднакви - всички са Негови деца - и осемстотинтях милиона будисти, и тристатях милиона християни, и двеста и петдесеттях милиона мюсюлмани, и стотях милиона езичници - за Неговите представители на земята, които уж тълкуват волята Му - би трябвало да бъде същото.
Христовата църква се не руши и не може да се руши - тя е вечна като самия Спасител, като самия человек, но тя не лежи в тленните каменни храмове, нито в обрядите, установени от хора, нито във формите на свещениците, за които Христос не казва никъде ни дума. Тя има нещо по-съществено от всичко това - тя се корени в душите, които растат, както и телата, само че през векове и векове; в тяхното свършенолетие, когато те ще разберат живота си, миналото и бъдещето - «ще възкръснат», като познаят единия Отец на небето; в тяхната жажда за сливане със своя Първоизточник, израз на която е чувството на Божата любов и общото братство. А днешната църква, нейните водачи и сами себе си изобличават със своите постъпки. Те уж вярват в свободната воля на хората, а разбират само своята свободна воля. Всяко друго, несходно с тяхното, мнение, те таксуват като еретическо, забравящи, че ако Бог е създал Своите деца такива и слънцето грее на всички еднакво, те не трябва да знаят повече от Него.
За
Бога
хората са еднакви - всички са Негови деца - и осемстотинтях милиона будисти, и тристатях милиона християни, и двеста и петдесеттях милиона мюсюлмани, и стотях милиона езичници - за Неговите представители на земята, които уж тълкуват волята Му - би трябвало да бъде същото.
Ако Той иска и допуща нещо, те ли ще Го възпрат? Ако някой Го е похулил или заблудил по- малкия си брат - те ли ще Му въздадат? Не е ли Негова милостта, както и въздаянието? А че съвременните държавни проповедници на «Словото Божие» са скъсали отдавна с тоя велик източник на сила и благодат, свидетелствуват преди всичко делата им, собственият им живот, безплодните благословии, които раздават, най-после - самите им лица, които с нищо не напомнят тия на основателите на християнството, поне такива, каквито те самите са ги нарисували по иконостасите си. А нима Бог е говорил и се откривал само някога в миналото на Своите вдъхновени хора и пророци?
към текста >>
А който е разбрал безконечностга на
Бога
и своя живот, той не може да стои вече в гроба си неподвижен.
Едно обикновено име допреди години, една загадка днес - и легенда - утре. Ний ще оставим клеветниците да се ровят в живота му и търсят фактите - за нас, едни случайни слушатели, той е несъмнено знаящ человек, който владее себе си, владее и познания, за които малцина и подозират. Трябва да чуете някоя негова беседа, след като сте слушали на наш поп или владика, за да разберете всичката бездна от знания и сила, която ги дели. За него Христос е жив, Той говори и всеки, който има уши, ще Го чуе и разбере. И който Го разбере, ще оживее и възкръсне.
А който е разбрал безконечностга на
Бога
и своя живот, той не може да стои вече в гроба си неподвижен.
В Христовото знание гробове няма. Те са само едно условие, чрез което се доказва безсмъртието. Съвременното право, строй, обичай, институт са далеч от Христа, чиито принципи са висшата мъдрост, достъпна человеку, и върху които разумно трябва да се обоснове животът във всичките му разклонения. На съвременния живот не липсват знания, човешка мъдрост и достатъчно богатства, за да бъдат всички щастливи - едно обаче му не достига, и то най-същественото - Божествена любов... И ето, от двадесетина години казват, този человек говори и разяснява на своите слушатели, тълкува и живее тая любов на дело. И под това влияние тук-там из България се раждат вече малки комунки, на подобие на някогашни- те апостолски, гдето всеки внася и работи колкото може, а получава колкото му трябва - един принцип, въведен във всяко семейство и негова основа.
към текста >>
На съвременния живот не липсват знания, човешка мъдрост и достатъчно
богатства
, за да бъдат всички щастливи - едно обаче му не достига, и то най-същественото - Божествена любов... И ето, от двадесетина години казват, този человек говори и разяснява на своите слушатели, тълкува и живее тая любов на дело.
И който Го разбере, ще оживее и възкръсне. А който е разбрал безконечностга на Бога и своя живот, той не може да стои вече в гроба си неподвижен. В Христовото знание гробове няма. Те са само едно условие, чрез което се доказва безсмъртието. Съвременното право, строй, обичай, институт са далеч от Христа, чиито принципи са висшата мъдрост, достъпна человеку, и върху които разумно трябва да се обоснове животът във всичките му разклонения.
На съвременния живот не липсват знания, човешка мъдрост и достатъчно
богатства
, за да бъдат всички щастливи - едно обаче му не достига, и то най-същественото - Божествена любов... И ето, от двадесетина години казват, този человек говори и разяснява на своите слушатели, тълкува и живее тая любов на дело.
И под това влияние тук-там из България се раждат вече малки комунки, на подобие на някогашни- те апостолски, гдето всеки внася и работи колкото може, а получава колкото му трябва - един принцип, въведен във всяко семейство и негова основа. А около него се трупат (по думите на тия, които описват живота му, за да викат общественото мнение срещу него) и евреи, и мюсюлмани, и православни, и католици, и протестанти, професори и доктори, офицери, прости работници, и бивши придворни дами, фабриканти и хора на крайните квартали. Всички те мирно се редят един до други и внимателно слушат словото му. Коя сила владее и примирява толкова противоречиви интереси и на каква почва можаха тия хора да намерят допирни точки, наричащи се братя и сестри, когато вън, в живота, ний всинца сме свидетели, ги разделят тъй много условности и дълбоки пропасти? Един «писател» нарече тоя необясним за него факт, общението на толкова различни хора, помия, която съвременното общество е изхвърлило там.
към текста >>
«Гледай човек да бъдеш, обичан от
Бога
, и ти да Го обичаш; да познаваш всички твои братя и сестри, да ги обичаш и да бъдеш готов да се жертвуваш за тях.» ...«Не да говорите: «братство и равенство», а затвори да има; «да се любим», а да убивате.» (Беседи, 4-та серия, стр. 220).
Това е то Божественото учение. Това е казал Христос и това ще говори Христос, който иде сега от горе.» - Така говори Дънов сега, повтарящ думите на Исуса отпреди две хиляди години - нашата църква го намери, че се е самоотлъчил от православието. И тъй си е - ако самият Христос си няма място в нейните обреди и живот - какво ще търсят там тия, които повтарят думите Му и след две хиляди години се мъчат да живеят живота Му? Нашите свещеници и досега не могат или не искат да разберат сякаш, че това, което Исус е направил, е твърде много и твърде велико за человека, но не би имало никаква смисъл за един Бог, на Когото всичко е възможно и Му се покорява по една Негова дума, че животът Му е най-висшият човешки възможен живот и най-низшият Божи - че на Голгота те се сляха в една искра, чрез която Богочеловекът оживя във вечността, за да освети завинаги пътя на следващите след него по-малки братя. А ний се дръпнахме настрана пред страхотното зрелище на Разпятието и се задоволихме да Му кадим само тамян и пеем химни, тъкмо тогава, когато Той ни чака от хилядолетия да Го последваме.
«Гледай човек да бъдеш, обичан от
Бога
, и ти да Го обичаш; да познаваш всички твои братя и сестри, да ги обичаш и да бъдеш готов да се жертвуваш за тях.» ...«Не да говорите: «братство и равенство», а затвори да има; «да се любим», а да убивате.» (Беседи, 4-та серия, стр. 220).
Знай нещо и го живей, но това да е в хармония с Бога и Неговия син - «Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да бъдеш грешен, да бъдеш човек без характер, нито да бъдеш евангелист, нито православен. Ти си роден да бъдеш син Божи, ти си роден да бъдеш человек свободен» (Беседи, 4-та серия, стр. 215). Знамето на истинската свобода чрез всеобгръщащата Божествена любов е подигнато отново след две хиляди години. Силна и здрава ръка го държи. Словата, казани преди хилядолетия (гледай псалом 82-рий) и повторени от Исуса на преследващите Го свещеници и книжници - И не е ли писано в писанията ви: «И рекох, Богове сте» (Евангелие от Йоана, глава 10, стих 34), - проечават наново не като дума само, а като израз на самосъзнание, което върви по стръмната пътека, чрез която се стига не до Бога Отец - фикция някаква, която плаши хората като страшилище, крияще се в мрак и неизвестност, а до един действителен баща, който е кръвен родител със своите деца, и чието богатство е и тяхно богатство, и чиято мощ е и тяхна мощ - когато умеят да се слеят с Негова- та воля.
към текста >>
Знай нещо и го живей, но това да е в хармония с
Бога
и Неговия син - «Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да бъдеш грешен, да бъдеш човек без характер, нито да бъдеш евангелист, нито православен.
Това е казал Христос и това ще говори Христос, който иде сега от горе.» - Така говори Дънов сега, повтарящ думите на Исуса отпреди две хиляди години - нашата църква го намери, че се е самоотлъчил от православието. И тъй си е - ако самият Христос си няма място в нейните обреди и живот - какво ще търсят там тия, които повтарят думите Му и след две хиляди години се мъчат да живеят живота Му? Нашите свещеници и досега не могат или не искат да разберат сякаш, че това, което Исус е направил, е твърде много и твърде велико за человека, но не би имало никаква смисъл за един Бог, на Когото всичко е възможно и Му се покорява по една Негова дума, че животът Му е най-висшият човешки възможен живот и най-низшият Божи - че на Голгота те се сляха в една искра, чрез която Богочеловекът оживя във вечността, за да освети завинаги пътя на следващите след него по-малки братя. А ний се дръпнахме настрана пред страхотното зрелище на Разпятието и се задоволихме да Му кадим само тамян и пеем химни, тъкмо тогава, когато Той ни чака от хилядолетия да Го последваме. «Гледай човек да бъдеш, обичан от Бога, и ти да Го обичаш; да познаваш всички твои братя и сестри, да ги обичаш и да бъдеш готов да се жертвуваш за тях.» ...«Не да говорите: «братство и равенство», а затвори да има; «да се любим», а да убивате.» (Беседи, 4-та серия, стр. 220).
Знай нещо и го живей, но това да е в хармония с
Бога
и Неговия син - «Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да бъдеш грешен, да бъдеш човек без характер, нито да бъдеш евангелист, нито православен.
Ти си роден да бъдеш син Божи, ти си роден да бъдеш человек свободен» (Беседи, 4-та серия, стр. 215). Знамето на истинската свобода чрез всеобгръщащата Божествена любов е подигнато отново след две хиляди години. Силна и здрава ръка го държи. Словата, казани преди хилядолетия (гледай псалом 82-рий) и повторени от Исуса на преследващите Го свещеници и книжници - И не е ли писано в писанията ви: «И рекох, Богове сте» (Евангелие от Йоана, глава 10, стих 34), - проечават наново не като дума само, а като израз на самосъзнание, което върви по стръмната пътека, чрез която се стига не до Бога Отец - фикция някаква, която плаши хората като страшилище, крияще се в мрак и неизвестност, а до един действителен баща, който е кръвен родител със своите деца, и чието богатство е и тяхно богатство, и чиято мощ е и тяхна мощ - когато умеят да се слеят с Негова- та воля. Бог е жив и Неговото творение е живо.
към текста >>
Словата, казани преди хилядолетия (гледай псалом 82-рий) и повторени от Исуса на преследващите Го свещеници и книжници - И не е ли писано в писанията ви: «И рекох, Богове сте» (Евангелие от Йоана, глава 10, стих 34), - проечават наново не като дума само, а като израз на самосъзнание, което върви по стръмната пътека, чрез която се стига не до
Бога
Отец - фикция някаква, която плаши хората като страшилище, крияще се в мрак и неизвестност, а до един действителен баща, който е кръвен родител със своите деца, и чието
богатство
е и тяхно
богатство
, и чиято мощ е и тяхна мощ - когато умеят да се слеят с Негова- та воля.
«Гледай човек да бъдеш, обичан от Бога, и ти да Го обичаш; да познаваш всички твои братя и сестри, да ги обичаш и да бъдеш готов да се жертвуваш за тях.» ...«Не да говорите: «братство и равенство», а затвори да има; «да се любим», а да убивате.» (Беседи, 4-та серия, стр. 220). Знай нещо и го живей, но това да е в хармония с Бога и Неговия син - «Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да бъдеш грешен, да бъдеш човек без характер, нито да бъдеш евангелист, нито православен. Ти си роден да бъдеш син Божи, ти си роден да бъдеш человек свободен» (Беседи, 4-та серия, стр. 215). Знамето на истинската свобода чрез всеобгръщащата Божествена любов е подигнато отново след две хиляди години. Силна и здрава ръка го държи.
Словата, казани преди хилядолетия (гледай псалом 82-рий) и повторени от Исуса на преследващите Го свещеници и книжници - И не е ли писано в писанията ви: «И рекох, Богове сте» (Евангелие от Йоана, глава 10, стих 34), - проечават наново не като дума само, а като израз на самосъзнание, което върви по стръмната пътека, чрез която се стига не до
Бога
Отец - фикция някаква, която плаши хората като страшилище, крияще се в мрак и неизвестност, а до един действителен баща, който е кръвен родител със своите деца, и чието
богатство
е и тяхно
богатство
, и чиято мощ е и тяхна мощ - когато умеят да се слеят с Негова- та воля.
Бог е жив и Неговото творение е живо. «Проучавайте великата природа, всички велики закони, давайте поощрение на всеки един да мисли, да чувства, не се спъвайте.» (Беседи, 4-та серия, стр. 202). «И тъй, впрегнете ума на. работа, четете, мислете, любете - не мене - себе си, мъжа си. Една жена, която е жена, да люби мъжа си и мъжът да люби жена си, но не да се захласвате, защото захласванието не е любов.
към текста >>
Природните или Божите закони са написани във всички същества, във всички предмети и вселени - защото те, в своята съвкупност, са качества на
Бога
, в Когото живеем и се движим и няма момент, в който те да не ни въздействат и не се отпечатват върху нас и околното.
Пътят, който е минат веднъж от богочеловеците, съществува, може и трябва да бъде минат от всички. «Бъдете съвършени като Отца си на небесата.» С думите на Исуса, с подражание на Неговия чист и разумен живот, Дънов се мъчи да убеди слушателите си, че между пропастта на хилядолетията, които делят хората от Голгота и небето до днес, може да бъде хвърлен наново мост, по който да минат достойните и отидат при своя Небесен Баща. С проницателност, която учудва, той разбира законите и ги чете във вечната книга на вселената. Един просветен ум, наблюдаващ земните предмети и явления, и да не би имал никакво понятие за тежината като сила, би я прочел по самите форми на предметите, би схванал законите ѝ по явленията, ставащи пред очите му. Едно възвишено съзнание, вдигнато да почувства и види нещата от височината на своята безконечна същина, не може освен да мисли поне с най-малките мисли на Исуса, да разбере думите Му и вътрешните причини, които са Го заставили така да говори.
Природните или Божите закони са написани във всички същества, във всички предмети и вселени - защото те, в своята съвкупност, са качества на
Бога
, в Когото живеем и се движим и няма момент, в който те да не ни въздействат и не се отпечатват върху нас и околното.
И достатъчно е да имаш уши, за да чуеш и очи, за да видиш. Тогава всичко става естествено, а мъдростта и знанието - присъщи качества, заедно с голямата Божествена любов, която сега человеците напипват по части като слепци и я наричат: «всемирна гравитация», «сцепление», «химическо сродство», «любов», «симпатия» - много имена на една само същност - качество, с които человечеството, зърнало Първичният лъч от прозорците на своя тленен затвор, е накичило своята «наука». С вдъхновени думи на истински виждащ в далечината на миналото человек, Дънов разкрива на своите най-разнообразни слушатели същността на света, законите, които го управляват, сиреч Бога. Някои от тях, расли в мъките на живота, в безнадеждието и липсата на духовна перспектива на съвременния материалистичен живот, поглъщат жадно словата му. Други, изпили до дъно разочарованията на суетата, усещат струите на надеждата да ги облъхват; трети, работили изключително чрез мозъка си и достигнали до неразрешимите въпроси за съвременната наука, със затаен дъх ловят думите му, които дигат було- то на незнайното и разкриват неограничени простори за изследвания и знания.
към текста >>
С вдъхновени думи на истински виждащ в далечината на миналото человек, Дънов разкрива на своите най-разнообразни слушатели същността на света, законите, които го управляват, сиреч
Бога
.
Един просветен ум, наблюдаващ земните предмети и явления, и да не би имал никакво понятие за тежината като сила, би я прочел по самите форми на предметите, би схванал законите ѝ по явленията, ставащи пред очите му. Едно възвишено съзнание, вдигнато да почувства и види нещата от височината на своята безконечна същина, не може освен да мисли поне с най-малките мисли на Исуса, да разбере думите Му и вътрешните причини, които са Го заставили така да говори. Природните или Божите закони са написани във всички същества, във всички предмети и вселени - защото те, в своята съвкупност, са качества на Бога, в Когото живеем и се движим и няма момент, в който те да не ни въздействат и не се отпечатват върху нас и околното. И достатъчно е да имаш уши, за да чуеш и очи, за да видиш. Тогава всичко става естествено, а мъдростта и знанието - присъщи качества, заедно с голямата Божествена любов, която сега человеците напипват по части като слепци и я наричат: «всемирна гравитация», «сцепление», «химическо сродство», «любов», «симпатия» - много имена на една само същност - качество, с които человечеството, зърнало Първичният лъч от прозорците на своя тленен затвор, е накичило своята «наука».
С вдъхновени думи на истински виждащ в далечината на миналото человек, Дънов разкрива на своите най-разнообразни слушатели същността на света, законите, които го управляват, сиреч
Бога
.
Някои от тях, расли в мъките на живота, в безнадеждието и липсата на духовна перспектива на съвременния материалистичен живот, поглъщат жадно словата му. Други, изпили до дъно разочарованията на суетата, усещат струите на надеждата да ги облъхват; трети, работили изключително чрез мозъка си и достигнали до неразрешимите въпроси за съвременната наука, със затаен дъх ловят думите му, които дигат було- то на незнайното и разкриват неограничени простори за изследвания и знания. И всичко това е обвито с една атмосфера на любов, която обгръща всичко, разбира всичко, прощава всичко. В неговите уста и думите, обикновените всекидневни думи, добиват дълбок смисъл, когато ги погледнете от височина- та, на която ви е увлякъл. Трябва да го чуете веднъж и да проследите как думи- те му ще се отекнат в душата ви, за да разберете тия жадни за истината разно- образни хора, които се трупат около него от всички народности, от всички вери, от всички краища.
към текста >>
Някои от тях, наивни в своята измъчена душа, удивени от неговото всезнание, неизчерпаем океан, пред който те се губят, чакат всеки момент да станат чудеса, да се разкрият тайните на небесата, да се види Бог; други, сдържани, проучват и мълчат - трупащи
богатството
на знанието и мъдростта, за да ги приложат в новия живот, отделните единици на които тепърва се формират-живо т по принципите на Спасителя Исуса, живот по принципите на разумната жива природа, чрез която Бог ни изявява Своите закони.
Някои от тях, расли в мъките на живота, в безнадеждието и липсата на духовна перспектива на съвременния материалистичен живот, поглъщат жадно словата му. Други, изпили до дъно разочарованията на суетата, усещат струите на надеждата да ги облъхват; трети, работили изключително чрез мозъка си и достигнали до неразрешимите въпроси за съвременната наука, със затаен дъх ловят думите му, които дигат було- то на незнайното и разкриват неограничени простори за изследвания и знания. И всичко това е обвито с една атмосфера на любов, която обгръща всичко, разбира всичко, прощава всичко. В неговите уста и думите, обикновените всекидневни думи, добиват дълбок смисъл, когато ги погледнете от височина- та, на която ви е увлякъл. Трябва да го чуете веднъж и да проследите как думи- те му ще се отекнат в душата ви, за да разберете тия жадни за истината разно- образни хора, които се трупат около него от всички народности, от всички вери, от всички краища.
Някои от тях, наивни в своята измъчена душа, удивени от неговото всезнание, неизчерпаем океан, пред който те се губят, чакат всеки момент да станат чудеса, да се разкрият тайните на небесата, да се види Бог; други, сдържани, проучват и мълчат - трупащи
богатството
на знанието и мъдростта, за да ги приложат в новия живот, отделните единици на които тепърва се формират-живо т по принципите на Спасителя Исуса, живот по принципите на разумната жива природа, чрез която Бог ни изявява Своите закони.
Но да се схванат тия закони се иска чистота, нечовешка чистота в мисли, чувства и дела - защото само през чисто може да мине чистото. И слушащ говоренето му и гледащ живота му, понякога на страничния человек се струва, че това е един висок връх, спуснат отвесно от всички страни, без ни едно междинно стъпало около му. Като че ли никой от слушателите съзнателно не е дорасъл да крачи след стъпките му на оная шеметна висота, гдето ги води неговото знание и интуиция. Оттам и несполучливите опити да бъде разбран изцяло от тях или от нас, които го гледаме отстрани от любопитство, било най-после от тия, кои- то отиват, за да открият прицелни точки за своите клеветнически стрели. Приживе той има съдбата на свръхчовеците - да го отричат и своят мнозина и различни хора, виждащи в него ту своята антитеза, ту пък в една негова незначителна частица - целия свой мироглед и оттам - да го мислят, че е тъкмо като тях самите.
към текста >>
- а ако е от
Бога
- всуе се тревожите!...
Ако ли говорите само от вашето име, с какво ще докажете, че сте по-прави? С насилието и клеветата ли? Нима миналите две хиляди години не ви научиха, че Голготата е само преддверието на безсмъртието? Вий сте умни, твърде умни, за да повярвате в «глупостите» на един «лъжеучител» и «шарлатанин», но защо се тогава безпокоите тъй много? Забравихте ли какво каза някога преди векове Гамалил: - Ако това учение е лъжливо, то ще загине от само себе си - защо се тревожите?
- а ако е от
Бога
- всуе се тревожите!...
Вместо да спорите и клеветите - не е ли по-добре да заработите, «отци»** наши църковни? И когато вашите градини родят нещо по-друго, отколкото сълзи, нещастия и смърт, каквото досега са давали - всички «самоотлъчили» сами ще се върнат при вас - кой би бягал от доброто? Да вървиш с народа си и времето е достойнство на всеки интелигентен человек, но да вървиш с Исуса Христа е една необходимост, без изпълнението на която всеки, носещ името Христово, върши фалшификация. Време е вече натрупаният през вековете товар под общото име «Християнство» да се разрови и само истинското, нечовешкото, дадено ни с Новия Завет, да бъде турено в основата на хората в сърцата им, където е истинската църква, да се заживее християнството! Сигурно при това ще трябва да се простим и с много, което ний самите, за хатър на интереси или поради невежество и угодничество, сме трупали под закрилата на Божественото име.
към текста >>
17.
XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 20
чрез
сливането
на фашисткия «Народен сговор» на Ал.
Доказателство за промяна на Словото на Учителя вж в «Изгревът», том IX, ктр. 801-824. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 117 Възкресението се отнася за Божествения Дух, и за тялото - но не за физическото, а за духовното тяло. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 118 тюрма (остар.) - затвор, тъмница (бел. М.И.) 119 «Демократически сговор» е образуван на 10.VIII.1923 г.
чрез
сливането
на фашисткия «Народен сговор» на Ал.
Цанков - който извършва преврата на 9.VI.1923 г. и потушава Септемврийското въстание от 22-23.IX. 1923 г. - със «Съюза на демокрацията», съставен от партиите: Демократическа обединена, Народнопрогресивна, Радикалдемократическа и Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти). (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 120 Същата беседа е отпечатана през 1950 г., редактирана от Паша Теодорова.
към текста >>
се създава «Демократическият сговор» от
сливането
със «Съюза на демокрацията».
Архимандрит Евтимий пише «Писма до дъновистката младеж», за да разгроми дъновизма. А каква е неговата съдба - вж «Изгревът», том VI, стр. 404-405. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 125 Александър Цанков - ръководител на фашисткия «Народен сговор», заедно с военните, е извършителят на преврата на 9 юни 1923 г. На 10 август 1923 г.
се създава «Демократическият сговор» от
сливането
със «Съюза на демокрацията».
От 9 юни 1923 г. до месец януари 1926 г. фактически лидер е Ал. Цанков. Той с военния съюз потушава с кръв въстанието на 22-23 септември 1923 г. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 126 Д. Б.
към текста >>
а.) 165 Богомилството при това е изнасяло като догма не дуализъм, както твърдят тия, които повърхностно са го проучвали, а монотеизма, защото не са признавали Сатана-ила като равен на
Бога
- а като победен.
пр. Р. Хр. Рим е имал учителя Нума, Гърция - Питагор, евреите - Ездра, Египет - Хермес, Персия - Зороастр (последния), Индия - Гаутама (четвъртия Буда); Китай - Лао Тзе и Кот Тзе, Япония - Сон Му и пр., и пр. (бел. а.) 164 Гледай «Деяния Апостолски», глава 28, стих 22; глава 24, стихове 5 и 14 (Евангелие, изд. 1923 г., Ев. Из.). (бел.
а.) 165 Богомилството при това е изнасяло като догма не дуализъм, както твърдят тия, които повърхностно са го проучвали, а монотеизма, защото не са признавали Сатана-ила като равен на
Бога
- а като победен.
Също трябва да се отбележи, че обществена форма на славянската задруга не е патриархално семейство, което не може да избира водача си - а всички са с равни права. Благодарение на богомилството даже жени са ставали кметове - и това в Х-ХIII век! Нещо, което и сега е мечта в България! (бел. а.). 166 Като видни розенкройцери в миналото може да посочим имена, които са паметни в историята на човечеството.
към текста >>
Означава «големец,
богаташ
».
М.И.) 235 Тази забележка е написана от Любомир Лулчев на ръка върху текста по диагонал. (бел. М.И.) 236 Текстът, ограден с **, е добавен от Любомир Лулчев на ръка. (бел. М.И.) 237 Думата е написана нечетливо, вероятно: генерал Стоянови - вж следващия №101. (бел. М.И.) 238 Забележа, добавена на ръка от Любомир Лулчев върху писмото. (бел. М.И.) 239 баро (от цигански) - голям.
Означава «големец,
богаташ
».
Днес го наричат «баровец». (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев.) 240 mot-a-mot (фр.) - дума по дума, буквално. (бел. М.И.) 241 зазнался (рус.) - възгордял се, подголемял се. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 242 Това изречение е добавено на ръка от Любомир Лулчев върху писмото. (бел. М.И.) 243 Забележката в скоби е написана на ръка от Любомир Лулчев в горния ляв ъгъл на листа.
към текста >>
18.
IX. Светозар Няголов Б. Хороскоп
,
,
ТОМ 21
Тук Слънцето указва увеличение на
богатството
след брака и ще има великодушна съпруга.
Там, където е поставен, трябва добре да свърши работата, определена за неговата душа, за да може да реализира идеалите си. Слънце в VIII дом е на много благоприятно място за родения, понеже изпълва с живот и сила дома на смъртта. (Много пъти съм бил на прага на смъртта и Слънцето ме е връщало в живота). Животът дава големи надежди на родения, но често се прекратява преждевременно. Може приживе да не го оценят, но след заминаването му ще има слава в живота на хората.
Тук Слънцето указва увеличение на
богатството
след брака и ще има великодушна съпруга.
Слънце в Рак. Зодиакалният знак Рак е вратата на живота, свързан с душата, с Луната, и дава на родения дълбока скрита духовност. Жизнеността е много слаба. Понякога прави родения малко отпуснат и бавен. По характер е незлоблив, има тих нрав и избягва свадите.
към текста >>
Хирон в шести дом е лечител и прави тригон с Медиум Цели и ме свързва с
Бога
(Слънцето), свръхсъзнанието ми и Бялото Братство, което ръководи здравето на човечеството и ми дава едно вътрешно проникновение - методи как да лекувам и приятелите.
Аз съм неутрализирал този аспект, като от малък съм започнал да обработвам земята и съм отправял низшите си енергии в нея. Цял живот, до 60 години съм работил тежка физическа работа в строителството, подбирал съм най-качествена храна - плодове и зеленчуци, като съм се хранел малко и скромно и никога не съм проявявал лакомия. Понеже аспектът е разтурящ се и Богът в мен (Слънцето) стои по-високо от ада (Плутон), той не може да прояви силно лошите си влияния, а и Слънцето ми е в съвпад с точката на щастието, който аспект почти блокира бруталните сили на негативния Плутон. Слънце секстил Медиум Цели) ме свързва със свръхсъзнанието ми - идеите и мислите, които протичат през Слънцето и озаряват моя ум. (Слънце секстил Хирон) в шести дом, показва, че моят вътрешен ръководител и учител е неразривно свързан с Учителя и постоянно ме е осведомявал как да постъпвам при различните ситуации в живота ми и бързо да поправям показаните ми от него грешки.
Хирон в шести дом е лечител и прави тригон с Медиум Цели и ме свързва с
Бога
(Слънцето), свръхсъзнанието ми и Бялото Братство, което ръководи здравето на човечеството и ми дава едно вътрешно проникновение - методи как да лекувам и приятелите.
В минала инкарнация, според Учителя, съм бил виден лекар на средните векове. (Слънце квинтил Лилит) превръща лошите влияния на Лилит от пети дом в добри и положителни. Луна в трети дом говори за силна наклонност към науката. Роденият има будно, ползотворно въображение и силен стремеж към литературни занимания. Ще обича неестественото осветление и ще го ползва често.
към текста >>
(Луна разтуряща се опозиция Нептун) дава
богато
въображение, сънища и видения, които го свързват със съществата от невидимия свят.
Луна в Риби дарява родения със схватлив ум, плодоносно въображение, безгрижен характер, и непостоянност. Обича да мечтае и всичко, което буди чувствата му. Има дар слово - да приказва много. Притежава изключителна чувствителност и интуиция. (Лунаточен квадрат и половина Слънце, разтуряща се опозиция Нептун, латитюд Марс, Сатурн ретрограден, Уран квадрат с Асцендента, съвпад Главата на Дракона, квинтил. Хирон).
(Луна разтуряща се опозиция Нептун) дава
богато
въображение, сънища и видения, които го свързват със съществата от невидимия свят.
Роденият има способности да изучава окултните науки с успех и да търси великото в природата, особено в планините. Не трябва да участва в сеанси, понеже има опасност от медиумизъм. Никога не съм присъствал на сеанси. (Луна латитюд Марс, Сатурн, Уран) показват голямата помощ от небето към моята душа от тези три злосторници, които в Божествения свят са големи добротворци. Марс носи много положителни сили, Сатурн ме изпълва с топлината на Божията правда, а Уран - с Божията мъдрост, носителка на езотеричната астрология.
към текста >>
Ще има достатъчно здраве,
богатство
и мъдрост.
Умът е с голям кръгозор, гъвкав, способен да разсъждава правилно и да установява твърдо решение след зряло размишление. Роденият не взема никога прибързани решения, а изисква време за размишление и като реши нещо, то е неотменимо. Показва успех в литературата и правосъдието. Ще бъде уважаван за почтеността и искреността, които проявява. Много благоприятно съчетание за литературата и за научни окултни познания - специално астрологията.
Ще има достатъчно здраве,
богатство
и мъдрост.
Много хора ще се привличат от неговите положителни жизнени трептения. Умът е свързан с идеите и новия живот, показан от Братството, със Словото, Има богати възможности да пътува до чужди страни (което отстъпих на сестра ми Величка и тя отиде във Франция). (Меркурий тригон Уран) дава оригинален, независим, своеобразен ум, въставащ срещу робството на модата, традицията и обществените условности. Роденият е неустрашим да си проправи път към абсолютна свобода. Пионер в мисълта и откритията.
към текста >>
Умът е свързан с идеите и новия живот, показан от Братството, със Словото, Има
богати
възможности да пътува до чужди страни (което отстъпих на сестра ми Величка и тя отиде във Франция).
Показва успех в литературата и правосъдието. Ще бъде уважаван за почтеността и искреността, които проявява. Много благоприятно съчетание за литературата и за научни окултни познания - специално астрологията. Ще има достатъчно здраве, богатство и мъдрост. Много хора ще се привличат от неговите положителни жизнени трептения.
Умът е свързан с идеите и новия живот, показан от Братството, със Словото, Има
богати
възможности да пътува до чужди страни (което отстъпих на сестра ми Величка и тя отиде във Франция).
(Меркурий тригон Уран) дава оригинален, независим, своеобразен ум, въставащ срещу робството на модата, традицията и обществените условности. Роденият е неустрашим да си проправи път към абсолютна свобода. Пионер в мисълта и откритията. Идеите му са възвишени и насочени към прогреса и развитието на човечеството. (Меркурий точен съвпад Юпитер тригон Уран, латитюд Юпитер, Нептун) и (Юпитер точен съвпад Меркурий, образуващ се секстил Венера, тригон Уран, съвпад Нептун, латитюд Меркурий, Уран, Нептун) - това са аспектите, които ми дават астрологията, която я нося от миналото.
към текста >>
Роденият ще придобие
богатство
, ще има сполучлив брак и голямо обществено влияние и уважение.
Мисловността му се издига и роденият се насочва към писателското поприще. Ще бъде обичан от братята и сестрите си, съседите и хората, които са в непосредствена връзка с него. Ще прави много къси щастливи пътувания (главно в планината). (Венераточен полусекстил Слънце, разтурящ се секстил Юпитер в перихелий, квадрат образуващ се с Медиум Цели и разтурящ се полусекстил Хирон). (Венера разтурящ се секстил Юпитер в перихелий) е много хубав признак за успех и щастие изобщо.
Роденият ще придобие
богатство
, ще има сполучлив брак и голямо обществено влияние и уважение.
Понеже аспектът е разтурящ се, това в пълна сила е било в минала инкарнация, а сега се проявява по-слабо. Роденият притежава весел характер, оптимистичен, с благородно и открито сърце. Гостоприемен в най-висша степен и деен в човеколюбиви начинания. Притежава свободолюбив дух, уважаващ възгледите на околните и дори различните от неговите. Роденият има дълбок вкус и разбиране на музиката.
към текста >>
МС (Юпитер в перихелий точен полуквинтил Медиум Цели) говори за силната връзка на господаря на хороскопа, Юпитер, със свръхсъзнанието ми, с ангелите и
Бога
.
Когато характерът е достатъчно развит, става проводник на най-благородните и духовни сили на тези две планети, съдържащи Ангелската мъдрост (Юпитер) и Божествата любов (Нептун). Радва се на многобройни духовни и окултни опитности. В сънно състояние (излъчване), роденият придобива съвършени познания за невидимите светове. (Юпитер в перихелий латитюд Меркурий, Уран и Нептун) показва, че досега изброените по-горе физически аспекти се дублират от фините влияния на Божествения свят, проявени чрез секретаря на боговете Меркурий, Божествената мъдрост - Уран, и Божествената любов - Нептун. Те внасят в родения много духовни сили и енергии и възможности за проявяването им на физическото поле.
МС (Юпитер в перихелий точен полуквинтил Медиум Цели) говори за силната връзка на господаря на хороскопа, Юпитер, със свръхсъзнанието ми, с ангелите и
Бога
.
(Юпитер в перихелий квадрат Хирон) говори за някои допуснати от мен грешки, които трябва да изправя, иначе много скъпо се плаща. Да притежавам абсолютно послушание и голяма будност. П 25°38' в Лъв е в точен съвпад с Алфа Хидра Алфард 26°22' в Лъв. Това е главната звезда, водеща змея, Хидрата. По арабски се казва „самотната” звезда.
към текста >>
Сатурн във втори дом, при положителни аспекти дава голямо физическо
богатство
, но когато е ранен (Сатурн опозиция паралел Слънце) дава по-големи духовни
богатства
на будните души.
Това е главната звезда, водеща змея, Хидрата. По арабски се казва „самотната” звезда. Има качествата на Сатурн, съчетани с Венера и Нептун. Обикновено това влияние е неблагоприятно и е свързано с ядове, несполуки и провали, отнасящи се до нашето братство в България, на което и аз съм член. Еволюцията е обща и не може някой сам да излезе напред и всички вървим общо напред.
Сатурн във втори дом, при положителни аспекти дава голямо физическо
богатство
, но когато е ранен (Сатурн опозиция паралел Слънце) дава по-големи духовни
богатства
на будните души.
физически човек може да е беден, но духовно да е много богат, притежаващ големи капитали, натрупани в минали животи. Сатурн във Водолей, знакът на епохата, дарява родения с любезен и симпатичен характер. Има способност за ясно и смислено изразяване и проникване в деловите отношения. Голяма тактичност, методичност, справедливост и пестеливост да проявява в живота си. Сатурн латитюд Луна говори да пестя и използвам правилно благата, които се отправят към моята душа, и духовните ми условия и постоянно да отправям красиви, чисти мисли и възвишени чувства към братята и сестрите.
към текста >>
физически човек може да е беден, но духовно да е много
богат
, притежаващ големи капитали, натрупани в минали животи.
По арабски се казва „самотната” звезда. Има качествата на Сатурн, съчетани с Венера и Нептун. Обикновено това влияние е неблагоприятно и е свързано с ядове, несполуки и провали, отнасящи се до нашето братство в България, на което и аз съм член. Еволюцията е обща и не може някой сам да излезе напред и всички вървим общо напред. Сатурн във втори дом, при положителни аспекти дава голямо физическо богатство, но когато е ранен (Сатурн опозиция паралел Слънце) дава по-големи духовни богатства на будните души.
физически човек може да е беден, но духовно да е много
богат
, притежаващ големи капитали, натрупани в минали животи.
Сатурн във Водолей, знакът на епохата, дарява родения с любезен и симпатичен характер. Има способност за ясно и смислено изразяване и проникване в деловите отношения. Голяма тактичност, методичност, справедливост и пестеливост да проявява в живота си. Сатурн латитюд Луна говори да пестя и използвам правилно благата, които се отправят към моята душа, и духовните ми условия и постоянно да отправям красиви, чисти мисли и възвишени чувства към братята и сестрите. Сатурн латитюд Уран дава силно влияние на Божествената мъдрост в живота ми и голям подтик за работа с астрологията.
към текста >>
(Нептун в перихелий латитюд Меркурий, Юпитер, Уран) говори, че от Божествения свят към най-високопоставената ми планета в хороскопа, Нептун в перихелий в девети дом, текат силни положителни енергии, носещи хармонични мисли, изградени от
сливането
на физическия (Меркурий), духовния (Юпитер) и Божествения ум (Уран).
Каквато и професия да работи, той може да се издигне до ръководител. Нептун в IX дом благоприятства развитието на духовните способност. Дава ход на окултните науки - астрологията, хиромантията и други. Нептун в Дева надарява родения с изтънчени духовни способности, пророческо вдъхновение и голяма преданост към високия идеал, който има. Дава чисти приятелски отношения или платоничен брак.
(Нептун в перихелий латитюд Меркурий, Юпитер, Уран) говори, че от Божествения свят към най-високопоставената ми планета в хороскопа, Нептун в перихелий в девети дом, текат силни положителни енергии, носещи хармонични мисли, изградени от
сливането
на физическия (Меркурий), духовния (Юпитер) и Божествения ум (Уран).
Това дава богата възможност за проявата на Божията любов в трите свята и възможност за проява на Божествения ум в живота и придобиване на дълбоко вътрешно знание. Това е най-силният и мистичен аспект в хороскопа ми. Плутон в VIII дом е в своя дом и е много силен. Предвещава преждевременна и внезапна смърт. Много пъти съм стигал до смъртта, но Слънцето, Учителят са ми продължавали живота.
към текста >>
Това дава
богата
възможност за проявата на Божията любов в трите свята и възможност за проява на Божествения ум в живота и придобиване на дълбоко вътрешно знание.
Нептун в IX дом благоприятства развитието на духовните способност. Дава ход на окултните науки - астрологията, хиромантията и други. Нептун в Дева надарява родения с изтънчени духовни способности, пророческо вдъхновение и голяма преданост към високия идеал, който има. Дава чисти приятелски отношения или платоничен брак. (Нептун в перихелий латитюд Меркурий, Юпитер, Уран) говори, че от Божествения свят към най-високопоставената ми планета в хороскопа, Нептун в перихелий в девети дом, текат силни положителни енергии, носещи хармонични мисли, изградени от сливането на физическия (Меркурий), духовния (Юпитер) и Божествения ум (Уран).
Това дава
богата
възможност за проявата на Божията любов в трите свята и възможност за проява на Божествения ум в живота и придобиване на дълбоко вътрешно знание.
Това е най-силният и мистичен аспект в хороскопа ми. Плутон в VIII дом е в своя дом и е много силен. Предвещава преждевременна и внезапна смърт. Много пъти съм стигал до смъртта, но Слънцето, Учителят са ми продължавали живота. Плутон в Рак дава чувствителен и нервен стомах.
към текста >>
на Светозар Няголов) Отгоре си знаел, че ще ти бъде много трудно, носи решил с
Бога
напред.
Всичко е било заради срещата с Великия Учител, слязъл в България, а не за българите, за почест и слава. Учителят ти е позволил, макар че условията са били много трудни. И толкова тежки аспекти си се нагърбил да разрешиш. (Аз съм ги разрешил 6 минали животи, а сега са останали само последствията. - бел.
на Светозар Няголов) Отгоре си знаел, че ще ти бъде много трудно, носи решил с
Бога
напред.
Затова и Учителят те е попитал: „Ти как се излъга да дойдеш на Земята? ” А това, че вече не искаш да идваш между този народ, това е съвсем друго нещо. Че кой ли иска да е между упорит, неразбран и негативен народ? Но то всичко е за добро. Слязъл си с мисълта, че ще е за малко и при тези трудни аспекти няма да останеш за дълго.
към текста >>
Благодари на
Бога
за живота си на Земята и че напълно разреши всичките тези трудни аспекти.
- бел. на Светозар Няголов.) На точния аспект ти пак си бил горе, изчиствал си пътя си. (Слънце разтуряш, се квадрат Уран), това се внезапните затруднения и опасности за живота ти. Особено на 5-годишна възраст, точният квадрат Уран квадрат Слънце, трудно си оживял, като малък още, но си бил в аурата на Учителя и на Изгрева. Но тези трудни аспекти и условия дават и развиват твоята личност и само „велики посветени” могат да издържат на толкова трудни аспекти и заплахи за живота им (Слънцето и то в VIIІ дом).
Благодари на
Бога
за живота си на Земята и че напълно разреши всичките тези трудни аспекти.
И то за Славата Божия! Колкото по-тежки са аспектите, толкова по-велики духове се раждат. А ти си благословен от Бога. И след тебе всички ние сме се родили и твоят дух ни е помагал. Ти помогна на Косьо да се пробуди и отново да влезе в руслото на Братството.
към текста >>
А ти си благословен от
Бога
.
Особено на 5-годишна възраст, точният квадрат Уран квадрат Слънце, трудно си оживял, като малък още, но си бил в аурата на Учителя и на Изгрева. Но тези трудни аспекти и условия дават и развиват твоята личност и само „велики посветени” могат да издържат на толкова трудни аспекти и заплахи за живота им (Слънцето и то в VIIІ дом). Благодари на Бога за живота си на Земята и че напълно разреши всичките тези трудни аспекти. И то за Славата Божия! Колкото по-тежки са аспектите, толкова по-велики духове се раждат.
А ти си благословен от
Бога
.
И след тебе всички ние сме се родили и твоят дух ни е помагал. Ти помогна на Косьо да се пробуди и отново да влезе в руслото на Братството. Всъщност твоят Уран те пробужда по отношение на Сатурн и Слънцето (егото). Иначе е чудно аспектиран. Имаш чудесно поставен Юпитер в Лъв, точен съвпад с Меркурий.
към текста >>
Цар си бил (Юпитер, Меркурий в Лъв) и тогава си свършил тази чудна работа за
Бога
.
Ти помогна на Косьо да се пробуди и отново да влезе в руслото на Братството. Всъщност твоят Уран те пробужда по отношение на Сатурн и Слънцето (егото). Иначе е чудно аспектиран. Имаш чудесно поставен Юпитер в Лъв, точен съвпад с Меркурий. Чудно хубава работа си имал още в миналите си животи – толкова точен аспект (на човешката и ангелската мъдрост).
Цар си бил (Юпитер, Меркурий в Лъв) и тогава си свършил тази чудна работа за
Бога
.
И планетите ти са в IX дом и са в съвпад с Нептун (Божията любов). Чудна работа! И всички са тригон на Уран: силно ясновидство, пътувания в невидимия свят, сила, воля, жизнерадостност, доволство. И най- високата ти планета е Нептун в Дева - да служиш на Бога и Любовта с чистота. И тук е кармичната ти ос, с опашката най-горе: за да разрешиш и последните трошици от кармата си и да преуспееш в Божията Любов.
към текста >>
И най- високата ти планета е Нептун в Дева - да служиш на
Бога
и Любовта с чистота.
Чудно хубава работа си имал още в миналите си животи – толкова точен аспект (на човешката и ангелската мъдрост). Цар си бил (Юпитер, Меркурий в Лъв) и тогава си свършил тази чудна работа за Бога. И планетите ти са в IX дом и са в съвпад с Нептун (Божията любов). Чудна работа! И всички са тригон на Уран: силно ясновидство, пътувания в невидимия свят, сила, воля, жизнерадостност, доволство.
И най- високата ти планета е Нептун в Дева - да служиш на
Бога
и Любовта с чистота.
И тук е кармичната ти ос, с опашката най-горе: за да разрешиш и последните трошици от кармата си и да преуспееш в Божията Любов. И тези ти превъзходни планети са в секстил с Венера. Как всичко се уравновесява в тебе. И ако нямаше този кръст: Сатурн, Слънце, Уран, какво щеше да правиш на Земята? Цялата ти гигантска работа се дължи на тези три планети в трудни аспекти.
към текста >>
Целият ти живот е в ръцете на Учителя - на
Бога
.
Бог все ти го е продължавал, за да работиш. Луната добре поставена в Риби, в тригон с Плутон, ти е помагала (майка ми). Но тази ти Луна е била в опозиция Нептун (Божествената любов), квадрат Марс и т. н. Не ти е било лесно. Свършваш циклите и се освобождаваш от опасностите.
Целият ти живот е в ръцете на Учителя - на
Бога
.
към текста >>
19.
3. Сатурн- Нептун
,
,
ТОМ 22
При него
сливането
на партийния и държавния апарат стига своя апогей.
се извършва национализация на частните индустриални и минни предприятия, банките. Сатурн съвпад Нептун 21.11.1952 г. - в знака Везни, където Сатурн е в екзалтация. След смъртта на Коларов на 21.01.1950 г. на власт идва Вълко Червенков.
При него
сливането
на партийния и държавния апарат стига своя апогей.
Особено след започване на новия цикъл 1952 г. всяко недоволство от властта се наказва най- жестоко, изселване, в лагерите и голяма чистка и в партията. Поради неефективното обработване на земята има бунтове на селяните. Налага на частниците стопани тежки задължителни доставки за земята, която притежават . Скъсват се дипломатическите отношени я със СА Щ на 20.02.1950 г.
към текста >>
Поради грешки и лично
обогатяване
на някои от Демократичния съюз, идва на власт Симеон Кобургготски след изборите на 24.07.2001 г.
Извършва се ориентация към САЩ. Дава въздушен коридор на НАТО за бомбардиране на Сърбия. Сатурн тригон Нептун ретрограден 25.06.200 1 г. - във въздушния тригон. Сатурн е в знака Близнаци, което прави народа умен и взискателен, а Нептун е във Водолей, в знака на епохата и ще излязат заблужденията и лъжите на комунистите.
Поради грешки и лично
обогатяване
на някои от Демократичния съюз, идва на власт Симеон Кобургготски след изборите на 24.07.2001 г.
Той е свързан с комунистите и балансира нещата, и подобно на дядо си Фердинанд прави всичко за своя лична полза. Дошъл е в България да вземе, което може и колкото може. Има три тригона във въздушните знаци, което говори за много приказки и неизпълнени обещания и значително влошаване положението на народа. Нептун във Водолей (управниците) не могат да издържат на силните енергии на истината (Нептун във Водолей) и внезапно ще паднат. Сатурн опозиция Нептун 31.08.200 6 г.
към текста >>
20.
II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Уважаеми слушатели, братя и сестри, Всички хора на земята по същество сме еднакви и равни пред
Бога
, защото сме частица от Него, частица от цялото.
II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША ЗЪБОЛЕКАР СТОИЦЕВ Сказки, държани на 8,9 и 10 март 1933 г. в салона на «Майчина грижа» в Пловдив, приходът от които бе в полза на сираците от войната. [1] Пловдив, 1933 г.
Уважаеми слушатели, братя и сестри, Всички хора на земята по същество сме еднакви и равни пред
Бога
, защото сме частица от Него, частица от цялото.
Обаче, според степента на нашето съзнание, едни проявяваме живота в една, други - в друга форма. Голяма част от хората, кои по-малко, кои повече, изучават и виждат в живота си доброто, виждат и знаят и злото; обаче, при проявлението си в живота, едни проявяват доброто само за себе си, егоистично, като искат другите да им правят все добро, а те се стремят да употребят за другите само злото. Такивато хора са представителите на Каиновото племе. Тяхната еволюция е бавна и опасна, въпреки че някои привидно изглеждат да са добре на земята, защото са богати, живеят при добри условия и придобиват слава и почести. Те не вярват в никакъв Бог, в никакъв Христос, или имат съвсем смътни понятия за Бога и Божественото.
към текста >>
Тяхната еволюция е бавна и опасна, въпреки че някои привидно изглеждат да са добре на земята, защото са
богати
, живеят при добри условия и придобиват слава и почести.
[1] Пловдив, 1933 г. Уважаеми слушатели, братя и сестри, Всички хора на земята по същество сме еднакви и равни пред Бога, защото сме частица от Него, частица от цялото. Обаче, според степента на нашето съзнание, едни проявяваме живота в една, други - в друга форма. Голяма част от хората, кои по-малко, кои повече, изучават и виждат в живота си доброто, виждат и знаят и злото; обаче, при проявлението си в живота, едни проявяват доброто само за себе си, егоистично, като искат другите да им правят все добро, а те се стремят да употребят за другите само злото. Такивато хора са представителите на Каиновото племе.
Тяхната еволюция е бавна и опасна, въпреки че някои привидно изглеждат да са добре на земята, защото са
богати
, живеят при добри условия и придобиват слава и почести.
Те не вярват в никакъв Бог, в никакъв Христос, или имат съвсем смътни понятия за Бога и Божественото. За тях няма какво да се говори. Друга част, които проучват също доброто и злото, гледат не само да задържат доброто за себе си, но да го проявяват и към другите. Това са Авеловите потомци. Тях можем да разделим на две: първо - нерелигиозни, които не вярват в никакъв Бог, но се стремят да живеят добре, да проявяват доброто и на другите; и второ - религиозни, които се стремят да живеят добре, правят добро на другите, но някои от тях в моменти правят и такива лоши неща, каквито не биха вършили и тези, които наричаме безбожници.
към текста >>
Те не вярват в никакъв Бог, в никакъв Христос, или имат съвсем смътни понятия за
Бога
и Божественото.
Уважаеми слушатели, братя и сестри, Всички хора на земята по същество сме еднакви и равни пред Бога, защото сме частица от Него, частица от цялото. Обаче, според степента на нашето съзнание, едни проявяваме живота в една, други - в друга форма. Голяма част от хората, кои по-малко, кои повече, изучават и виждат в живота си доброто, виждат и знаят и злото; обаче, при проявлението си в живота, едни проявяват доброто само за себе си, егоистично, като искат другите да им правят все добро, а те се стремят да употребят за другите само злото. Такивато хора са представителите на Каиновото племе. Тяхната еволюция е бавна и опасна, въпреки че някои привидно изглеждат да са добре на земята, защото са богати, живеят при добри условия и придобиват слава и почести.
Те не вярват в никакъв Бог, в никакъв Христос, или имат съвсем смътни понятия за
Бога
и Божественото.
За тях няма какво да се говори. Друга част, които проучват също доброто и злото, гледат не само да задържат доброто за себе си, но да го проявяват и към другите. Това са Авеловите потомци. Тях можем да разделим на две: първо - нерелигиозни, които не вярват в никакъв Бог, но се стремят да живеят добре, да проявяват доброто и на другите; и второ - религиозни, които се стремят да живеят добре, правят добро на другите, но някои от тях в моменти правят и такива лоши неща, каквито не биха вършили и тези, които наричаме безбожници. Ние няма да цитираме неща от историята; няма да споменяме и личности, защото има кой да ги съди.
към текста >>
И понеже злото е временно и е рожба на тъмните сили, които човек проявява само на тази земя; а доброто е вечно и е на
Бога
, изразено в живота пак чрез човека, ние виждаме и трети вид хора - духовните, които коренно се различават от другите, защото проявяват само доброто.
Тях можем да разделим на две: първо - нерелигиозни, които не вярват в никакъв Бог, но се стремят да живеят добре, да проявяват доброто и на другите; и второ - религиозни, които се стремят да живеят добре, правят добро на другите, но някои от тях в моменти правят и такива лоши неща, каквито не биха вършили и тези, които наричаме безбожници. Ние няма да цитираме неща от историята; няма да споменяме и личности, защото има кой да ги съди. Фактите са налице! Даже насилническите постъпки на болшевиците бледнеят пред туй, което са вършили някои религиозни хора. Защо? Защото са имали и имат тъмнота в съзнанието си.
И понеже злото е временно и е рожба на тъмните сили, които човек проявява само на тази земя; а доброто е вечно и е на
Бога
, изразено в живота пак чрез човека, ние виждаме и трети вид хора - духовните, които коренно се различават от другите, защото проявяват само доброто.
За техните качества ще чуете отчасти в края на сказката. За жалост обаче малцина от човешкия род са се издигнали до чистотата на духовните хора, въпреки великите уроци, които Бог ни дава от векове в книгата на природата. Ето защо, иде време, и дошло е, Духът Господен, Духът Христов да хлопа на сърцата на всички човеци, да се пробудят и да заживеят по-смислено, защото сегашният живот е изопачен, извратен и не хармонира с учението на Христа. Но кои схващат това? Само разумните хора.
към текста >>
Ние, хората на земята, имаме едно преимущество, че всички можем да се пробудим духовно към по-възвишен живот, ако се обърнем към
Бога
и държим връзка с Него, като избягваме всичко отрицателно в мисли, желания и постъпки в живота си.
Иде време и дошло е, духовните хора със слово и своя чист живот да упътват другите към същото. Но кой се вслушва? Обаче иде време и дошло е, всички тия, които вършат беззакония и зло на хората и са против волята Божия, да опитат всичко върху главите си и да видят, че има Бог, има Христос, има правда, има възмездие в този свят. Тогава правдата на праведните ще просветне и всички хора ще заживеят в мир и любов. Сега отделни личности имат този мир, тази любов, тази радост, това щастие, но то трябва да бъде общо за всички.
Ние, хората на земята, имаме едно преимущество, че всички можем да се пробудим духовно към по-възвишен живот, ако се обърнем към
Бога
и държим връзка с Него, като избягваме всичко отрицателно в мисли, желания и постъпки в живота си.
Различно става това духовно пробуждане. Едни се стряскат, като прочетат някоя книга на хора със силен характер. Други се сепват и замислят, като чуят някоя сказка, беседа, и сами дирят по-нататък. И най-после, трети се пробуждат, като се срещнат с някои духовно чисти люде и приказват с тях. Защо е това така?
към текста >>
Под думата «религия» ние разбираме онази връзка на човешката душа и човешкия дух с
Бога
, чрез която човек достига най-високото духовно съвършенство.
Всеки човек, който иска да тръгне или е тръгнал в духовния път, ако иска да постигне по-голямо духовно съвършенство, трябва да има светлина в своя ум и да знае, както вече казах: 1. що е религия и какво задължение имаме като хора към нея; 2. що е християнство и, ако сме наистина християни, какви задължения имаме към него; 3. що е творчески духовен живот и какво ни носи той, и 4. що е еволюция на човешката душа.
Под думата «религия» ние разбираме онази връзка на човешката душа и човешкия дух с
Бога
, чрез която човек достига най-високото духовно съвършенство.
Такова е определението за всяка религия от духовно гледище. Ето защо, ако ние можем да направим тази връзка с Бога, чрез съзерцание и молитва, ние имаме, като религиозни, още и други задължения: 1. Да проявим истината в живота, защото само с нея човек става свободен и може да се жертвува за една благородна идея. 2. Да проявим правдата, и то не само към другите, но главно към себе си. Защо? Защото ще дадем възможност нашите мисли да се движат по един правилен път, с което ще допуснем да стане не само една връзка, но най-после и сливане на духа с душата ни.
към текста >>
Ето защо, ако ние можем да направим тази връзка с
Бога
, чрез съзерцание и молитва, ние имаме, като религиозни, още и други задължения: 1.
що е християнство и, ако сме наистина християни, какви задължения имаме към него; 3. що е творчески духовен живот и какво ни носи той, и 4. що е еволюция на човешката душа. Под думата «религия» ние разбираме онази връзка на човешката душа и човешкия дух с Бога, чрез която човек достига най-високото духовно съвършенство. Такова е определението за всяка религия от духовно гледище.
Ето защо, ако ние можем да направим тази връзка с
Бога
, чрез съзерцание и молитва, ние имаме, като религиозни, още и други задължения: 1.
Да проявим истината в живота, защото само с нея човек става свободен и може да се жертвува за една благородна идея. 2. Да проявим правдата, и то не само към другите, но главно към себе си. Защо? Защото ще дадем възможност нашите мисли да се движат по един правилен път, с което ще допуснем да стане не само една връзка, но най-после и сливане на духа с душата ни. Тези две качества - истина и правда, - проявени в живота, са най-ценните за морала на всеки човек. 3. Да проявим онази чиста любов към всеки човек, и то безразлично на каква висота и каква народност е той.
към текста >>
Защото ще дадем възможност нашите мисли да се движат по един правилен път, с което ще допуснем да стане не само една връзка, но най-после и
сливане
на духа с душата ни.
Под думата «религия» ние разбираме онази връзка на човешката душа и човешкия дух с Бога, чрез която човек достига най-високото духовно съвършенство. Такова е определението за всяка религия от духовно гледище. Ето защо, ако ние можем да направим тази връзка с Бога, чрез съзерцание и молитва, ние имаме, като религиозни, още и други задължения: 1. Да проявим истината в живота, защото само с нея човек става свободен и може да се жертвува за една благородна идея. 2. Да проявим правдата, и то не само към другите, но главно към себе си. Защо?
Защото ще дадем възможност нашите мисли да се движат по един правилен път, с което ще допуснем да стане не само една връзка, но най-после и
сливане
на духа с душата ни.
Тези две качества - истина и правда, - проявени в живота, са най-ценните за морала на всеки човек. 3. Да проявим онази чиста любов към всеки човек, и то безразлично на каква висота и каква народност е той. Любов, в която няма примес на корист, интерес, ласкателство, слава и пр. Само с такава любов ние можем да градим доброто в себе си и да придобиваме духовни сили. Тук насилието е изключено. 4.
към текста >>
Да проявим в живота си с мъдрост добродетелите, чрез които ще се свържем с езика на минералите и с езика на растенията, животните, добрите хора, ангелите и
Бога
.
Иначе ще проявим само една светска мъдрост, една хитрост. И ако истината и правдата са две сили, чрез приложението на които ние встъпваме в истински морален живот, то любовта и мъдростта са други две сили, два метода, чрез които ще можем да градим и да придобиваме духовни сили. И ако с любовта, която е най-хубавото условие, за да се прояви разумният живот, ние можем всичко да градим, то с мъдростта, която съдържа - включва всички Божествени форми, можем да достигнем върха на духовното съвършенство. Ето защо, ако ние проявим само чистата любов в живота си, ще можем да достигнем до Царството Божие, но само с мъдростта, върховното знание и владане на силите ще влезем в това царство. Така се изказва разумно по този въпрос един духовен мъдрец. 5.
Да проявим в живота си с мъдрост добродетелите, чрез които ще се свържем с езика на минералите и с езика на растенията, животните, добрите хора, ангелите и
Бога
.
Без тези 5 основни начала, ние нито сме религиозни, нито добри хора, към който и народ да принадлежим, към която и религия да се числим. Може някой да не е религиозен, каквито ги има, обаче, като човеци, ние трябва да имаме и да проявим тези пет добродетели. Това са основите на един нравствен, на един морален живот. А като основа за развиване на тия пет добродетели стои милосърдието в неговата широта и разумна форма. Всички злини и страдания се дължат именно на липса на вяра в Бога и на липса на тия добродетели.
към текста >>
Всички злини и страдания се дължат именно на липса на вяра в
Бога
и на липса на тия добродетели.
Да проявим в живота си с мъдрост добродетелите, чрез които ще се свържем с езика на минералите и с езика на растенията, животните, добрите хора, ангелите и Бога. Без тези 5 основни начала, ние нито сме религиозни, нито добри хора, към който и народ да принадлежим, към която и религия да се числим. Може някой да не е религиозен, каквито ги има, обаче, като човеци, ние трябва да имаме и да проявим тези пет добродетели. Това са основите на един нравствен, на един морален живот. А като основа за развиване на тия пет добродетели стои милосърдието в неговата широта и разумна форма.
Всички злини и страдания се дължат именно на липса на вяра в
Бога
и на липса на тия добродетели.
' Дойдем ли обаче до думата «християнство», за което няма да се простирам в подробности, ще спомена, че да нарекат някого «християнин» и да носи туй име, е една привилегия за него. Защо? Защото, като оставим настрана името, той трябва да има, освен горните пет добродетели и абсолютна вяра: 1. че Христос е Бог, изпратен на земята от Бог-Отец, като второ лице, в човешка форма; 2. че Христос е изкупителната жертва за целия човешки род, а не само за християните, т. е. Той е Пътят, Истината и Животът за спасението на всяка човешка душа.
към текста >>
Тъй че, силата на един такъв духовен человек се крие първо в неговата вяра в
Бога
и второ - в приложението на тия пет добродетели.
е., знае го и го притежава, то не е вече тайно! Както един фокусник и един факир чрез изкуствени упражнения могат да достигнат придобивки, някои от които не са заблуда, както е например свиването и разширението на едната и двете зеници на очите, ускорението на пулса от 70-72 на 140 и забавянето му от 70-72 на 40-42 (но въпреки това много учени и обикновени хора считат тези явления, пък и някои други сериозни прояви от духовно естество, все за заблуда и плод на човешки хитрости. Защо? Защото нямат духовна светлина), така, по същия този закон на постоянство, един духовен человек[2], чрез телесна и духовна чистота, прегърнал въздържанието и вегетарианството, може чрез своите чисти и възвишени мисли и чувства в живота си да придобие много възвишени сили и да ги употреби за доброто на другите, без те да подозират това. Такива издигнати хора с фокусничество не се занимават! Но малцина са тези, които знаят и вярват тези неща!
Тъй че, силата на един такъв духовен человек се крие първо в неговата вяра в
Бога
и второ - в приложението на тия пет добродетели.
Ако е християнин, ще се стреми не само да знае, но и да развива 9-те плода на Духа: любовта, радостта и мира, които са първата троица в човека; благостта, милосърдието и дълготърпението - втората троица, и вярата, кротостта и въздържанието - третата троица в него. И така, имаме 3 троици, които съставляват съвършенството на духовния человек. Силата на един такъв духовен человек се таи в неговите очи, в неговата мисъл. Той с един поглед, с една молитва, с една мисъл може да помогне на един болен, на един страдащ, отблизо и отдалеч. Такъв е в сила да върши много неща и за себе си, и за другите, и то все за добро.
към текста >>
Това е първичната сила, първичната есенция, зад която стои човешкият дух, ръководен от
Бога
, Който е в нас и вън от нас, стига само да дадем достъп на Божественото.
Ето защо, като разумни хора, след като имаме една представа какво нещо е религия, какво нещо е християнство и какви задължения трябва да имаме като религиозни, а след това и като християни, трябва да проявим и творчески духовен живот, който е най-важният за всички ни. Това ще разгледаме следната вечер. В какво ще изразим този творчески духовен живот, за който говорихме? Първо - в разумност, второ - в поезия, трето - в музика. Разумността е свързана с ума.
Това е първичната сила, първичната есенция, зад която стои човешкият дух, ръководен от
Бога
, Който е в нас и вън от нас, стига само да дадем достъп на Божественото.
Поезията е свързана със сърцето. Под думата «сърце» разбираме вторичния принцип в нас, който носи живота, създава чувствата, а от тях - и поезията. Чистата любов и чистите, нежни чувства са израз на туй сърце. Третият принцип е музиката. Това е гласът на душата, свързана с волята.
към текста >>
Но изпитвайте духовете, дали са от
Бога
.
Ние трябва да даваме ход само на правилните и хармонични мисли и желания и да ги пращаме на всички хора. Само така ние ще достигнем духовното съвършенство и едновременно, като съзнаваме възвишените неща, ще ги виждаме и ще ги проверяваме. Така ние ще можем да владеем своята материя, ще отстраним болестите и най-после ще победим и смъртта, за да влезем във Вечния живот. Само при това състояние ще разберем и дълбокия смисъл на думите, казани от апостол Йоана, в 4. глава на неговото Първо послание: «Възлюблени, не вярвайте на всеки дух.
Но изпитвайте духовете, дали са от
Бога
.
А всеки дух, които изповядва, че Христос дойде в плът, е от Бога.» За да тръгнем по правилния път на духовното съвършенство и да достигнем до прави мисли, желания и действия, най-първо трябва да се новородим, т. е. да дадем възможност Христос да се роди в нашето сърце! А това значи да почнем да познаваме духовните истини не само с ума си, но и по интуиция - да чуваме вътрешния си глас и да се ръководим по него. За да постигнем това, нужно е: 1. Да освободим ума си от грижата за материални неща - къщи, ниви, богатства, сиромашия и пр.
към текста >>
А всеки дух, които изповядва, че Христос дойде в плът, е от
Бога
.» За да тръгнем по правилния път на духовното съвършенство и да достигнем до прави мисли, желания и действия, най-първо трябва да се новородим, т. е.
Само така ние ще достигнем духовното съвършенство и едновременно, като съзнаваме възвишените неща, ще ги виждаме и ще ги проверяваме. Така ние ще можем да владеем своята материя, ще отстраним болестите и най-после ще победим и смъртта, за да влезем във Вечния живот. Само при това състояние ще разберем и дълбокия смисъл на думите, казани от апостол Йоана, в 4. глава на неговото Първо послание: «Възлюблени, не вярвайте на всеки дух. Но изпитвайте духовете, дали са от Бога.
А всеки дух, които изповядва, че Христос дойде в плът, е от
Бога
.» За да тръгнем по правилния път на духовното съвършенство и да достигнем до прави мисли, желания и действия, най-първо трябва да се новородим, т. е.
да дадем възможност Христос да се роди в нашето сърце! А това значи да почнем да познаваме духовните истини не само с ума си, но и по интуиция - да чуваме вътрешния си глас и да се ръководим по него. За да постигнем това, нужно е: 1. Да освободим ума си от грижата за материални неща - къщи, ниви, богатства, сиромашия и пр. и пр., т. е.
към текста >>
Да освободим ума си от грижата за материални неща - къщи, ниви,
богатства
, сиромашия и пр.
Но изпитвайте духовете, дали са от Бога. А всеки дух, които изповядва, че Христос дойде в плът, е от Бога.» За да тръгнем по правилния път на духовното съвършенство и да достигнем до прави мисли, желания и действия, най-първо трябва да се новородим, т. е. да дадем възможност Христос да се роди в нашето сърце! А това значи да почнем да познаваме духовните истини не само с ума си, но и по интуиция - да чуваме вътрешния си глас и да се ръководим по него. За да постигнем това, нужно е: 1.
Да освободим ума си от грижата за материални неща - къщи, ниви,
богатства
, сиромашия и пр.
и пр., т. е. те да не ни бъдат кумир в мисълта. Защо? Защото ние не знаем деня и часа на нашия живот, а имоти, богатства и пр. не са наши, освен привидно. Поговорката: «Само Бог е на една висота» е много вярна. 2.
към текста >>
Защото ние не знаем деня и часа на нашия живот, а имоти,
богатства
и пр.
А това значи да почнем да познаваме духовните истини не само с ума си, но и по интуиция - да чуваме вътрешния си глас и да се ръководим по него. За да постигнем това, нужно е: 1. Да освободим ума си от грижата за материални неща - къщи, ниви, богатства, сиромашия и пр. и пр., т. е. те да не ни бъдат кумир в мисълта. Защо?
Защото ние не знаем деня и часа на нашия живот, а имоти,
богатства
и пр.
не са наши, освен привидно. Поговорката: «Само Бог е на една висота» е много вярна. 2. Да обичаме всички хора и животни и да им не пакостим. 3. Да се откажем от своите лични извратени чувства и удоволствия, а с мисълта и волята да вършим само добро. При по-нататъшното усъвършенствуване, человек се освобождава от мисълта, че той е индивидуална отделна личност, че той е всичко, и почва да се чувствува, че е частица от общото.
към текста >>
При това съвършенство человек се стреми да слее своето «Аз» с
Бога
, първо в себе си. Как?
Само при това състояние и при това съзнание той влиза и в радостите, и в скърбите на другите хора. Достигнал до това положение, человекът се освобождава от съмнението, или ако го допусне за нещо, старае се да го разбули, да го изучи, да го провери, за да бъде положителен във вярата си. Достигнал и това, человекът се освобождава и от външните форми на религия, живот и пр., които не са същност на живота. Тогаз той защитава идеята, че Бог живее в него, и е готов с по-нататъшното си усъвършенствуване да създаде необходимите условия за идване на Духа в него. Стия качества человек строи възвишени.неща в себе си, без да знае - той вече се стреми за придобиване на свръхфизически сили, които употребява изключително за добро на себе си и на другите.
При това съвършенство человек се стреми да слее своето «Аз» с
Бога
, първо в себе си. Как?
Като даде възможност да се слее духът му с душата му. Страданията в живота на един такъв човек са вече едно благо, а радостите не го трогват. С една дума, той гледа спокойно на всичко като мъдрец и използува добрата страна на всичко. Образци на страданията са били: от Библията - Йов, Даниил при лъвовете, Седрах, Месах и Авденаго в пещта; от историята - Галилей, Иван Хус и други, а като венец над всички - нашият Спасител Христос. При такива изпитания и страдания человек се намира като на конец, висящ във въздуха, и нито е горе, нито долу.
към текста >>
Прераждането, като подтик за еволюция на човешката душа, е един Божествен и природен закон, чрез който ние се усъвършенствуваме от живот в живот, след което да се сливаме с
Бога
, и то така чисти, каквито сме излезли.
Но велико е, славно е да живеят братя и сестри, семейства и цели народи в единодушие, братство и любов! Ето защо, това знание, тази вяра, този чист, свят и морален живот, този мир, тази любов, туй щастие желая и аз на всички ви, та като дойде моментът праведните да просветнат, всички да се радваме. Понеже на някои места в сказката си споменах за прераждането, което е условие за еволюцията на човешката душа, ще кажа нещо и за него, защото много хора са в тъмнота по този въпрос, а други злоупотребяват с него. Мимохо- дом ще спомена и за закона на причините и последствията. А който иска обширни сведения, нека прочете книгите: «Прераждането» и «Карма».
Прераждането, като подтик за еволюция на човешката душа, е един Божествен и природен закон, чрез който ние се усъвършенствуваме от живот в живот, след което да се сливаме с
Бога
, и то така чисти, каквито сме излезли.
Само така ще разберем правилно стиха: «В царството Божие не се влиза нито с един грях.» Ето защо, според свободата, която Бог ни е дал и според нашето съзнание, ние, при едно разбиране на живота - изпълнение волята на Бога в доброто, - се приближаваме към Него; а при обратното схващане - че същността на живота се заключава в неизпълнение волята на Бога, - ние се отдалечаваме от Него. При първото положение ние градим еволюцията на нашия дух, душа и живот с доброто, а при второто ние образуваме инволюцията и забавянето на нашето усъвър- шенствуване. Някой ще попита: какво нещо е доброто? - От духовно гледище, това е съвкупността на споменатите пет добродетели - любовта, мъдростта, истината, правдата и проявлението на добродетелите в живота си в тяхната чистота и пълнота. Следователно, при второто положение - неизпълнение волята на Бога и отклонението от природните закони, ние инволираме и попадаме под нов закон - закона на възмездието, закона на причините и последствията, закона на карма- та, както го наричат индийците.
към текста >>
Само така ще разберем правилно стиха: «В царството Божие не се влиза нито с един грях.» Ето защо, според свободата, която Бог ни е дал и според нашето съзнание, ние, при едно разбиране на живота - изпълнение волята на
Бога
в доброто, - се приближаваме към Него; а при обратното схващане - че същността на живота се заключава в неизпълнение волята на
Бога
, - ние се отдалечаваме от Него.
Ето защо, това знание, тази вяра, този чист, свят и морален живот, този мир, тази любов, туй щастие желая и аз на всички ви, та като дойде моментът праведните да просветнат, всички да се радваме. Понеже на някои места в сказката си споменах за прераждането, което е условие за еволюцията на човешката душа, ще кажа нещо и за него, защото много хора са в тъмнота по този въпрос, а други злоупотребяват с него. Мимохо- дом ще спомена и за закона на причините и последствията. А който иска обширни сведения, нека прочете книгите: «Прераждането» и «Карма». Прераждането, като подтик за еволюция на човешката душа, е един Божествен и природен закон, чрез който ние се усъвършенствуваме от живот в живот, след което да се сливаме с Бога, и то така чисти, каквито сме излезли.
Само така ще разберем правилно стиха: «В царството Божие не се влиза нито с един грях.» Ето защо, според свободата, която Бог ни е дал и според нашето съзнание, ние, при едно разбиране на живота - изпълнение волята на
Бога
в доброто, - се приближаваме към Него; а при обратното схващане - че същността на живота се заключава в неизпълнение волята на
Бога
, - ние се отдалечаваме от Него.
При първото положение ние градим еволюцията на нашия дух, душа и живот с доброто, а при второто ние образуваме инволюцията и забавянето на нашето усъвър- шенствуване. Някой ще попита: какво нещо е доброто? - От духовно гледище, това е съвкупността на споменатите пет добродетели - любовта, мъдростта, истината, правдата и проявлението на добродетелите в живота си в тяхната чистота и пълнота. Следователно, при второто положение - неизпълнение волята на Бога и отклонението от природните закони, ние инволираме и попадаме под нов закон - закона на възмездието, закона на причините и последствията, закона на карма- та, както го наричат индийците. Христос го изразява с думите: «Каквото посеете, това и ще жънете» и «Който вади нож, от нож умира».
към текста >>
Следователно, при второто положение - неизпълнение волята на
Бога
и отклонението от природните закони, ние инволираме и попадаме под нов закон - закона на възмездието, закона на причините и последствията, закона на карма- та, както го наричат индийците.
Прераждането, като подтик за еволюция на човешката душа, е един Божествен и природен закон, чрез който ние се усъвършенствуваме от живот в живот, след което да се сливаме с Бога, и то така чисти, каквито сме излезли. Само така ще разберем правилно стиха: «В царството Божие не се влиза нито с един грях.» Ето защо, според свободата, която Бог ни е дал и според нашето съзнание, ние, при едно разбиране на живота - изпълнение волята на Бога в доброто, - се приближаваме към Него; а при обратното схващане - че същността на живота се заключава в неизпълнение волята на Бога, - ние се отдалечаваме от Него. При първото положение ние градим еволюцията на нашия дух, душа и живот с доброто, а при второто ние образуваме инволюцията и забавянето на нашето усъвър- шенствуване. Някой ще попита: какво нещо е доброто? - От духовно гледище, това е съвкупността на споменатите пет добродетели - любовта, мъдростта, истината, правдата и проявлението на добродетелите в живота си в тяхната чистота и пълнота.
Следователно, при второто положение - неизпълнение волята на
Бога
и отклонението от природните закони, ние инволираме и попадаме под нов закон - закона на възмездието, закона на причините и последствията, закона на карма- та, както го наричат индийците.
Христос го изразява с думите: «Каквото посеете, това и ще жънете» и «Който вади нож, от нож умира». Според този закон на причините и възмездието, трябва стореното да го плащаме и в замяна пак да се усъвършенствуваме духовно, чрез превъплъщенията. Човекът е творец на съдбата си. И така е! Неговото настояще е плод и следствие на причините, вложени в него от миналото и работата му в настоящето; а неговото бъдеще е плод на настоящето, което е разработил.
към текста >>
Чрез това превъплътяване човек ще коригира своите отклонения и грехове; чрез него ще се усъвършенствува, за да се слее с
Бога
.
А само тия, които имат пълната вяра, проявят чистия живот, развият мъдростта и получат силите чрез мистиката, ще влязат в царството Божие. Така гласи духовният закон! Ето защо, за да се разберат и схванат законът за прераждането и законът за възмездието, те трябва да се предшествуват в живота от петте качества: истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелите, заедно с пълната вяра. Тези 2 закона само с ума не могат да се разберат! И ако има нещо най-велико, най-ценно, което Бог Отец, след създаването на 4-те царства, е вложил в човека, това е еволюцията на човешката душа чрез превъплътяването.
Чрез това превъплътяване човек ще коригира своите отклонения и грехове; чрез него ще се усъвършенствува, за да се слее с
Бога
.
Ако не е така, къде е тогава Божествената справедливост, та едни да се раждат с вродени престъпни наклонности, други - с възвишен морал, трети - сакати, тъпи, а други - като гении? Едни да се раждат в разкошни палати, други - в мизерия? Как ще си обясним главно въпроса за умиращите деца в първите години? Какво са съгрешили те? Нямат ли и те право да се радват на живота?
към текста >>
Има ли милост, има ли справедливост от
Бога
, ако те се изхвърлят някъде в бездната?
Как ще си обясним главно въпроса за умиращите деца в първите години? Какво са съгрешили те? Нямат ли и те право да се радват на живота? И къде ще отидат тия сакати, тъпи, слабоумни хора след смъртта? А и тия малки невинни деца?
Има ли милост, има ли справедливост от
Бога
, ако те се изхвърлят някъде в бездната?
Нима и престъпниците, много от които по една случайност са извършили нещо и са наказани със смърт, трябва да са в ада? Няма ли за всички тия милост и коригиране? Нали Бог е Любов? Не, има! И само законът на превъплъщението ще даде възможност всяка човешка душа да се усъвършенствува, макар чрез страдания, за да си изплати отклоненията от пътя на живота.
към текста >>
Велик и грандиозен е бил планът на
Бога
за създаването на космоса, на земята, а след това и на минералното, растителното, животинското, и най-после и человеческото царства.
Нима твърдата воля за доброто не е израз на минералното царство - на диаманта, който е израз и на Божията мъдрост? Нима твърдата воля за зло не е израз на въглена - тъмните сили? Нима безсилието на човека не е от растителното царство? Нима безлюбието и ред хищнически прояви на човека не са му подарък от грубите животни? Нито пък светът и человекът са създадени по буквалната смисъл на Библията, както схващат голяма част от религиозните хора.
Велик и грандиозен е бил планът на
Бога
за създаването на космоса, на земята, а след това и на минералното, растителното, животинското, и най-после и человеческото царства.
Само смиреният человек ще ги открие в самата Библия! Но това ще се разбере само от един человек на мистиката. Ученият човек, разбира се, има по-добри условия да открие това. Други питат наивно: «Ако има прераждане, защо не го помним? » Те са прави от свое гледище.
към текста >>
Щом ние приемаме, че сме частица от
Бога
, логичното е, а и така е, че ние трябва да носим Неговите качества.
Значи, Бог, Който е създал тъй разумно всички светове и всички царства, само човека не е могъл да създаде като. Себе си мъдър и силен. Вярно ли е това? Абсолютно не е вярно. Има една неразбрана философия у хората!
Щом ние приемаме, че сме частица от
Бога
, логичното е, а и така е, че ние трябва да носим Неговите качества.
И действително, в самото начало ние сме били с Неговите качества; но впоследствие, при последователните превъплъщения и отклонения от Божиите пътища, ние сме се изменили и сега трябва да се опомним, да се усъвършенству- ваме, за да добием първоначалното. По този въпрос не ще говорим повече, защото всеки ще го разбере, когато се пробуди истински духовно. Знаем, че някои духовници, проповедници, религиозни, ще кажат: «Как? Аз...» Не, братко, едно ти не достига! Смири се и всичко ще откриеш в Свещеното Писание, но дири силата на Духа, а не само буквата!
към текста >>
Да избягва всички отрицателни неща в живота, които не само отклоняват човека от правилния духовен път и от
Бога
, но и затова, защото всичко отрицателно, сторено с дела, мисли и чувства, ще се плаща до конец.
Смири се и всичко ще откриеш в Свещеното Писание, но дири силата на Духа, а не само буквата! Ние ще спомним обаче хубавите плодове на тия 2 закона и нека всеки прави своите заключения. Според тези 2 закона, всеки човек, бил той езичник или християнин, трябва: 1. Да прояви абсолютна чистота в живота си - физическа и духовна, и да се усъвършенствува духовно още от рождението до смъртта. Това е абсолютно нужно главно за християнина. 2.
Да избягва всички отрицателни неща в живота, които не само отклоняват човека от правилния духовен път и от
Бога
, но и затова, защото всичко отрицателно, сторено с дела, мисли и чувства, ще се плаща до конец.
Това разбиране и възприемане не само не противоречи на думите: «повярвайте в Господа Исуса Христа, и всички грехове ще ви се простят», но напротив - по-разумното е да повярва всеки още от детинство, отколкото кога стане възрастен, през което време е вършил ред престъпления и тогава да се разкайва и повярва в Господа Исуса Христа. Ние виждаме, че и тия, които вярват, че са спасени, пак продължават стария си живот. Ето защо, щом искаме децата да бъдат чисти, трябва да имаме и чисти родители. Ние не си правим илюзия, че това ще стане веднага за всички. Защо? Защото различна е духовната еволюция на всеки едного.
към текста >>
Защото благодарение на него ние знаем със сигурност, че не бива да дирим първо външните
богатства
и тогава да станем духовни, че не ни е позволено да се колебаем на кръстопътя между
богатството
и духовното, докато изгубим и двете, а че трябва да заработим да бъдем вътрешно, духовно
богати
още от детинство.
Ние не си правим илюзия, че това ще стане веднага за всички. Защо? Защото различна е духовната еволюция на всеки едного. Но заживели хората още от детинство с мисълта да не грешат, защото ще плащат всеки грях със страдания; заживели от детинство със стремежа съзнателно да вършат доброто, за да се издигат духовно; те по-скоро ще достигнат върха на своята еволюция, по-скоро ще придобият върховните ценности за човека и ще се слеят с Вечния Живот. Това е ключ, това е тайна! Защо?
Защото благодарение на него ние знаем със сигурност, че не бива да дирим първо външните
богатства
и тогава да станем духовни, че не ни е позволено да се колебаем на кръстопътя между
богатството
и духовното, докато изгубим и двете, а че трябва да заработим да бъдем вътрешно, духовно
богати
още от детинство.
Така само ще придобием истински ценното богатство. Какво по-голямо богатство от това, да има човек един светъл ум, едно благородно сърце и силна воля, само за доброто? Какво по-голямо богатство от това, да има човек вяра в Бога и себе си още от детинство? Какво по-голямо богатство за човека от това, да придобие кротостта и смирението, да има един вътрешен мир, да е развил посочените добродетели, а трудът да бъде за него като свещен дълг? Мисли ли някой, че ще остане гладен с тия качества!
към текста >>
Така само ще придобием истински ценното
богатство
.
Защото различна е духовната еволюция на всеки едного. Но заживели хората още от детинство с мисълта да не грешат, защото ще плащат всеки грях със страдания; заживели от детинство със стремежа съзнателно да вършат доброто, за да се издигат духовно; те по-скоро ще достигнат върха на своята еволюция, по-скоро ще придобият върховните ценности за човека и ще се слеят с Вечния Живот. Това е ключ, това е тайна! Защо? Защото благодарение на него ние знаем със сигурност, че не бива да дирим първо външните богатства и тогава да станем духовни, че не ни е позволено да се колебаем на кръстопътя между богатството и духовното, докато изгубим и двете, а че трябва да заработим да бъдем вътрешно, духовно богати още от детинство.
Така само ще придобием истински ценното
богатство
.
Какво по-голямо богатство от това, да има човек един светъл ум, едно благородно сърце и силна воля, само за доброто? Какво по-голямо богатство от това, да има човек вяра в Бога и себе си още от детинство? Какво по-голямо богатство за човека от това, да придобие кротостта и смирението, да има един вътрешен мир, да е развил посочените добродетели, а трудът да бъде за него като свещен дълг? Мисли ли някой, че ще остане гладен с тия качества! Не!
към текста >>
Какво по-голямо
богатство
от това, да има човек един светъл ум, едно благородно сърце и силна воля, само за доброто?
Но заживели хората още от детинство с мисълта да не грешат, защото ще плащат всеки грях със страдания; заживели от детинство със стремежа съзнателно да вършат доброто, за да се издигат духовно; те по-скоро ще достигнат върха на своята еволюция, по-скоро ще придобият върховните ценности за човека и ще се слеят с Вечния Живот. Това е ключ, това е тайна! Защо? Защото благодарение на него ние знаем със сигурност, че не бива да дирим първо външните богатства и тогава да станем духовни, че не ни е позволено да се колебаем на кръстопътя между богатството и духовното, докато изгубим и двете, а че трябва да заработим да бъдем вътрешно, духовно богати още от детинство. Така само ще придобием истински ценното богатство.
Какво по-голямо
богатство
от това, да има човек един светъл ум, едно благородно сърце и силна воля, само за доброто?
Какво по-голямо богатство от това, да има човек вяра в Бога и себе си още от детинство? Какво по-голямо богатство за човека от това, да придобие кротостта и смирението, да има един вътрешен мир, да е развил посочените добродетели, а трудът да бъде за него като свещен дълг? Мисли ли някой, че ще остане гладен с тия качества! Не! Ако има сега богати, които са разточители в живота, това се дължи на липсата на горните духовни богатства, на липсата на милосърдие и справедливост.
към текста >>
Какво по-голямо
богатство
от това, да има човек вяра в
Бога
и себе си още от детинство?
Това е ключ, това е тайна! Защо? Защото благодарение на него ние знаем със сигурност, че не бива да дирим първо външните богатства и тогава да станем духовни, че не ни е позволено да се колебаем на кръстопътя между богатството и духовното, докато изгубим и двете, а че трябва да заработим да бъдем вътрешно, духовно богати още от детинство. Така само ще придобием истински ценното богатство. Какво по-голямо богатство от това, да има човек един светъл ум, едно благородно сърце и силна воля, само за доброто?
Какво по-голямо
богатство
от това, да има човек вяра в
Бога
и себе си още от детинство?
Какво по-голямо богатство за човека от това, да придобие кротостта и смирението, да има един вътрешен мир, да е развил посочените добродетели, а трудът да бъде за него като свещен дълг? Мисли ли някой, че ще остане гладен с тия качества! Не! Ако има сега богати, които са разточители в живота, това се дължи на липсата на горните духовни богатства, на липсата на милосърдие и справедливост. И, ако има крайна мизерия, тя се дължи пак на липса на тия духовни богатства в хората.
към текста >>
Какво по-голямо
богатство
за човека от това, да придобие кротостта и смирението, да има един вътрешен мир, да е развил посочените добродетели, а трудът да бъде за него като свещен дълг?
Защо? Защото благодарение на него ние знаем със сигурност, че не бива да дирим първо външните богатства и тогава да станем духовни, че не ни е позволено да се колебаем на кръстопътя между богатството и духовното, докато изгубим и двете, а че трябва да заработим да бъдем вътрешно, духовно богати още от детинство. Така само ще придобием истински ценното богатство. Какво по-голямо богатство от това, да има човек един светъл ум, едно благородно сърце и силна воля, само за доброто? Какво по-голямо богатство от това, да има човек вяра в Бога и себе си още от детинство?
Какво по-голямо
богатство
за човека от това, да придобие кротостта и смирението, да има един вътрешен мир, да е развил посочените добродетели, а трудът да бъде за него като свещен дълг?
Мисли ли някой, че ще остане гладен с тия качества! Не! Ако има сега богати, които са разточители в живота, това се дължи на липсата на горните духовни богатства, на липсата на милосърдие и справедливост. И, ако има крайна мизерия, тя се дължи пак на липса на тия духовни богатства в хората. Разбира се, това не се отнася за всички!
към текста >>
Ако има сега
богати
, които са разточители в живота, това се дължи на липсата на горните духовни
богатства
, на липсата на милосърдие и справедливост.
Какво по-голямо богатство от това, да има човек един светъл ум, едно благородно сърце и силна воля, само за доброто? Какво по-голямо богатство от това, да има човек вяра в Бога и себе си още от детинство? Какво по-голямо богатство за човека от това, да придобие кротостта и смирението, да има един вътрешен мир, да е развил посочените добродетели, а трудът да бъде за него като свещен дълг? Мисли ли някой, че ще остане гладен с тия качества! Не!
Ако има сега
богати
, които са разточители в живота, това се дължи на липсата на горните духовни
богатства
, на липсата на милосърдие и справедливост.
И, ако има крайна мизерия, тя се дължи пак на липса на тия духовни богатства в хората. Разбира се, това не се отнася за всички! Има и социални неправди, които само по пътя на посочените и придобити добри качества ще могат да се премахнат. Ето защо, ако светът разбере добрите страни на тия два закона, той коренно би се изменил. Да вярвате, че сте спасени, това не е влизане в царството Божие.
към текста >>
И, ако има крайна мизерия, тя се дължи пак на липса на тия духовни
богатства
в хората.
Какво по-голямо богатство от това, да има човек вяра в Бога и себе си още от детинство? Какво по-голямо богатство за човека от това, да придобие кротостта и смирението, да има един вътрешен мир, да е развил посочените добродетели, а трудът да бъде за него като свещен дълг? Мисли ли някой, че ще остане гладен с тия качества! Не! Ако има сега богати, които са разточители в живота, това се дължи на липсата на горните духовни богатства, на липсата на милосърдие и справедливост.
И, ако има крайна мизерия, тя се дължи пак на липса на тия духовни
богатства
в хората.
Разбира се, това не се отнася за всички! Има и социални неправди, които само по пътя на посочените и придобити добри качества ще могат да се премахнат. Ето защо, ако светът разбере добрите страни на тия два закона, той коренно би се изменил. Да вярвате, че сте спасени, това не е влизане в царството Божие. Следователно много по-разумно е за един християнин, който е живял 40-50 години и е вършил разни престъпления, прекарал и страдания, които са го докарали до разкаяние и пробуждане, да си е чист още от детинство, а ако сега почне да - живее, да е чист през всичкото време на живота си.
към текста >>
Нима по-възрастните не казват: «Нека се поосигурим, да станем
богати
, па тогава е лесно да тръгнем в духовния път», и все се осигуряват, все стават
бога
ти, но нито са осигурени, нито са
богати
, нито са в духовния път!
Тя не се изменя и от думите на Христа, казани на Никодима; не се изменя също и с думите на Архангел Гавраил, казани на Захария за раждането на Йоан Кръстителя, а също и с думите в Свещеното Писание: «една смърт и съд», стига да се знае последователността и мистичната страна на Свещеното Писание. Мисълта у някои, че като се приеме прераждането, много ще отлагат своето усъвършенствуване в идни превъплощения, е една заблуда, една крива мисъл. Ние не искаме, нито Бог иска такива верующи. Ние искаме, а и Бог иска верующи с поменатите качества, за да дойдат до съвършенство, та да видят и своите прераждания. Нима младите сега не казват: «Нека си поживеем и ние като вас - старите, па тогава ще започнем духовния живот», и все го започват, а не са го започнали още!
Нима по-възрастните не казват: «Нека се поосигурим, да станем
богати
, па тогава е лесно да тръгнем в духовния път», и все се осигуряват, все стават
бога
ти, но нито са осигурени, нито са
богати
, нито са в духовния път!
Нима старите не казват: «Ние остаряхме, ще умрем, защо ни е този духовен живот? » И това все се повтаря от две хиляди години и затова сме дошли до това положение. Нашият поклон пред всички чисти и честни хора, но такива са малко! Иде време тези чисти души да се групират, за да се заразят и другите от тях. Пред християнския свят е изпречена дилемата: или разкаяние, опомняне и прилагане на Христовото учение в описаните рамки, за да настъпи мир главно между християнските народи, разпределяне на благата, които са на Бога, що- годе правилно за всички, примирение на всички християни и сливането им в една Христова църква, или ще чакаме началото на нечути страдания.
към текста >>
Пред християнския свят е изпречена дилемата: или разкаяние, опомняне и прилагане на Христовото учение в описаните рамки, за да настъпи мир главно между християнските народи, разпределяне на благата, които са на
Бога
, що- годе правилно за всички, примирение на всички християни и
сливането
им в една Христова църква, или ще чакаме началото на нечути страдания.
Нима по-възрастните не казват: «Нека се поосигурим, да станем богати, па тогава е лесно да тръгнем в духовния път», и все се осигуряват, все стават богати, но нито са осигурени, нито са богати, нито са в духовния път! Нима старите не казват: «Ние остаряхме, ще умрем, защо ни е този духовен живот? » И това все се повтаря от две хиляди години и затова сме дошли до това положение. Нашият поклон пред всички чисти и честни хора, но такива са малко! Иде време тези чисти души да се групират, за да се заразят и другите от тях.
Пред християнския свят е изпречена дилемата: или разкаяние, опомняне и прилагане на Христовото учение в описаните рамки, за да настъпи мир главно между християнските народи, разпределяне на благата, които са на
Бога
, що- годе правилно за всички, примирение на всички християни и
сливането
им в една Христова църква, или ще чакаме началото на нечути страдания.
Ние от сърце желаем първите придобивки, които могат да се изпълнят от всички, за да не дохождаме до последните. Не е важно даже, ако някой не вярва в закона за прераждането и възмездието. Ще му дойде часът и редът да повярва! Достатъчно е той да притежава другите описани качества, той е пак на прав път. Иначе ритането е ритане против законите на Бога и против самия Христос.
към текста >>
Иначе ритането е ритане против законите на
Бога
и против самия Христос.
Пред християнския свят е изпречена дилемата: или разкаяние, опомняне и прилагане на Христовото учение в описаните рамки, за да настъпи мир главно между християнските народи, разпределяне на благата, които са на Бога, що- годе правилно за всички, примирение на всички християни и сливането им в една Христова църква, или ще чакаме началото на нечути страдания. Ние от сърце желаем първите придобивки, които могат да се изпълнят от всички, за да не дохождаме до последните. Не е важно даже, ако някой не вярва в закона за прераждането и възмездието. Ще му дойде часът и редът да повярва! Достатъчно е той да притежава другите описани качества, той е пак на прав път.
Иначе ритането е ритане против законите на
Бога
и против самия Христос.
Ако всеки от време на време прочита пророк Йона, 24. глава от Евангелието на Матея и Откровението Иоаново, ще види в кои времена сме. Добре е всеки, който иска да следи новата духовна вълна, да чете вестник «Братство» и «Житно зърно». Най-накрая ще спомня, че някои, като лъжат себе си и са в една духовна тъмнота по въпросите за чистия и разумен живот, а и по мистичната страна на Свещеното Писание, искат и нас да убедят, да ги повярваме, че сме заблудени в туй учение, още повече, че сме били и вегетарианци. А като чуят, че вярваме и в еволюцията на човешката душа, т. е.
към текста >>
Такъв един е разбрал много нещо и е придобил бисерите на вътрешното
богатство
!
Не, Христос скоро ще се прояви и ще иска отчет от всички хора, но най- много от християните. На много души Той ще каже: «Не ви познавам.» «Вие не вярвате в моите думи, в Свещеното Писание, нямате и живота! » Ето защо тия, които са готови и се пробудят да разберат тия два закона - прераждането и възмездието, те ще открият много нещо в Свещеното Писание. Затова ние уважаваме всеки едного, който е с истйнска и непоколебима вяра и с чистия живот, проявен с петте добродетели. А всеки християнин и всеки друг, който освен тия качества е разбрал що е Христос, що е Миров Учител и познае кой е Той, когато идва на земята в човешка форма; а също е разбрал и що е еволюция на човешката душа, придобил е и мистицизма, той е по-горен и от първия.
Такъв един е разбрал много нещо и е придобил бисерите на вътрешното
богатство
!
Ние от сърце желаем придобивката на тия качества на всеки едного. 9 декемврий 1933 г. Пловдив Зъболекар Стоицев ------------------------------------------------------------ [1] Тези три сказки са публикувани във вестник «Братство», издаван от Сава Калименов, като приложение към брой 112 от 16.1.1935 г. (година VI). Статията е с дата 9 декември 1934 г., гр. Пловдив.
към текста >>
21.
III. ЗА БРАКА
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Писание бракът е благословен от
Бога
.
Също и към тия, които са семейни и единият се е пробудил в духовния път, а другият - не, и пробуденият е тормозен от мъж, жена или близки. Встъпването в брака е един въпрос, върху който трябва желающият да се . замисли сериозно. Защо? Защото наглед той е нищожен, но всъщност животът на тия двама може да се насочи или към положителното - към доброто и духовното издигане, или към отрицателното - към духовното израждане. Вярно е, че според Св.
Писание бракът е благословен от
Бога
.
Но според окултната наука, бракът е добро условие само за тия, които се раждат и прераждат и не са завършили своето съвършенство, и то ако са намерили пътя към Бога, а не и за всички, както ще споменем по-долу -19. глава от Матея. Вярно е още, според окултната наука, че е благословение и щастие, когато две хармонични души се съединят чрез брака и с вяра и любов към Бога, любов помежду си и любов към хората, завършат и последното свое съществувание на земята. И колко красиво е да се придружават такива хармонични души от живот в живот! И колко велико е тия души да са заедно на земята, когато Великият Учител Христос идва също на земята като Исус!
към текста >>
Но според окултната наука, бракът е добро условие само за тия, които се раждат и прераждат и не са завършили своето съвършенство, и то ако са намерили пътя към
Бога
, а не и за всички, както ще споменем по-долу -19.
Встъпването в брака е един въпрос, върху който трябва желающият да се . замисли сериозно. Защо? Защото наглед той е нищожен, но всъщност животът на тия двама може да се насочи или към положителното - към доброто и духовното издигане, или към отрицателното - към духовното израждане. Вярно е, че според Св. Писание бракът е благословен от Бога.
Но според окултната наука, бракът е добро условие само за тия, които се раждат и прераждат и не са завършили своето съвършенство, и то ако са намерили пътя към
Бога
, а не и за всички, както ще споменем по-долу -19.
глава от Матея. Вярно е още, според окултната наука, че е благословение и щастие, когато две хармонични души се съединят чрез брака и с вяра и любов към Бога, любов помежду си и любов към хората, завършат и последното свое съществувание на земята. И колко красиво е да се придружават такива хармонични души от живот в живот! И колко велико е тия души да са заедно на земята, когато Великият Учител Христос идва също на земята като Исус! Вярно е още, че когато Христос дойде преди две хиляди години, чрез Своето учение издигна глас и постави жената на една висота, понеже жената е емблема на Божията любов, а мъжът - на Божията мъдрост.
към текста >>
Вярно е още, според окултната наука, че е благословение и щастие, когато две хармонични души се съединят чрез брака и с вяра и любов към
Бога
, любов помежду си и любов към хората, завършат и последното свое съществувание на земята.
Защото наглед той е нищожен, но всъщност животът на тия двама може да се насочи или към положителното - към доброто и духовното издигане, или към отрицателното - към духовното израждане. Вярно е, че според Св. Писание бракът е благословен от Бога. Но според окултната наука, бракът е добро условие само за тия, които се раждат и прераждат и не са завършили своето съвършенство, и то ако са намерили пътя към Бога, а не и за всички, както ще споменем по-долу -19. глава от Матея.
Вярно е още, според окултната наука, че е благословение и щастие, когато две хармонични души се съединят чрез брака и с вяра и любов към
Бога
, любов помежду си и любов към хората, завършат и последното свое съществувание на земята.
И колко красиво е да се придружават такива хармонични души от живот в живот! И колко велико е тия души да са заедно на земята, когато Великият Учител Христос идва също на земята като Исус! Вярно е още, че когато Христос дойде преди две хиляди години, чрез Своето учение издигна глас и постави жената на една висота, понеже жената е емблема на Божията любов, а мъжът - на Божията мъдрост. Същевременно той провъзгласи моногамията и моноандрията, т. е. един мъж да има една жена и една жена - един мъж, за да освободи жената от по-раншното унижение.
към текста >>
Затова, като е допуснат разумният брак, в него жената, като любвеобилна, трябва да предаде туй качество - любовта, и на своя другар, а той - своята мъдрост на своята другарка и така, като намерят пътя към
Бога
, да се усъвър- шенствуват и духовно.
от Евангелието на Матея! «... Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили, заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.» С това Христос определя, че едни се раждат, за да се не женят. Това са повечето от великите Учители. Други се не женят поради болести и недъзи, а трети сами се отказват от женитба, заради своето духовно призвание и духовно издигане.
Затова, като е допуснат разумният брак, в него жената, като любвеобилна, трябва да предаде туй качество - любовта, и на своя другар, а той - своята мъдрост на своята другарка и така, като намерят пътя към
Бога
, да се усъвър- шенствуват и духовно.
Професия, състояние, работа, знание - това са само подобри условия и за духовното издигане. Вярно е още, че духовни мъдреци казват, какво Великият Учител Христос, от Когото е всичко (глава 8., стих 6. Първото послание към Коринтяните от Апостол Павел: «Един е Бог Отец, от Когото е всичко и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние чрез Него, но това знание не всеки го има»), не само е изходатайствувал, но е и гарантирал пред Отца заради нас, хората, да ни се даде абсолютна свобода в живота, с единствената цел, като виждаме плодовете на доброто и злото, ние - хората, като чада Божи, ще вървим по пътя на доброто и само него ще проявим. Но какво става всъщност? Тия същите хора, в числото на които сме и ние всички, поради тая свобода, която сме я обърнали на слободия, сме се отклонили от правилния живот.
към текста >>
Дънов с право казва, че сегашният брак е опорочен, защото рядко са хората, които се женят по
Бога
, а повечето - по човешки, за интерес, красота и пр.
Обаче още не сме разбрали истинската свобода! Защо? Защото само абсолютната истина, проявена в живота, води към тази свобода, а ние - хората, я нямаме. И поради това, че сме се отклонили от правилния живот, и то от прераждане на прераждане, ние виждаме, че не само истината и правдата са извратени, но и хармонични души, в пълната смисъл на думата, в семейния брак, са рядко. И затова Учителят П.
Дънов с право казва, че сегашният брак е опорочен, защото рядко са хората, които се женят по
Бога
, а повечето - по човешки, за интерес, красота и пр.
И затова ние виждаме тези анормалности в живота си, особено в по-големите градове. Учителят много добре казва, че идеални семейства, по Бога съчетани, са редки. И затова Той допълва: «Идеално семейство е това, в което през целия си живот, нито мъжът, нито жената са си казали горчиви думи, а камо ли други неща! » А кой от нас е в тази чистота? Не мязаме ли, с изключение на единици, в семейния брак, като фарисеите, когато искаха да убият блудницата с камъни преди две хиляди години, а Христос като им каза: «Който от вас е чист, нека пръв хвърли камък!
към текста >>
Учителят много добре казва, че идеални семейства, по
Бога
съчетани, са редки.
Защото само абсолютната истина, проявена в живота, води към тази свобода, а ние - хората, я нямаме. И поради това, че сме се отклонили от правилния живот, и то от прераждане на прераждане, ние виждаме, че не само истината и правдата са извратени, но и хармонични души, в пълната смисъл на думата, в семейния брак, са рядко. И затова Учителят П. Дънов с право казва, че сегашният брак е опорочен, защото рядко са хората, които се женят по Бога, а повечето - по човешки, за интерес, красота и пр. И затова ние виждаме тези анормалности в живота си, особено в по-големите градове.
Учителят много добре казва, че идеални семейства, по
Бога
съчетани, са редки.
И затова Той допълва: «Идеално семейство е това, в което през целия си живот, нито мъжът, нито жената са си казали горчиви думи, а камо ли други неща! » А кой от нас е в тази чистота? Не мязаме ли, с изключение на единици, в семейния брак, като фарисеите, когато искаха да убият блудницата с камъни преди две хиляди години, а Христос като им каза: «Който от вас е чист, нека пръв хвърли камък! », и всички офейкаха! Ето защо, бракът действително трябва да се постави на една чиста висота!
към текста >>
Главното нещо в брака за двамата съпрузи е вярата и любовта към
Бога
и стремежът да се изпълни волята Божия.
И затова Той допълва: «Идеално семейство е това, в което през целия си живот, нито мъжът, нито жената са си казали горчиви думи, а камо ли други неща! » А кой от нас е в тази чистота? Не мязаме ли, с изключение на единици, в семейния брак, като фарисеите, когато искаха да убият блудницата с камъни преди две хиляди години, а Христос като им каза: «Който от вас е чист, нека пръв хвърли камък! », и всички офейкаха! Ето защо, бракът действително трябва да се постави на една чиста висота!
Главното нещо в брака за двамата съпрузи е вярата и любовта към
Бога
и стремежът да се изпълни волята Божия.
А правдата и истината да са като ръководни нишки в живота им. Тези четири сили - вярата, любовта, правдата и истината - са фундаментът, най-силната опора на разумния живот. И ако в тази епоха не се създаде идеалният брак, гдето се приема съзнателно въздържание, вегетарианство, духовен живот с пълна вяра в пътя на Христовото учение; стремеж да се не мисли и чувствува отрицателно, да се не прави зло никому; стремеж към братолюбие между всички хора, стремеж да се разбере, че няма православни, няма католици, няма евангелисти, а има само една Христова църква, че всички християни са братя и сестри, а и че всички хора са чада Божии, та кога друг път би се създало идеалното семейството и идеалният брак, особено без горните качества? Нам обаче мисълта е за брака на споменатите по-горе души. Ние знаем, че по закона на духовната еволюция, рядко са същинските хармонични души на земята с еднакви и издигнати духовни придобивки.
към текста >>
Не е ли отговорен пак опърничавият пред съвестта си и пред
Бога
, когато със своите отрицателнос- ти, някои от такивато гледат на всяка цена да привлекат и децата към себе си?
А ние виждаме, че се отива и до крайности, които не водят към добро. За кого? За опърничавия. Не е ли това една спънка и за децата в дома? Не е ли причина за това пак опърничавият?
Не е ли отговорен пак опърничавият пред съвестта си и пред
Бога
, когато със своите отрицателнос- ти, някои от такивато гледат на всяка цена да привлекат и децата към себе си?
Да! Ами идеално семейство, ако по пътя на духовното съвършенство не се издигне, както спомнихме, то по кой друг път може да се стори това? Не е ли благородно мъжът да се радва на своята другарка и да благодари на Бога, че тя е в духовния път и обратното - жената на мъжа си? Това е едно щастие за дома! И ако след време останалият назад се пробуди, това е пък цяло щастие за дома.
към текста >>
Не е ли благородно мъжът да се радва на своята другарка и да благодари на
Бога
, че тя е в духовния път и обратното - жената на мъжа си?
Не е ли това една спънка и за децата в дома? Не е ли причина за това пак опърничавият? Не е ли отговорен пак опърничавият пред съвестта си и пред Бога, когато със своите отрицателнос- ти, някои от такивато гледат на всяка цена да привлекат и децата към себе си? Да! Ами идеално семейство, ако по пътя на духовното съвършенство не се издигне, както спомнихме, то по кой друг път може да се стори това?
Не е ли благородно мъжът да се радва на своята другарка и да благодари на
Бога
, че тя е в духовния път и обратното - жената на мъжа си?
Това е едно щастие за дома! И ако след време останалият назад се пробуди, това е пък цяло щастие за дома. Но ако не се пробуди и спъва постоянно другия, то в такъв дом мъжът и жената са като рак и щука. Тук не е дума за духовност, в която всички отрицания могат да се проявят в живота vi от мъжа, и от жената, а за една духовност, гдето моралът стои над всичко в рамките на Христовото учение, и то с един светъл ум, благородно сърце и силна воля за доброто. А това са основите на разумния живот. Защо?
към текста >>
Защото в подобен духовен живот Христос се поставя като ръководител, а външните форми на живота - излишни
богатства
, ядене, пиене, извратени моди и пр., остават далеч от духовния човек.
Това е едно щастие за дома! И ако след време останалият назад се пробуди, това е пък цяло щастие за дома. Но ако не се пробуди и спъва постоянно другия, то в такъв дом мъжът и жената са като рак и щука. Тук не е дума за духовност, в която всички отрицания могат да се проявят в живота vi от мъжа, и от жената, а за една духовност, гдето моралът стои над всичко в рамките на Христовото учение, и то с един светъл ум, благородно сърце и силна воля за доброто. А това са основите на разумния живот. Защо?
Защото в подобен духовен живот Христос се поставя като ръководител, а външните форми на живота - излишни
богатства
, ядене, пиене, извратени моди и пр., остават далеч от духовния човек.
Ето защо, явява се въпросът: как да се постъпи за избягване на тия страдания, на тия спънки в семейния живот от тия, които ще встъпят в брак и от тия, които са встъпили, но единият изневерява на другия. Пред вид на това, че духовният път, който сме поели, е чистото Христово учение в неговата чистота и пълнота; а освен това ние сме и въздържатели и вегетарианци, а в живота си трябва да проявим и духовната чистота, със светостта на ума, благородството на сърцето и силата на волята за доброто, то това са добродетели, които са задължителни за нас. Е, добре! Трябва ли да отстъпи един брат или една сестра от тия свои идеали, пред своя другар или другарка, които имат отрицателни стремежи, и да занемарят усъвършенствуването на своята душа и да се отклонят от Бога? Абсолютно не!
към текста >>
Трябва ли да отстъпи един брат или една сестра от тия свои идеали, пред своя другар или другарка, които имат отрицателни стремежи, и да занемарят усъвършенствуването на своята душа и да се отклонят от
Бога
?
А това са основите на разумния живот. Защо? Защото в подобен духовен живот Христос се поставя като ръководител, а външните форми на живота - излишни богатства, ядене, пиене, извратени моди и пр., остават далеч от духовния човек. Ето защо, явява се въпросът: как да се постъпи за избягване на тия страдания, на тия спънки в семейния живот от тия, които ще встъпят в брак и от тия, които са встъпили, но единият изневерява на другия. Пред вид на това, че духовният път, който сме поели, е чистото Христово учение в неговата чистота и пълнота; а освен това ние сме и въздържатели и вегетарианци, а в живота си трябва да проявим и духовната чистота, със светостта на ума, благородството на сърцето и силата на волята за доброто, то това са добродетели, които са задължителни за нас. Е, добре!
Трябва ли да отстъпи един брат или една сестра от тия свои идеали, пред своя другар или другарка, които имат отрицателни стремежи, и да занемарят усъвършенствуването на своята душа и да се отклонят от
Бога
?
Абсолютно не! «Всеки, който изгуби живота си заради Мене, ще го намери» - казва Христос! Ето защо всеки брат или сестра, със слушане на вътрешния си глас, да се определи, да узнае дали не е от тия чисти души, които попадат от първите или третите споменати в гл. 19. от Евангелието на Матея. Но ако се реши на брак, то едно щастие е да си намери пък своята хармонична душа, която да бъде като съпътница и в духовния му път.
към текста >>
И ако този брат или сестра се абстрахират от материалните блага и външната красота, а подирят вътрешните духовни
богатства
в дирящата душа, те вече са избегнали доста от неприятностите.
«Всеки, който изгуби живота си заради Мене, ще го намери» - казва Христос! Ето защо всеки брат или сестра, със слушане на вътрешния си глас, да се определи, да узнае дали не е от тия чисти души, които попадат от първите или третите споменати в гл. 19. от Евангелието на Матея. Но ако се реши на брак, то едно щастие е да си намери пък своята хармонична душа, която да бъде като съпътница и в духовния му път. Затова молитвата и вътрешният глас са много важни.
И ако този брат или сестра се абстрахират от материалните блага и външната красота, а подирят вътрешните духовни
богатства
в дирящата душа, те вече са избегнали доста от неприятностите.
Но това са още въдици и за единия, и за другия, защото има и маски, докле се постигне целта. Ето защо тези души още в самото начало трябва да си дадат обещания, че те ще следват пътя към Бога и няма да се спъват в преследване на духовните си идеали. Честните хора по това се познават. За честния човек истината и правдата са ръководните нишки в живота им! За честния човек казаната дума е закон.
към текста >>
Ето защо тези души още в самото начало трябва да си дадат обещания, че те ще следват пътя към
Бога
и няма да се спъват в преследване на духовните си идеали.
от Евангелието на Матея. Но ако се реши на брак, то едно щастие е да си намери пък своята хармонична душа, която да бъде като съпътница и в духовния му път. Затова молитвата и вътрешният глас са много важни. И ако този брат или сестра се абстрахират от материалните блага и външната красота, а подирят вътрешните духовни богатства в дирящата душа, те вече са избегнали доста от неприятностите. Но това са още въдици и за единия, и за другия, защото има и маски, докле се постигне целта.
Ето защо тези души още в самото начало трябва да си дадат обещания, че те ще следват пътя към
Бога
и няма да се спъват в преследване на духовните си идеали.
Честните хора по това се познават. За честния човек истината и правдата са ръководните нишки в живота им! За честния човек казаната дума е закон. Ако пък някой се реши да вземе другарка или другар от широкия свят, гдето смята, че е намерил хармоничната си душа, трябва да е юнак, да носи на гърба си и голям товар. Защо? Защото изненадите са големи, особено когато се съединят две души, които фре- нологически и физиогномически не се съчетават.
към текста >>
При това положение, обязателно се явява пак ангажиментът на тия две души да вървят по пътя на
Бога
.
Честните хора по това се познават. За честния човек истината и правдата са ръководните нишки в живота им! За честния човек казаната дума е закон. Ако пък някой се реши да вземе другарка или другар от широкия свят, гдето смята, че е намерил хармоничната си душа, трябва да е юнак, да носи на гърба си и голям товар. Защо? Защото изненадите са големи, особено когато се съединят две души, които фре- нологически и физиогномически не се съчетават.
При това положение, обязателно се явява пак ангажиментът на тия две души да вървят по пътя на
Бога
.
При подобни случаи, външната красота и материалните интереси и пр. пак трябва да отстъпят пред Божественото! Затова всеки брат или сестра би трябвало да подирят първо своята хармонична душа в обществото, в което са. И макар външно да не е тъй красива, и материално богата, а дирещата душа е само духовно богата, то щом я намери, то е щастие. Това, обаче, е добрата страна.
към текста >>
И макар външно да не е тъй красива, и материално
богата
, а дирещата душа е само духовно
богата
, то щом я намери, то е щастие.
Защото изненадите са големи, особено когато се съединят две души, които фре- нологически и физиогномически не се съчетават. При това положение, обязателно се явява пак ангажиментът на тия две души да вървят по пътя на Бога. При подобни случаи, външната красота и материалните интереси и пр. пак трябва да отстъпят пред Божественото! Затова всеки брат или сестра би трябвало да подирят първо своята хармонична душа в обществото, в което са.
И макар външно да не е тъй красива, и материално
богата
, а дирещата душа е само духовно
богата
, то щом я намери, то е щастие.
Това, обаче, е добрата страна. В действителност ние виждаме, че докле се оженят двама млади, има обещания, наклонност, симпатизиране. Оженят ли се обаче, благородството на единия отстъпва пред личния егоизъм; чистият разум - пред ината, честността - пред нечестието. Ето защо, не след дълго време се почва тормозът против въздържание, против вегетарианство, против духовен живот, особено за молитва. И тогава настава ад за едната душа - тази, която истински е предадена в духовния път.
към текста >>
Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на
Бога
, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка?
Оженят ли се обаче, благородството на единия отстъпва пред личния егоизъм; чистият разум - пред ината, честността - пред нечестието. Ето защо, не след дълго време се почва тормозът против въздържание, против вегетарианство, против духовен живот, особено за молитва. И тогава настава ад за едната душа - тази, която истински е предадена в духовния път. Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път! Това показва, че такива души са далеч от духовното.
Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на
Бога
, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка?
Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата. Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път! Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: «Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.» Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: «Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.» Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили! Ако така се градеше разумният живот, тежко и горко! Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: «Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.» А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради положителното.
към текста >>
Нашият братски съвет към такива братя и сестри е, както спомних, да се не поддават при никакъв случай на низостите на своите жена или мъж, а да държат свято своето знаме - съзнанието си, и да се не отделят от
Бога
, от Христа!
Ако тези качества не се придобият, това показва, че пробудената душа има още да работи върху себе си. Затова противниците в такова семейство нека да се не безпокоят, а да проверяват промените в своите другари и другарки, които са тръгнали в този път, и те ще бъдат положително уверени, че всичко е добро. Нима е малка придобивка, ако едни груб мъж или една бъбрива и опърничава жена, които са тръгнали в този път, са се изменили и са станали по-скромни, по-учтиви един към друг? Нима е малко, ако един мъж, който е пиел и пушил, е станал въздържател? Но пита се: Какво да се прави още при измяна на едина в брака?
Нашият братски съвет към такива братя и сестри е, както спомних, да се не поддават при никакъв случай на низостите на своите жена или мъж, а да държат свято своето знаме - съзнанието си, и да се не отделят от
Бога
, от Христа!
Това е правилният път. Тук е силата, тук е мощта на човешката душа, дух и воля! Не напразно е казал Христос: «Който не остави мъж, жена, деца, заради мене, той не е с мене», т. е., ако ние поставим като кумир жена, мъж, деца, богатства по-горе от Бога и се повлечем по това и паднем, ние сме в крив път. Има и друго положение, което е много важно и трябва да се има пред вид.
към текста >>
е., ако ние поставим като кумир жена, мъж, деца,
богатства
по-горе от
Бога
и се повлечем по това и паднем, ние сме в крив път.
Но пита се: Какво да се прави още при измяна на едина в брака? Нашият братски съвет към такива братя и сестри е, както спомних, да се не поддават при никакъв случай на низостите на своите жена или мъж, а да държат свято своето знаме - съзнанието си, и да се не отделят от Бога, от Христа! Това е правилният път. Тук е силата, тук е мощта на човешката душа, дух и воля! Не напразно е казал Христос: «Който не остави мъж, жена, деца, заради мене, той не е с мене», т.
е., ако ние поставим като кумир жена, мъж, деца,
богатства
по-горе от
Бога
и се повлечем по това и паднем, ние сме в крив път.
Има и друго положение, което е много важно и трябва да се има пред вид. Адам - момъкът, като дири Ева - момата, и Ева - момата, като дири своя Адам - момъка, често пъти не ги намират! Затова ние виждаме в някои бракове единият да тегли наляво, другият - надясно. Защо това е така? Защото, според окултната наука, макар две души да са съчетавани в много животи, единият от тях, в един или няколко живота, е оставал духовно назад и заради това така ще бъде.
към текста >>
Тук случайни
богатства
, власт, сила, слава, за назадничавия, ако ги има в настоящия живот, не играят роля.
Адам - момъкът, като дири Ева - момата, и Ева - момата, като дири своя Адам - момъка, често пъти не ги намират! Затова ние виждаме в някои бракове единият да тегли наляво, другият - надясно. Защо това е така? Защото, според окултната наука, макар две души да са съчетавани в много животи, единият от тях, в един или няколко живота, е оставал духовно назад и заради това така ще бъде. Особено пък ако две души не са се съчетавали редовно в по-раншни животи.
Тук случайни
богатства
, власт, сила, слава, за назадничавия, ако ги има в настоящия живот, не играят роля.
Неговото напредване ще зависи само ако се стресне и пробуди духовно. И затова ние виждаме, че много от браковете са случайни, поради което са и тия анормалности. Затова пък силният в такъв случай има и тази важна задача - не само по никой начин да не отстъпва от своя идеал, макар той да е само въздържание, само вегетарианство и пр., но той трябва да тегли назадничавата душа нагоре! Но с какво? Учителят казва: само с любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите.
към текста >>
Нека всеки взема пример от Библията за Даниел и ' тримата момци - Седрах, Месах и Авденаго, които при всички царски наредби не отстъпиха от
Бога
и останаха живи: първият - при лъвовете, а момците - в огнената пещ.
Това са сили, които, рано-късно, ще сломят сърцето на опърничавия и назадничавия. Тук е най-голямото изкуство! У някои по-слаби натури, особено от женския пол, тръгнали в духовния път, и при подобни отношения, пак нямат резултати. Тогава те се тормозят, безпокоят, отчайват. Не, напред!
Нека всеки взема пример от Библията за Даниел и ' тримата момци - Седрах, Месах и Авденаго, които при всички царски наредби не отстъпиха от
Бога
и останаха живи: първият - при лъвовете, а момците - в огнената пещ.
Пита се още: Какво да се прави повече? Няма по-велика жертва, след като ние любим Бога, да възлюбим и враговете си! А всъщност това не са врагове, а наши учители, чрез които ние ще се издигаме! И действително, така е! Ние не знаем Божиите планове.
към текста >>
Няма по-велика жертва, след като ние любим
Бога
, да възлюбим и враговете си!
У някои по-слаби натури, особено от женския пол, тръгнали в духовния път, и при подобни отношения, пак нямат резултати. Тогава те се тормозят, безпокоят, отчайват. Не, напред! Нека всеки взема пример от Библията за Даниел и ' тримата момци - Седрах, Месах и Авденаго, които при всички царски наредби не отстъпиха от Бога и останаха живи: първият - при лъвовете, а момците - в огнената пещ. Пита се още: Какво да се прави повече?
Няма по-велика жертва, след като ние любим
Бога
, да възлюбим и враговете си!
А всъщност това не са врагове, а наши учители, чрез които ние ще се издигаме! И действително, така е! Ние не знаем Божиите планове. Всички велики хора все по пътя на изпитанията, на страданията, са станали велики. Има ли по- големи мъки от тия на нашия Спасител Христос?
към текста >>
За истинския духовен човек страданията са път към съвършенство, път за
сливане
с
Бога
!
Ние не знаем Божиите планове. Всички велики хора все по пътя на изпитанията, на страданията, са станали велики. Има ли по- големи мъки от тия на нашия Спасител Христос? И ако Той прекара, като Син Божи, тези страдания и пак възкръсна, то ние, както казва Учителят, като Христови последователи, за да достигнем висшето духовно съвършенство, трябва да минем през страданията. Но имали страдания всъщност?
За истинския духовен човек страданията са път към съвършенство, път за
сливане
с
Бога
!
Апостол Павел прокарва една мисъл за брака, че ако единият от съпрузите, с по-низко разбиране, изневери в блудодеяние, то другият, когато му прости, живее с него и го издига духовно, той е много по-високо от падналия. Не е ли това любене на врага? Не е ли това морал, геройство? Да! Затова нека всички братя и сестри, които са по-горе духовно в брака, запазят това духовно богатство в себе си и се радват на него.
към текста >>
Затова нека всички братя и сестри, които са по-горе духовно в брака, запазят това духовно
богатство
в себе си и се радват на него.
За истинския духовен човек страданията са път към съвършенство, път за сливане с Бога! Апостол Павел прокарва една мисъл за брака, че ако единият от съпрузите, с по-низко разбиране, изневери в блудодеяние, то другият, когато му прости, живее с него и го издига духовно, той е много по-високо от падналия. Не е ли това любене на врага? Не е ли това морал, геройство? Да!
Затова нека всички братя и сестри, които са по-горе духовно в брака, запазят това духовно
богатство
в себе си и се радват на него.
Нека те обичат и уважават своите другари или другарки. Нека те знаят вътрешно, че те имат велика задача в живота - да теглят назадничавите души, макар че често биват огорчавани и спъвани от тях. Така ще се оправдаят думите: «силните ще носят тяжестите на слабите», както и Христос ги понесе. Така те ще изпълнят своя дълг към близките си. Така ще се намалят и разводите, така ще се издигнат и Каиновите чада!
към текста >>
22.
35. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 29 май 1916 г., Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
35. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 29 май 1916 г., Бургас Учителю, През време изпълнение сегашните ми длъжности, дълго време засега пребивавам в Карнобат - град на материалисти, на хора, които ни минута от своя живот не отделят освен за своите имоти, увеличаването им, бързо и евтино
забогатяване
.
35. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 29 май 1916 г., Бургас Учителю, През време изпълнение сегашните ми длъжности, дълго време засега пребивавам в Карнобат - град на материалисти, на хора, които ни минута от своя живот не отделят освен за своите имоти, увеличаването им, бързо и евтино
забогатяване
.
Отдавна по Базовия царски Дремиград. Види се по тая причина по количество местните духовни кръжоци не са много порастнали. По качество Господ Бог ще им съдействува да растат. Поиска Господ и със слабите ми сили можах да побеседвам вече 4-5 пъти с тях. След първите две събрания в кръжока, водени у дома на учителя Никола Войников, сляха се в общо събрание и другия кръжок, воден у дома на акушерката.
към текста >>
Очакват
сливането
и молят
Бога
по-скоро да открие път на Любимия Учител, за да ги посети.
Изяви се желание и се съгласиха при един общ център в града от 4-5 души да се слеят за в бъдеще двата кръжоци в един. Обещаха да направят това. При беседите ми в събранието прочетох им и беседата Ви "Новорождението" и държаната в София пред жените през март т.г. (Йоана 15;10) за пребъдването в Любовта. Всички са много радостни, духом бодри и весели по душа.
Очакват
сливането
и молят
Бога
по-скоро да открие път на Любимия Учител, за да ги посети.
Жадни души са, ако и малко на брой. Присъствуват и някой други жени вън от кръжока и те. При тая ми дейност тук в Карнобат и доколкото можах и по селата гдето имах случай да отида. Моля и всякога съм разчитал на съдействието Ти Учителю. Дано моята работа принесе плод за прославление Името Божие на Земята.
към текста >>
23.
2.1.3. Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Приветствие ли е това към Извора на живота или
сливане
с Вечността?
Вятърът над нас раздухва облаците, но ситния дъждец отново окъпа главите ни. Мълчалив размисъл в огромен кръг всред планината и под стихиите на природата. Мъглите се разпръскват. Тайнствената молитвена картина е пред очите ни. Защо всеки един е вдигнал нагоре ръка?
Приветствие ли е това към Извора на живота или
сливане
с Вечността?
Клепките Му са притворени. Лицето Му диша Тайна и неземна Красота. За какво се молеше Той? Ръцете ни са вкочанени от студ. Телата ни зъзнат от дъждовната влага, но Той е с нас и ние му се радваме толкова много, че не мислим за себе си.
към текста >>
Тя ще ни съедини с
Бога
. Амин.
Той стои от единия му край. Тайнствена лозинка се понася от уста на уста: „Едната Божия Любов е само Любов.” Като светкавица ни озариха тия божествени думи. Заповтаряхме ги мълчком. Потопихме ги в душите си. „Тя ще внесе мир в нас, светлина в умовете ни, сила в сърцата ни, ще роди Истината в душите ни.
Тя ще ни съедини с
Бога
. Амин.
Тъй да бъде! ” „Повторете! ” - се чу гласът Му. „Повторете! ” - отново каза Той. И всички заедно произнесохме скъпоценните Му думи и като че нов живот заигра в сърцата на всички, ликуващи в царството на Божията Любов.
към текста >>
24.
27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
- В момент, когато мистичното
сливане
с отвъдното се сбъдва, когато мечтата и действителността са на път да се слеят и да изчезнат във вечността?
Същият факт, за който по време смъртта на Толстоя съобщава цялата европейска преса, се потвърждава и от записките на Александра Лвовна, дъщерята на Толстоя, която заедно с Маковицки придружава баща си в неговото тайно и мистично бягство. /Вж. П.И. Бирюковъ, Биография Льва Николаевича Толстого, том четв. с. 241/. Кое е накарало този велик и неспокоен дух, който цял живот не можа да намери пристанище тук на земята, от която се отрече, да потърси прибежище за своето тъй голямо неспокойство именно в нашата малка и бедна духом страна - и то в момент на най-върховно напрежение, когато прави последна крачка и скъсва връзките, които са го крепили цели 82 години на тая грешна и свята земя?
- В момент, когато мистичното
сливане
с отвъдното се сбъдва, когато мечтата и действителността са на път да се слеят и да изчезнат във вечността?
В какъв ли ореол се е представила пред съзерцателния и кротък поглед на великия старец нашата тъй неизвестна страна, та той поиска да бъде тя праг между неговия земен живот и неговата вечност? Толстой, който се отрече от себе си, от близките си и от родината си, за да се сближи с Бога - когато напусна своя дом имаше само едно желание: да бъде колкото се може по-далеч, да скъса с действителността, която тъй много го душеше в Ясна Поляна. За него беше безразлично къде ще отиде, стига да намери покой за душата си, да бъде далеч от миналото, от София Андреевна. И ако в неговото бягство от Ясна Поляна, което е и бягство от живота, се е мернала пред погледа му България - то не е, защото България е обетована страна за отшелниците, или защото Толстой е имал някакво изключително родство с нея. - България го е привличала като най-близката славянска страна, преди всичко.
към текста >>
Толстой, който се отрече от себе си, от близките си и от родината си, за да се сближи с
Бога
- когато напусна своя дом имаше само едно желание: да бъде колкото се може по-далеч, да скъса с действителността, която тъй много го душеше в Ясна Поляна.
Бирюковъ, Биография Льва Николаевича Толстого, том четв. с. 241/. Кое е накарало този велик и неспокоен дух, който цял живот не можа да намери пристанище тук на земята, от която се отрече, да потърси прибежище за своето тъй голямо неспокойство именно в нашата малка и бедна духом страна - и то в момент на най-върховно напрежение, когато прави последна крачка и скъсва връзките, които са го крепили цели 82 години на тая грешна и свята земя? - В момент, когато мистичното сливане с отвъдното се сбъдва, когато мечтата и действителността са на път да се слеят и да изчезнат във вечността? В какъв ли ореол се е представила пред съзерцателния и кротък поглед на великия старец нашата тъй неизвестна страна, та той поиска да бъде тя праг между неговия земен живот и неговата вечност?
Толстой, който се отрече от себе си, от близките си и от родината си, за да се сближи с
Бога
- когато напусна своя дом имаше само едно желание: да бъде колкото се може по-далеч, да скъса с действителността, която тъй много го душеше в Ясна Поляна.
За него беше безразлично къде ще отиде, стига да намери покой за душата си, да бъде далеч от миналото, от София Андреевна. И ако в неговото бягство от Ясна Поляна, което е и бягство от живота, се е мернала пред погледа му България - то не е, защото България е обетована страна за отшелниците, или защото Толстой е имал някакво изключително родство с нея. - България го е привличала като най-близката славянска страна, преди всичко. Но колкото и да има значение чисто практичната изгода за по-лесно избягване от Русия, не може да се не признаят и някои по-интимни подбуди, които са внушили на Толстоя да се упъти именно към България. От нея той има лични спомени: като млад артилерийски офицер през време на Севастополската обсада той взема участие в атаката срещу Силистра, впечатленията от която се запечатват болезнено в душата му и играят може би сетне решителна роля, по време неговия нравствен прелом.
към текста >>
Съзнание на това, че всички са равни пред
Бога
, пред живота, че затова животът на всеки човек и същество има еднаква цена, че да се убива и причинява страдание на когото и да е - е грях, че това не трябва да се прави”, /с. 63-64/.
- От това нищо няма да излезе - отговаря Л. Н. с участие в гласа. - Ще напечатат, ще прочетат и тъй ще си потъне всичко това в морето на вестникарския боклук. Тая стихия не може да се спре с никакви думи. Тук е нужен по-дълбок преврат у хората, необходимо е разясняване на религиозното съзнание на народа.
Съзнание на това, че всички са равни пред
Бога
, пред живота, че затова животът на всеки човек и същество има еднаква цена, че да се убива и причинява страдание на когото и да е - е грях, че това не трябва да се прави”, /с. 63-64/.
Колкото и да не се е интересувал от политическия живот на отделните народи, особено на малките, като българския, Толстой все пак не е бил съвсем равнодушен към тях. Той чете вестници, информира се от тях и прави своите разсъждения. Него го е интересувала съдбата на българското племе, за което се бори руската армия, на която той някога бе член. Не е имало интелигентен русин от онова време, в туй число и Толстой, Достоевски, Тургенев, който да не е мислил за отношенията на младото княжество към Русия, която го създаде. Лично Толстой се е интересувал от тогавашния княз, Фердинанд.
към текста >>
Най-сетне: съзнаване, че ти не си призван да изменяш света в името на истината, че не можеш дори в личния си живот да осъществиш истината, както тебе ти се иска, но можеш без да се грижиш за това, което става в света /това е дело на
Бога
/, без да се грижиш за това до колко си последователен в очите на другите, според силите си пред
Бога
, да осъществиш истината, т.е.
Възторг от познанието на истината. 2. Желание и надежда да я осъществя веднага. 3. Разочарование във възможността да се осъществи тя скоро във външния свят и надежда да я осъществя в себе си, в своя живот. 4. Опит да примиря истината със светския живот - компромиси. 5. Отвращение пред компромисите и отчаяние, или най-малко: съмнение в истинността на това учение и 6.
Най-сетне: съзнаване, че ти не си призван да изменяш света в името на истината, че не можеш дори в личния си живот да осъществиш истината, както тебе ти се иска, но можеш без да се грижиш за това, което става в света /това е дело на
Бога
/, без да се грижиш за това до колко си последователен в очите на другите, според силите си пред
Бога
, да осъществиш истината, т.е.
да изпълниш неговата воля. “И само това дава пълно спокойствие. Тези степени, струва ми се, минава всеки човек, възраждащ се към живот. И опасностите при всяка от тези степени вие ще видите сам”. Голямото автобиографично значение на това писмо се схваща от всички Толстоеви биографи и последователи /вж.
към текста >>
Те са синове на милионери - но напускат семействата си, отказват се от
богатството
си, за да търсят утехата и смисъла на живота само във физическия труд и в приближаването към природата и
Бога
.
Тук се събират неколцина млади и талантливи хора, които създават свое земеделско стопанство в село Алан Кайрак, Бургаско, не далече от тогавашната турска граница. Колонията започва да издава свое списание „Възраждане”, печатано лично от тях в селото и то с една ръчна печатница, която не е по-модерна от тая на Гутенберга. Душата на колонията са: Хр. Досев, Димитър Жечков и Стефан Андрейчин. Първите двама младежи със своята идейна и нравствена чистота правят чест на цялата българска интелигенция.
Те са синове на милионери - но напускат семействата си, отказват се от
богатството
си, за да търсят утехата и смисъла на живота само във физическия труд и в приближаването към природата и
Бога
.
Това общество става известно на Толстоя и той скоро влиза във връзка с него. В 1907 г. След създаването на колонията, Хр. Досев постига една от съкровените си мечти: да види лично Лев Николаевича. Той отива в Ясна Поляна, заселя се близо до Толстоя и му става един от най-приближените приятели.
към текста >>
За същия труд списание „Свободное воспитание”, списано в духа на Толстоевото учение, пише: „Това е най-сериозно и истински научно изследване, както по извънредното
богатство
на източниците, тъй и по безпристрастието с което са използувани, обмислеността на метода и точността на изложението.
Нойков, издаде в 1909 г. един капитален труд върху педагогията на Толстоя, който е рядък по значение не само в толстоистката, но изобщо в педагогичната литература. Без да е привърженик на Толстоя, проф. Нойков подложи на една обективна и обстойна критика неговите педагогични възгледи, от която сам Толстой се е възхитил. В отговора си до Нойкова, той пише, че е „приятно поразен от основателността и пълнотата на изложението”.
За същия труд списание „Свободное воспитание”, списано в духа на Толстоевото учение, пише: „Това е най-сериозно и истински научно изследване, както по извънредното
богатство
на източниците, тъй и по безпристрастието с което са използувани, обмислеността на метода и точността на изложението.
Оценката на автора е еднакво чужда както от голословно осъждане, тъй и на сляпата похвала” /вж. статията на проф. Д. Кацаров - проф. П. М. Нойков, сп.
към текста >>
Тодоров пише: „Поразителната прилика, която виждаме между един от последните портрети на Толстоя и образа на
Бога
в „Сътворението на Света” от Микеланжело върху свода на Сикстинската капела, не е съвсем случайна.
Все пак, Вазов, който написа толкова разкази и стихове, които по топлота не са далеч от Толстоя, с тоя си отговор го е доста прекалил. При друг случай, по повод проповедите на Толстоя за непротивление на злото с насилие, Вазов заявява, че Толстой не знаел що нещо са турци! Толстой е видял турците, водил е война дори срещу тях на българска територия! Той е видял и много нещо по-страшно от турци... Изобщо, като се изключат Михайловски и Вазов, всички български писатели таят една дълбока почит към мислителя и апостола Толстой. За него П.
Тодоров пише: „Поразителната прилика, която виждаме между един от последните портрети на Толстоя и образа на
Бога
в „Сътворението на Света” от Микеланжело върху свода на Сикстинската капела, не е съвсем случайна.
Навярно и най-гениалните усилия на фантазията на живописеца не са могли да намерят по-висше изражение за образа на Твореца, в деня на неговия вдъхновен замах, от това, в което сияеше между нас през последните години на живота си образът на великия писател на руската земя”. /Вж. „Стихията на художника”, Златорог, Г. II, с. 317./ Всички български списания по време смъртта на Толстоя издават специални книжки, посветени на неговото дело и на неговата памет. П. Яворов, който е минавал за марксист, в своите „Хайдушки копнения”, като разсъждава за доброто и злото в живота, се сеща за Толстоя и изразява отношението си към него по следния парадоксален начин: „Аз никога не съм бил християнин в чувствата си или поне никога не съм се кланял на християнските начала: нито даже когато техните корени са в земята, като например у Толстоя, този гениален проповедник на човешкото вскотяване”.
към текста >>
Тяхното творчество е въплощение на божествено чисти идеи, както и личния им живот е само един стремеж за приближаване към
Бога
и деятелното добро.
също „В полите на Витоша”./ Съвсем противоположен в отношенията си към християнството и към Толстоя е друг съвременен голям български поет Николай Лилиев. Цялото негово творчество е пропито от дълбоко религиозно чувство и самоотричане. За това монашеско отричане и смирение, за което ни говори лириката и личния живот на Лилиев, безсъмнено, голям дял има Толстоевата проповед. И с право един критик, когато е търсил по-дейните и цялостни последователи на Толстоя в България е изтъкнал, че Христо Досев е идеалният последовател на Толстоя чрез делото, а Николай Лилиев чрез поетичното слово. Но ние ще трябва да добавим, че това слово е и дело, толкова по-свято, колкото по-неразделна е връзката между него и сърцето, което го е родило.... Такова единство между жизнен и творчески идеал, подклаждано от едно чисто християнско, толстоистко светоразбиране, наблюдаваме при двама от най-големите български художници: Владимир Димитров - Майстора и Борис Георгиев.
Тяхното творчество е въплощение на божествено чисти идеи, както и личния им живот е само един стремеж за приближаване към
Бога
и деятелното добро.
В тая посока - да се изучи аскетично начало в новата българска книжнина и изобщо в изкуството, гдето ще се открие голямото влияние на Толстоевия светоглед - заслужава да се направи специално проучване. Владимир Димитров - Майстора в един разговор за смисъла на живота и изкуството заяви като свое дълбоко окровение: „Всички философии и всяко изкуство започва и свършва тук, при Толстоя...” Примерите, които наведхме до тук, са достатъчни за да дадат представа за онова масово влияние, което е имал Толстой у нас - влияние, което се простира далеч зад личния живот, далеч и зад отявлените строги последователи на толстоизма и достига до цели организации и до върховете на обществения живот. Ето защо, може да се каже, че от всички славянски страни, след Русия, най-голямо влияние Толстой е упражнил в България. Българинът, със своята склонност да търси разумно обоснование на всеки факт преди да го признае за полезен, със своята прекалена разсъдъчност е естествено предразположен към една религия, като тая на Толстоя, гдето е прочистена всяка мистика и екзалтация, гдето истината на Бога и истината на човека са тъй просто и нагледно съединени. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1.
към текста >>
Българинът, със своята склонност да търси разумно обоснование на всеки факт преди да го признае за полезен, със своята прекалена разсъдъчност е естествено предразположен към една религия, като тая на Толстоя, гдето е прочистена всяка мистика и екзалтация, гдето истината на
Бога
и истината на човека са тъй просто и нагледно съединени.
Но ние ще трябва да добавим, че това слово е и дело, толкова по-свято, колкото по-неразделна е връзката между него и сърцето, което го е родило.... Такова единство между жизнен и творчески идеал, подклаждано от едно чисто християнско, толстоистко светоразбиране, наблюдаваме при двама от най-големите български художници: Владимир Димитров - Майстора и Борис Георгиев. Тяхното творчество е въплощение на божествено чисти идеи, както и личния им живот е само един стремеж за приближаване към Бога и деятелното добро. В тая посока - да се изучи аскетично начало в новата българска книжнина и изобщо в изкуството, гдето ще се открие голямото влияние на Толстоевия светоглед - заслужава да се направи специално проучване. Владимир Димитров - Майстора в един разговор за смисъла на живота и изкуството заяви като свое дълбоко окровение: „Всички философии и всяко изкуство започва и свършва тук, при Толстоя...” Примерите, които наведхме до тук, са достатъчни за да дадат представа за онова масово влияние, което е имал Толстой у нас - влияние, което се простира далеч зад личния живот, далеч и зад отявлените строги последователи на толстоизма и достига до цели организации и до върховете на обществения живот. Ето защо, може да се каже, че от всички славянски страни, след Русия, най-голямо влияние Толстой е упражнил в България.
Българинът, със своята склонност да търси разумно обоснование на всеки факт преди да го признае за полезен, със своята прекалена разсъдъчност е естествено предразположен към една религия, като тая на Толстоя, гдето е прочистена всяка мистика и екзалтация, гдето истината на
Бога
и истината на човека са тъй просто и нагледно съединени.
БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Виж в „Изгревът” т. I, първо издание, 1993, с. 256-260 „Учителят и толстоистите”. Виж в „Изгревът, том I, второ издание, 2011, с.
към текста >>
25.
57. Молитвата и несбъднатия блян
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
“Този брой е посветен на молитвата, на общението между човека и
Бога
, между нищожната, загубена в океана на живота твар и Великия източник на всяка сила и мощ, на всяка надежда и упование.
В.К.: Прави ми впечатление, че този вече брой 4 на вестник „Братство" е на друга плоскост. С.К.: Посветен е на молитвата, на друга плоскост е. В.К.: Тука можеш да прочетеш малко. С.К.: Ами как да ти кажа, да прочета. Това е моя редакционна статия.
“Този брой е посветен на молитвата, на общението между човека и
Бога
, между нищожната, загубена в океана на живота твар и Великия източник на всяка сила и мощ, на всяка надежда и упование.
Както отделната клетка в човешкото тяло е неразривно свързана и черпи своя живот от него, така също и човек е неразривно свързан с Бога и черпи своя живот, своите сили от Него. Божий е живота, който се развива и оживотворява цялата безгранична вселена, Негов е и „нашият” живот, защото ние не притежаваме нищо, което да не произтича от Него. Но от нас зависи да почерпим повече или по-малко от чистия извор на Божествения живот и да го употребим по един или по друг начин. Молитвата е оня естествен процес, чрез който слабия човешки дух черпи от своя първоизточник сили, нужни му за творчество във всички области на живота. Тя не е свързана с никакви форми.
към текста >>
Както отделната клетка в човешкото тяло е неразривно свързана и черпи своя живот от него, така също и човек е неразривно свързан с
Бога
и черпи своя живот, своите сили от Него.
С.К.: Посветен е на молитвата, на друга плоскост е. В.К.: Тука можеш да прочетеш малко. С.К.: Ами как да ти кажа, да прочета. Това е моя редакционна статия. “Този брой е посветен на молитвата, на общението между човека и Бога, между нищожната, загубена в океана на живота твар и Великия източник на всяка сила и мощ, на всяка надежда и упование.
Както отделната клетка в човешкото тяло е неразривно свързана и черпи своя живот от него, така също и човек е неразривно свързан с
Бога
и черпи своя живот, своите сили от Него.
Божий е живота, който се развива и оживотворява цялата безгранична вселена, Негов е и „нашият” живот, защото ние не притежаваме нищо, което да не произтича от Него. Но от нас зависи да почерпим повече или по-малко от чистия извор на Божествения живот и да го употребим по един или по друг начин. Молитвата е оня естествен процес, чрез който слабия човешки дух черпи от своя първоизточник сили, нужни му за творчество във всички области на живота. Тя не е свързана с никакви форми. Последните са човешко изобретение, в своята същност представлява безмълвно сливане на индивида с Всемирния Дух при което силите, живота и красотата на последния се преливат и изпълват отделния индивид, правейки го проводник на космичната творческа сила”.
към текста >>
Последните са човешко изобретение, в своята същност представлява безмълвно
сливане
на индивида с Всемирния Дух при което силите, живота и красотата на последния се преливат и изпълват отделния индивид, правейки го проводник на космичната творческа сила”.
Както отделната клетка в човешкото тяло е неразривно свързана и черпи своя живот от него, така също и човек е неразривно свързан с Бога и черпи своя живот, своите сили от Него. Божий е живота, който се развива и оживотворява цялата безгранична вселена, Негов е и „нашият” живот, защото ние не притежаваме нищо, което да не произтича от Него. Но от нас зависи да почерпим повече или по-малко от чистия извор на Божествения живот и да го употребим по един или по друг начин. Молитвата е оня естествен процес, чрез който слабия човешки дух черпи от своя първоизточник сили, нужни му за творчество във всички области на живота. Тя не е свързана с никакви форми.
Последните са човешко изобретение, в своята същност представлява безмълвно
сливане
на индивида с Всемирния Дух при което силите, живота и красотата на последния се преливат и изпълват отделния индивид, правейки го проводник на космичната творческа сила”.
В.К.: Да, така. Тука „Молитвата”, това е вероятно. С.К.: Чакай да видим, да разбера. Туй вече аз не съм го писал. Сега, туй не е мое.
към текста >>
26.
71. „Учението на Бялото Братство”. Статията „Учението на Бялото Братство” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 27, 10.01.1931, с. 1-2
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
По такъв начин, вместо едно единствено Божествено Учение, проповядвано от всички велики Учители, ние днес имаме едно голямо число от религии-секти, всяка от които претендира да бъде непогрешима и единственна представителка на
Бога
на земята.
Те всички имат една и съща цел - те всички работят върху един общ План, но са действували различно, според условията на времето и мястото, според степента на развитие, на която се е намирало в даден момент човечеството или част от него. Между тези Учители на човечеството спор няма. Те всички отлично се разбират. Те всички еднакво са представители на Великото Всемирно Бяло Братство и проповядват едно и също учение. Спорове и гонения съществуват само помежду техните последователи, които недорасли да схванат в „Дух и Истина" тяхното учение и да го приложат се отделят егоистично едни от други, като всички поотделно считат само себе си за прави, а всички останали наричат: неверници, неправоверни, сектанти.
По такъв начин, вместо едно единствено Божествено Учение, проповядвано от всички велики Учители, ние днес имаме едно голямо число от религии-секти, всяка от които претендира да бъде непогрешима и единственна представителка на
Бога
на земята.
Обаче човечеството не стои на едно място. То напредва и днес е пред прага на една огромна крачка в своето развитие. Тази именно крачка е: обединението. Взаимното проникване, сливането, събарянето на всички граници, които го разделят на враждуващи, взаимноизяждащи се части. Дошло е време разкъсаните части да се съберат наедно, за да може човечеството да заживее нов и щастлив живот.
към текста >>
Взаимното проникване,
сливането
, събарянето на всички граници, които го разделят на враждуващи, взаимноизяждащи се части.
Спорове и гонения съществуват само помежду техните последователи, които недорасли да схванат в „Дух и Истина" тяхното учение и да го приложат се отделят егоистично едни от други, като всички поотделно считат само себе си за прави, а всички останали наричат: неверници, неправоверни, сектанти. По такъв начин, вместо едно единствено Божествено Учение, проповядвано от всички велики Учители, ние днес имаме едно голямо число от религии-секти, всяка от които претендира да бъде непогрешима и единственна представителка на Бога на земята. Обаче човечеството не стои на едно място. То напредва и днес е пред прага на една огромна крачка в своето развитие. Тази именно крачка е: обединението.
Взаимното проникване,
сливането
, събарянето на всички граници, които го разделят на враждуващи, взаимноизяждащи се части.
Дошло е време разкъсаните части да се съберат наедно, за да може човечеството да заживее нов и щастлив живот. Дошло е вече време да се срутят всички тия граници, прегради и кошари, с които досегашните религии-секти са разделяли духовно човечеството. И веднъж срутени тия граници, обединеното и обновено духовно човечество лесно вече ще се справи и с останалите - економически и политически граници и ще възкръсне всецяло в новия живот на Любовта. За да създаде един жив потик, за да даде един мощен тласък, не по външен, а по вътрешен път, към достигането на тази велика цел на човечеството - всестранното обединение върху основата на Любовта и братството - е дошъл на земята и е днес между нас, като пратеник на Всемирното Бяло Братство, Учителя Петър Дънов. Той няма свое собствено, лично негово учение, той не проповядва никакъв „дъновизъм"; той проповядва учението на Христа и на всички други велики Учители, което е едно и също; - той проповядва учението на Великото Всемирно Бяло Братство, което изпраща на земята Учителите, което е изпратило и него.
към текста >>
Той знае, че е безсмъртно същество, че е дух, а не тяло, че е искра от
Бога
, родена от Него и отиваща към Него.
Любовта, това е тази Божествена Хармония, която ще слее човешките души в единната душа на цялото човечество, която ще разкрие за ограниченото съзнание на днешния човек безграничния простор на живота в цялото, ще го приобщи с красотата, която съществува само за едно съзнание, разляло се и сляло се с всички и всичко. Мъдростта - това е онази Божествена Мъдрост, живо знание, онази светлина без сенки, всеобгръщаща наука, за която говорихме в началото на тази статия. С нейна помощ човек прониква до причините, до корените на нещата. Сбирайки днес своята добра или лоша жътва, вкусвайки плодовете, горчиви или сладки, на своя живот, той вижда и знае как и кога сам той ги е посадил и отгледал. Той знае, че в живота действува закона на Абсолютната Божествена Справедливост, която по-рано или по-късно, възнаграждава доброто и злото, той правилно свързва причина с последствие и не вини никого за своите нещастия, за своите страдания и недостатъци, знаейки, че те са плод на неговата дейност.
Той знае, че е безсмъртно същество, че е дух, а не тяло, че е искра от
Бога
, родена от Него и отиваща към Него.
Той знае, че Бог е негов Баща, а всички хора -негови братя. Той знае още, че не за пръв път иде на тази земя - че много пъти е идвал, живял е - борил се и страдал, любил и мразил, падал и ставал, правил грешки, поправял ги и достигал успехи, вървейки крачка по крачка все напред и напред. Той знае, че и днес е дошъл на земята да поправи много свои минали грешки, да надвие много свои недостатъци и слабости, да се издигне над всяка тъмнина и ограничение, да придобие Божествената Любов и Божествената Мъдрост, за да стане достоен съработник на Бога в издигането на целокупния живот. Той знае най-после, че Бог никога не ще остави своите деца да погинат в незнание и тъмнина, че техните страдания са само временни, че след злото иде доброто, че тъмнината е само сянка на светлината, тук на земята, и затова е винаги оптимист, винаги бодър, жизнерадостен, с пълна вяра в доброто и в неговата победа, даже и когато е подложен на най-тежките изпитания. Този, който има светлината на Божествената Мъдрост, е неуязвим за безверието, съмнението, отчаянието, страха: той е непоколебим, безстрашен, спокоен за бъдещето, той върви в пътя на живота обгърнат в светлина, той здраво стъпва - защото вижда къде стъпва - и знае накъде отива.
към текста >>
Той знае, че и днес е дошъл на земята да поправи много свои минали грешки, да надвие много свои недостатъци и слабости, да се издигне над всяка тъмнина и ограничение, да придобие Божествената Любов и Божествената Мъдрост, за да стане достоен съработник на
Бога
в издигането на целокупния живот.
Сбирайки днес своята добра или лоша жътва, вкусвайки плодовете, горчиви или сладки, на своя живот, той вижда и знае как и кога сам той ги е посадил и отгледал. Той знае, че в живота действува закона на Абсолютната Божествена Справедливост, която по-рано или по-късно, възнаграждава доброто и злото, той правилно свързва причина с последствие и не вини никого за своите нещастия, за своите страдания и недостатъци, знаейки, че те са плод на неговата дейност. Той знае, че е безсмъртно същество, че е дух, а не тяло, че е искра от Бога, родена от Него и отиваща към Него. Той знае, че Бог е негов Баща, а всички хора -негови братя. Той знае още, че не за пръв път иде на тази земя - че много пъти е идвал, живял е - борил се и страдал, любил и мразил, падал и ставал, правил грешки, поправял ги и достигал успехи, вървейки крачка по крачка все напред и напред.
Той знае, че и днес е дошъл на земята да поправи много свои минали грешки, да надвие много свои недостатъци и слабости, да се издигне над всяка тъмнина и ограничение, да придобие Божествената Любов и Божествената Мъдрост, за да стане достоен съработник на
Бога
в издигането на целокупния живот.
Той знае най-после, че Бог никога не ще остави своите деца да погинат в незнание и тъмнина, че техните страдания са само временни, че след злото иде доброто, че тъмнината е само сянка на светлината, тук на земята, и затова е винаги оптимист, винаги бодър, жизнерадостен, с пълна вяра в доброто и в неговата победа, даже и когато е подложен на най-тежките изпитания. Този, който има светлината на Божествената Мъдрост, е неуязвим за безверието, съмнението, отчаянието, страха: той е непоколебим, безстрашен, спокоен за бъдещето, той върви в пътя на живота обгърнат в светлина, той здраво стъпва - защото вижда къде стъпва - и знае накъде отива. Такъв е резултата от познаването на Божествената Мъдрост - окултното знание - за живота на човека! Истината! - От взаимодействието на тези два принципа -Божествената Любов и Божествената Мъдрост се ражда Истината.
към текста >>
27.
1.3. Статията „Славянството” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 222, 10.07.1938, с. 1.
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
И те са, които, отишли днес в своето търсене на истината и правдата до последната крайност на отрицанието, (в лицето на най-могъщия, най-великия и най-
богатия
по духовни заложби славянски народ) утре ще паднат на колене, ще наведат глави до праха на земята пред Великата Първопричина, и ще утолят своя огромен духовен глад, вечно живото, непресъхваемо, неунищожимо религиозно чувство, в чистия източник на чистата, като на дете, вяра.
И именно те, а не някои други ще внесат този елемент в света, защото за неговото изнасяне, за неговото практическо реализиране в света са нужни не само желания, нужна е не само практическа съобразителност и здрав разум каквито западноевропейците имат предостатъчно, но е нужна същевременно и огромна духовна сила, нужна е рядката способност за саможертва в името на общите интереси, нужна е способността за самоотричане в името на правдата и истината, нужно е колективно съзнание, нужна е любов - широка, безгранична, любов не само към своя народ, любов безлична, любов към всички. Това са елементите, които турени в действие и оплодотворени от Духа на Новото, ще ни дадат правилното и успешно разрешение на социалните и международни проблеми. Това са също така елементите, които по косвен път, ще ни изведат и до разрешението на религиозно-философските и научни проблеми. Защото гордият днес със своите постижения човешки ум ще остане завинаги в тъмнина, той не ще добие никога истинска светлина за живота, докато не се смири, докато не признае своята безпомощност и своето нищожество пред великата тайна, която го обгръща отвсъде, докато не признае своето безсилие и своята слепота пред Великия Първоизвор на живота. А истинското смирение е достъпно именно на славяните.
И те са, които, отишли днес в своето търсене на истината и правдата до последната крайност на отрицанието, (в лицето на най-могъщия, най-великия и най-
богатия
по духовни заложби славянски народ) утре ще паднат на колене, ще наведат глави до праха на земята пред Великата Първопричина, и ще утолят своя огромен духовен глад, вечно живото, непресъхваемо, неунищожимо религиозно чувство, в чистия източник на чистата, като на дете, вяра.
На тия крайности са способни само славяните. Това показва доколко силен и непреодолим е в тях импулса към търсене на истината и правдата. Това показва, че те са готови на всички жертви, готови са да отидат до последна крайност, готови са да дадат всичко, да се откажат от всичко, в името на това, в което вярват и което е техния идеал. Затова ключът към новият свят е в ръцете на славянските народи. Той не е нито в ръцете на немците, нито в тия на народите от латинската раса.
към текста >>
То ще се състои в хармониране и
сливане
на огромните творчески енергии в едно направление, отправянето им към една обща цел, съединяване на отделните напрежения в едно единно напрежение, при което ще се получи един духовен ток на нови идеи, достатъчно силен, за да обнови света.
Бъдещето е на славянството! Тази велика истина трябва да проникне, да оживее и да засияе непрестанно в съзнанието на всеки българин, на всеки славянин. Тази истина трябва да бъде схваната и разбрана до най-малките си подробности. Тя трябва да бъде издигната като ръководен фар, като непогрешимо мерило в живота на народа ни. Славянството ще може да развърне всичката своя духовна сила и мощ, то ще може да реализира своите творчески възможности само чрез своето обединение - което ще бъде не обединение не механическо, външно, формално, а - обединение духовно, обединение по същина, обединение вътрешно.
То ще се състои в хармониране и
сливане
на огромните творчески енергии в едно направление, отправянето им към една обща цел, съединяване на отделните напрежения в едно единно напрежение, при което ще се получи един духовен ток на нови идеи, достатъчно силен, за да обнови света.
Да работим за обединение на славянството! Да работим за това именно обединение, което не е обединение чрез премахване на граници, а е обединение по дух! Да работим, преди всичко, за осъзнаване от всеки българин, от всеки славянин, на тази велика мисия на тази велика идея, чието реализиране е възложено, в недалечното бъдеще, на славянството! Да работим за уясняване на пътищата. Да работим за премахване на лутаницата, на безпътицата, на враждата, на неразбирането между славяните.
към текста >>
28.
3.11. Хлябът.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
За това, че хлябът - това е частица от тялото на
Бога
, на Христа.
Също така, великият Божествен Закон забранява да се търгува с хляба. Защо? - Защото хлябът е великото, свещено, Божествено благо на живота. Защото хлябът съдържа в себе си свещената есенция на Божествения Живот. Защото хляба - „Това е моето Тяло, което се раздава за вас"... „за да имате живот, и да го имате преизобилно" - Христос. В днешния материалистичен век трудно може да проникне в човешкото съзнание мисълта за святостта на хляба.
За това, че хлябът - това е частица от тялото на
Бога
, на Христа.
Че той съдържа в себе си свещения живот на Бога. Че в хляба е материализираният живот, материализираната Любов на Бога към нас, хората... В съзнанието на хората днес владее фалшивата мисъл, че нашето Слънце, че всяко Слънце в безграничната Вселена, представлява мъртва, огнена, горяща маса, лишена от какъвто и да било съзнателен живот. С други думи - че мъртвото, безжизненото, безсъзнателното, е източник на живота, на съзнанието, на любовта... Колко далеч са от истината тези, които мислят така! И как да се отворят очите на хората - да видят Великата Разумност, да видят великия Живот, да видят великата Любов, да разберат, че едно безкрайно по своята всеобхватност Божествено Съзнание ни изпраща безспирно, чрез милиардите Слънца, своя живот, своята Любов... Да разберат, че в Хляба: в житото, във всички плодове, във всичко, което ни е дадено за храна, са скрити живота, любовта, мисълта на Бога - грижата на Бога за нас! Да разберат, че това, което идва от Слънцето, не е резултат на един голям огън, а - на една голяма, непонятна за нашето съзнание, Любов.
към текста >>
Че той съдържа в себе си свещения живот на
Бога
.
- Защото хлябът е великото, свещено, Божествено благо на живота. Защото хлябът съдържа в себе си свещената есенция на Божествения Живот. Защото хляба - „Това е моето Тяло, което се раздава за вас"... „за да имате живот, и да го имате преизобилно" - Христос. В днешния материалистичен век трудно може да проникне в човешкото съзнание мисълта за святостта на хляба. За това, че хлябът - това е частица от тялото на Бога, на Христа.
Че той съдържа в себе си свещения живот на
Бога
.
Че в хляба е материализираният живот, материализираната Любов на Бога към нас, хората... В съзнанието на хората днес владее фалшивата мисъл, че нашето Слънце, че всяко Слънце в безграничната Вселена, представлява мъртва, огнена, горяща маса, лишена от какъвто и да било съзнателен живот. С други думи - че мъртвото, безжизненото, безсъзнателното, е източник на живота, на съзнанието, на любовта... Колко далеч са от истината тези, които мислят така! И как да се отворят очите на хората - да видят Великата Разумност, да видят великия Живот, да видят великата Любов, да разберат, че едно безкрайно по своята всеобхватност Божествено Съзнание ни изпраща безспирно, чрез милиардите Слънца, своя живот, своята Любов... Да разберат, че в Хляба: в житото, във всички плодове, във всичко, което ни е дадено за храна, са скрити живота, любовта, мисълта на Бога - грижата на Бога за нас! Да разберат, че това, което идва от Слънцето, не е резултат на един голям огън, а - на една голяма, непонятна за нашето съзнание, Любов. Че самото Слънце не е едно голямо пожарище, а - един безкрайно велик, безкрайно съвършен, безкрайно красив Божествен Живот.... От Слънцето идва Хлябът!
към текста >>
Че в хляба е материализираният живот, материализираната Любов на
Бога
към нас, хората... В съзнанието на хората днес владее фалшивата мисъл, че нашето Слънце, че всяко Слънце в безграничната Вселена, представлява мъртва, огнена, горяща маса, лишена от какъвто и да било съзнателен живот.
Защото хлябът съдържа в себе си свещената есенция на Божествения Живот. Защото хляба - „Това е моето Тяло, което се раздава за вас"... „за да имате живот, и да го имате преизобилно" - Христос. В днешния материалистичен век трудно може да проникне в човешкото съзнание мисълта за святостта на хляба. За това, че хлябът - това е частица от тялото на Бога, на Христа. Че той съдържа в себе си свещения живот на Бога.
Че в хляба е материализираният живот, материализираната Любов на
Бога
към нас, хората... В съзнанието на хората днес владее фалшивата мисъл, че нашето Слънце, че всяко Слънце в безграничната Вселена, представлява мъртва, огнена, горяща маса, лишена от какъвто и да било съзнателен живот.
С други думи - че мъртвото, безжизненото, безсъзнателното, е източник на живота, на съзнанието, на любовта... Колко далеч са от истината тези, които мислят така! И как да се отворят очите на хората - да видят Великата Разумност, да видят великия Живот, да видят великата Любов, да разберат, че едно безкрайно по своята всеобхватност Божествено Съзнание ни изпраща безспирно, чрез милиардите Слънца, своя живот, своята Любов... Да разберат, че в Хляба: в житото, във всички плодове, във всичко, което ни е дадено за храна, са скрити живота, любовта, мисълта на Бога - грижата на Бога за нас! Да разберат, че това, което идва от Слънцето, не е резултат на един голям огън, а - на една голяма, непонятна за нашето съзнание, Любов. Че самото Слънце не е едно голямо пожарище, а - един безкрайно велик, безкрайно съвършен, безкрайно красив Божествен Живот.... От Слънцето идва Хлябът! От Любовта идва Хлябът!
към текста >>
И как да се отворят очите на хората - да видят Великата Разумност, да видят великия Живот, да видят великата Любов, да разберат, че едно безкрайно по своята всеобхватност Божествено Съзнание ни изпраща безспирно, чрез милиардите Слънца, своя живот, своята Любов... Да разберат, че в Хляба: в житото, във всички плодове, във всичко, което ни е дадено за храна, са скрити живота, любовта, мисълта на
Бога
- грижата на
Бога
за нас!
В днешния материалистичен век трудно може да проникне в човешкото съзнание мисълта за святостта на хляба. За това, че хлябът - това е частица от тялото на Бога, на Христа. Че той съдържа в себе си свещения живот на Бога. Че в хляба е материализираният живот, материализираната Любов на Бога към нас, хората... В съзнанието на хората днес владее фалшивата мисъл, че нашето Слънце, че всяко Слънце в безграничната Вселена, представлява мъртва, огнена, горяща маса, лишена от какъвто и да било съзнателен живот. С други думи - че мъртвото, безжизненото, безсъзнателното, е източник на живота, на съзнанието, на любовта... Колко далеч са от истината тези, които мислят така!
И как да се отворят очите на хората - да видят Великата Разумност, да видят великия Живот, да видят великата Любов, да разберат, че едно безкрайно по своята всеобхватност Божествено Съзнание ни изпраща безспирно, чрез милиардите Слънца, своя живот, своята Любов... Да разберат, че в Хляба: в житото, във всички плодове, във всичко, което ни е дадено за храна, са скрити живота, любовта, мисълта на
Бога
- грижата на
Бога
за нас!
Да разберат, че това, което идва от Слънцето, не е резултат на един голям огън, а - на една голяма, непонятна за нашето съзнание, Любов. Че самото Слънце не е едно голямо пожарище, а - един безкрайно велик, безкрайно съвършен, безкрайно красив Божествен Живот.... От Слънцето идва Хлябът! От Любовта идва Хлябът! От Бога идва Хлябът! Ако в Слънцето, ако в слънчевите лъчи, ако в слънчевата светлина и в слънчевата топлина не е Любовта на Бога, то тогава къде е, и къде може да бъде тя?
към текста >>
От
Бога
идва Хлябът!
С други думи - че мъртвото, безжизненото, безсъзнателното, е източник на живота, на съзнанието, на любовта... Колко далеч са от истината тези, които мислят така! И как да се отворят очите на хората - да видят Великата Разумност, да видят великия Живот, да видят великата Любов, да разберат, че едно безкрайно по своята всеобхватност Божествено Съзнание ни изпраща безспирно, чрез милиардите Слънца, своя живот, своята Любов... Да разберат, че в Хляба: в житото, във всички плодове, във всичко, което ни е дадено за храна, са скрити живота, любовта, мисълта на Бога - грижата на Бога за нас! Да разберат, че това, което идва от Слънцето, не е резултат на един голям огън, а - на една голяма, непонятна за нашето съзнание, Любов. Че самото Слънце не е едно голямо пожарище, а - един безкрайно велик, безкрайно съвършен, безкрайно красив Божествен Живот.... От Слънцето идва Хлябът! От Любовта идва Хлябът!
От
Бога
идва Хлябът!
Ако в Слънцето, ако в слънчевите лъчи, ако в слънчевата светлина и в слънчевата топлина не е Любовта на Бога, то тогава къде е, и къде може да бъде тя? Не е ли житото, не е ли хлябът материализираният израз на тази светлина и топлина? Не е ли то, следователно, материализираният живот, материализираната Любов на Бога? Ний, хората, и всички живи същества, живеем от Божествените подаръци, които безграничната Любов на Бога ни изпраща непрекъснато, чрез светлината и топлината, и чрез други, непознати, непроучени още от нашата земна наука енергии. Лъчите на Слънцето, носителите на светлината и топлината, носителите на жизнената енергия, праната, на мисълта и любовта на Бога, това са ръцете на Бога, които винаги и щедро дават, дават, дават... Дават не само у нас, в нашия малък дом - в нашата малка, в сравнение с Безкрайността, Слънчева система, но - в стотиците милиарди светове, в стотиците милиарди слънчеви системи на безграничня Космос... Това е Любов!
към текста >>
Ако в Слънцето, ако в слънчевите лъчи, ако в слънчевата светлина и в слънчевата топлина не е Любовта на
Бога
, то тогава къде е, и къде може да бъде тя?
И как да се отворят очите на хората - да видят Великата Разумност, да видят великия Живот, да видят великата Любов, да разберат, че едно безкрайно по своята всеобхватност Божествено Съзнание ни изпраща безспирно, чрез милиардите Слънца, своя живот, своята Любов... Да разберат, че в Хляба: в житото, във всички плодове, във всичко, което ни е дадено за храна, са скрити живота, любовта, мисълта на Бога - грижата на Бога за нас! Да разберат, че това, което идва от Слънцето, не е резултат на един голям огън, а - на една голяма, непонятна за нашето съзнание, Любов. Че самото Слънце не е едно голямо пожарище, а - един безкрайно велик, безкрайно съвършен, безкрайно красив Божествен Живот.... От Слънцето идва Хлябът! От Любовта идва Хлябът! От Бога идва Хлябът!
Ако в Слънцето, ако в слънчевите лъчи, ако в слънчевата светлина и в слънчевата топлина не е Любовта на
Бога
, то тогава къде е, и къде може да бъде тя?
Не е ли житото, не е ли хлябът материализираният израз на тази светлина и топлина? Не е ли то, следователно, материализираният живот, материализираната Любов на Бога? Ний, хората, и всички живи същества, живеем от Божествените подаръци, които безграничната Любов на Бога ни изпраща непрекъснато, чрез светлината и топлината, и чрез други, непознати, непроучени още от нашата земна наука енергии. Лъчите на Слънцето, носителите на светлината и топлината, носителите на жизнената енергия, праната, на мисълта и любовта на Бога, това са ръцете на Бога, които винаги и щедро дават, дават, дават... Дават не само у нас, в нашия малък дом - в нашата малка, в сравнение с Безкрайността, Слънчева система, но - в стотиците милиарди светове, в стотиците милиарди слънчеви системи на безграничня Космос... Това е Любов! Това е именно Любовта!
към текста >>
Не е ли то, следователно, материализираният живот, материализираната Любов на
Бога
?
Че самото Слънце не е едно голямо пожарище, а - един безкрайно велик, безкрайно съвършен, безкрайно красив Божествен Живот.... От Слънцето идва Хлябът! От Любовта идва Хлябът! От Бога идва Хлябът! Ако в Слънцето, ако в слънчевите лъчи, ако в слънчевата светлина и в слънчевата топлина не е Любовта на Бога, то тогава къде е, и къде може да бъде тя? Не е ли житото, не е ли хлябът материализираният израз на тази светлина и топлина?
Не е ли то, следователно, материализираният живот, материализираната Любов на
Бога
?
Ний, хората, и всички живи същества, живеем от Божествените подаръци, които безграничната Любов на Бога ни изпраща непрекъснато, чрез светлината и топлината, и чрез други, непознати, непроучени още от нашата земна наука енергии. Лъчите на Слънцето, носителите на светлината и топлината, носителите на жизнената енергия, праната, на мисълта и любовта на Бога, това са ръцете на Бога, които винаги и щедро дават, дават, дават... Дават не само у нас, в нашия малък дом - в нашата малка, в сравнение с Безкрайността, Слънчева система, но - в стотиците милиарди светове, в стотиците милиарди слънчеви системи на безграничня Космос... Това е Любов! Това е именно Любовта! Безграничната Любов, която ражда безграничния живот. Това е Любовта на Бога, която идва от Слънцето, от милиардите Слънца, за нас и за всички същества във Вселената.
към текста >>
Ний, хората, и всички живи същества, живеем от Божествените подаръци, които безграничната Любов на
Бога
ни изпраща непрекъснато, чрез светлината и топлината, и чрез други, непознати, непроучени още от нашата земна наука енергии.
От Любовта идва Хлябът! От Бога идва Хлябът! Ако в Слънцето, ако в слънчевите лъчи, ако в слънчевата светлина и в слънчевата топлина не е Любовта на Бога, то тогава къде е, и къде може да бъде тя? Не е ли житото, не е ли хлябът материализираният израз на тази светлина и топлина? Не е ли то, следователно, материализираният живот, материализираната Любов на Бога?
Ний, хората, и всички живи същества, живеем от Божествените подаръци, които безграничната Любов на
Бога
ни изпраща непрекъснато, чрез светлината и топлината, и чрез други, непознати, непроучени още от нашата земна наука енергии.
Лъчите на Слънцето, носителите на светлината и топлината, носителите на жизнената енергия, праната, на мисълта и любовта на Бога, това са ръцете на Бога, които винаги и щедро дават, дават, дават... Дават не само у нас, в нашия малък дом - в нашата малка, в сравнение с Безкрайността, Слънчева система, но - в стотиците милиарди светове, в стотиците милиарди слънчеви системи на безграничня Космос... Това е Любов! Това е именно Любовта! Безграничната Любов, която ражда безграничния живот. Това е Любовта на Бога, която идва от Слънцето, от милиардите Слънца, за нас и за всички същества във Вселената. Ако можеш да обхванеш Безкрайността, тогава ще разбереш какво нещо е Бог.
към текста >>
Лъчите на Слънцето, носителите на светлината и топлината, носителите на жизнената енергия, праната, на мисълта и любовта на
Бога
, това са ръцете на
Бога
, които винаги и щедро дават, дават, дават... Дават не само у нас, в нашия малък дом - в нашата малка, в сравнение с Безкрайността, Слънчева система, но - в стотиците милиарди светове, в стотиците милиарди слънчеви системи на безграничня Космос... Това е Любов!
От Бога идва Хлябът! Ако в Слънцето, ако в слънчевите лъчи, ако в слънчевата светлина и в слънчевата топлина не е Любовта на Бога, то тогава къде е, и къде може да бъде тя? Не е ли житото, не е ли хлябът материализираният израз на тази светлина и топлина? Не е ли то, следователно, материализираният живот, материализираната Любов на Бога? Ний, хората, и всички живи същества, живеем от Божествените подаръци, които безграничната Любов на Бога ни изпраща непрекъснато, чрез светлината и топлината, и чрез други, непознати, непроучени още от нашата земна наука енергии.
Лъчите на Слънцето, носителите на светлината и топлината, носителите на жизнената енергия, праната, на мисълта и любовта на
Бога
, това са ръцете на
Бога
, които винаги и щедро дават, дават, дават... Дават не само у нас, в нашия малък дом - в нашата малка, в сравнение с Безкрайността, Слънчева система, но - в стотиците милиарди светове, в стотиците милиарди слънчеви системи на безграничня Космос... Това е Любов!
Това е именно Любовта! Безграничната Любов, която ражда безграничния живот. Това е Любовта на Бога, която идва от Слънцето, от милиардите Слънца, за нас и за всички същества във Вселената. Ако можеш да обхванеш Безкрайността, тогава ще разбереш какво нещо е Бог. Можем ли ние, малките, ограничени същества, хората, да имаме поне приблизителна представа за величието, за могъществото и всеобхватността на Божията Любов, която безспирно блика от милиардите Светила?
към текста >>
Това е Любовта на
Бога
, която идва от Слънцето, от милиардите Слънца, за нас и за всички същества във Вселената.
Не е ли то, следователно, материализираният живот, материализираната Любов на Бога? Ний, хората, и всички живи същества, живеем от Божествените подаръци, които безграничната Любов на Бога ни изпраща непрекъснато, чрез светлината и топлината, и чрез други, непознати, непроучени още от нашата земна наука енергии. Лъчите на Слънцето, носителите на светлината и топлината, носителите на жизнената енергия, праната, на мисълта и любовта на Бога, това са ръцете на Бога, които винаги и щедро дават, дават, дават... Дават не само у нас, в нашия малък дом - в нашата малка, в сравнение с Безкрайността, Слънчева система, но - в стотиците милиарди светове, в стотиците милиарди слънчеви системи на безграничня Космос... Това е Любов! Това е именно Любовта! Безграничната Любов, която ражда безграничния живот.
Това е Любовта на
Бога
, която идва от Слънцето, от милиардите Слънца, за нас и за всички същества във Вселената.
Ако можеш да обхванеш Безкрайността, тогава ще разбереш какво нещо е Бог. Можем ли ние, малките, ограничени същества, хората, да имаме поне приблизителна представа за величието, за могъществото и всеобхватността на Божията Любов, която безспирно блика от милиардите Светила? Която създава, храни, поддържа, надига живота в безграничната Вселена? Която твори великата красота, хармонията, съвършенството, безкрайното величие на Всемира? Която, чрез светлината и топлината, слиза от Небесата, която се материализира - материализира живота на Бога; в житото, в плодовете, в растенията, във всичко физическо, във всичко материално, за да останат те.
към текста >>
Която, чрез светлината и топлината, слиза от Небесата, която се материализира - материализира живота на
Бога
; в житото, в плодовете, в растенията, във всичко физическо, във всичко материално, за да останат те.
Това е Любовта на Бога, която идва от Слънцето, от милиардите Слънца, за нас и за всички същества във Вселената. Ако можеш да обхванеш Безкрайността, тогава ще разбереш какво нещо е Бог. Можем ли ние, малките, ограничени същества, хората, да имаме поне приблизителна представа за величието, за могъществото и всеобхватността на Божията Любов, която безспирно блика от милиардите Светила? Която създава, храни, поддържа, надига живота в безграничната Вселена? Която твори великата красота, хармонията, съвършенството, безкрайното величие на Всемира?
Която, чрез светлината и топлината, слиза от Небесата, която се материализира - материализира живота на
Бога
; в житото, в плодовете, в растенията, във всичко физическо, във всичко материално, за да останат те.
светлината и топлината, носителите на Божествения Живот и на Божествената Любов, по този начин, достъпни нам; за да можем да ги възприемем в нашите тела и души, където отново всичко се одухотворява - превръща се в жизнена енергия, в мисли и чувства, в светли подтици, стремежи, идеали, в любов, във физическа и духовна светлина и топлина. Духът на Бога, животът на Бога, Любовта на Бога, материализирали, - отново се одухотворяват в нас: освобождава се, възкръсва в нас скрития в материята Дух! Въздухът, водата, светлината и топлината, хлябът и плодовете, всичко, с което се храним, всичко, чрез което живеем, това е материализираният живот на Бога - израз, проява, резултат на Божията Любов. Ний всички живеем от Божествените подаръци, най-свещен от които е Хлябът! Защото той е дар на Любовта!
към текста >>
Духът на
Бога
, животът на
Бога
, Любовта на
Бога
, материализирали, - отново се одухотворяват в нас: освобождава се, възкръсва в нас скрития в материята Дух!
Можем ли ние, малките, ограничени същества, хората, да имаме поне приблизителна представа за величието, за могъществото и всеобхватността на Божията Любов, която безспирно блика от милиардите Светила? Която създава, храни, поддържа, надига живота в безграничната Вселена? Която твори великата красота, хармонията, съвършенството, безкрайното величие на Всемира? Която, чрез светлината и топлината, слиза от Небесата, която се материализира - материализира живота на Бога; в житото, в плодовете, в растенията, във всичко физическо, във всичко материално, за да останат те. светлината и топлината, носителите на Божествения Живот и на Божествената Любов, по този начин, достъпни нам; за да можем да ги възприемем в нашите тела и души, където отново всичко се одухотворява - превръща се в жизнена енергия, в мисли и чувства, в светли подтици, стремежи, идеали, в любов, във физическа и духовна светлина и топлина.
Духът на
Бога
, животът на
Бога
, Любовта на
Бога
, материализирали, - отново се одухотворяват в нас: освобождава се, възкръсва в нас скрития в материята Дух!
Въздухът, водата, светлината и топлината, хлябът и плодовете, всичко, с което се храним, всичко, чрез което живеем, това е материализираният живот на Бога - израз, проява, резултат на Божията Любов. Ний всички живеем от Божествените подаръци, най-свещен от които е Хлябът! Защото той е дар на Любовта! Защото той е частица от Сърцето на Бога, туптящо всеки миг, хранещо всеки миг с Любовта си безбройните милиарди същества във Всемира. И ний, хората, мислим, че знаем какво нещо е Бог!
към текста >>
Въздухът, водата, светлината и топлината, хлябът и плодовете, всичко, с което се храним, всичко, чрез което живеем, това е материализираният живот на
Бога
- израз, проява, резултат на Божията Любов.
Която създава, храни, поддържа, надига живота в безграничната Вселена? Която твори великата красота, хармонията, съвършенството, безкрайното величие на Всемира? Която, чрез светлината и топлината, слиза от Небесата, която се материализира - материализира живота на Бога; в житото, в плодовете, в растенията, във всичко физическо, във всичко материално, за да останат те. светлината и топлината, носителите на Божествения Живот и на Божествената Любов, по този начин, достъпни нам; за да можем да ги възприемем в нашите тела и души, където отново всичко се одухотворява - превръща се в жизнена енергия, в мисли и чувства, в светли подтици, стремежи, идеали, в любов, във физическа и духовна светлина и топлина. Духът на Бога, животът на Бога, Любовта на Бога, материализирали, - отново се одухотворяват в нас: освобождава се, възкръсва в нас скрития в материята Дух!
Въздухът, водата, светлината и топлината, хлябът и плодовете, всичко, с което се храним, всичко, чрез което живеем, това е материализираният живот на
Бога
- израз, проява, резултат на Божията Любов.
Ний всички живеем от Божествените подаръци, най-свещен от които е Хлябът! Защото той е дар на Любовта! Защото той е частица от Сърцето на Бога, туптящо всеки миг, хранещо всеки миг с Любовта си безбройните милиарди същества във Всемира. И ний, хората, мислим, че знаем какво нещо е Бог! Мислим, че познаваме Любовта, че знаем какво нещо е любов!
към текста >>
Защото той е частица от Сърцето на
Бога
, туптящо всеки миг, хранещо всеки миг с Любовта си безбройните милиарди същества във Всемира.
светлината и топлината, носителите на Божествения Живот и на Божествената Любов, по този начин, достъпни нам; за да можем да ги възприемем в нашите тела и души, където отново всичко се одухотворява - превръща се в жизнена енергия, в мисли и чувства, в светли подтици, стремежи, идеали, в любов, във физическа и духовна светлина и топлина. Духът на Бога, животът на Бога, Любовта на Бога, материализирали, - отново се одухотворяват в нас: освобождава се, възкръсва в нас скрития в материята Дух! Въздухът, водата, светлината и топлината, хлябът и плодовете, всичко, с което се храним, всичко, чрез което живеем, това е материализираният живот на Бога - израз, проява, резултат на Божията Любов. Ний всички живеем от Божествените подаръци, най-свещен от които е Хлябът! Защото той е дар на Любовта!
Защото той е частица от Сърцето на
Бога
, туптящо всеки миг, хранещо всеки миг с Любовта си безбройните милиарди същества във Всемира.
И ний, хората, мислим, че знаем какво нещо е Бог! Мислим, че познаваме Любовта, че знаем какво нещо е любов! Нашите малки, слаби, ограничени, егоистични чувства, увлечения, обикновено временни, краткотрайни, несериозни - считаме за любов. Мислим, че това е именно любовта. И до такава степен сме опошлили тази свещена дума, това свещено понятие, че на нашия земен език те са загубили почти напълно своето първоначално, истинско.
към текста >>
Който, в своето съзнание, не се е откъснал от Цялото, той вижда
Бога
- Върховната Разумност - навсякъде и във всичко.
Смешно е да се доказва, че Слънцето грее. Че живота е създаден от Любовта. Че Бог е навсякъде и във всичко. Че хлябът е материализация на Божията Любов, на Божествения Живот... Който има очи за истината, който има будна душа, будно съзнание, той вижда, съзнава, разбира нещата. Който мисли, който наистина мисли, а не повтаря чужди думи, той не може да не бъде озарен от светлината.
Който, в своето съзнание, не се е откъснал от Цялото, той вижда
Бога
- Върховната Разумност - навсякъде и във всичко.
Нашият народ, в своята непогрешима интуиция, в своето дълбоко, извиращо в глъбините на Божественото Съзнание, чувство за реалността, познава този велик, свещен Закон - Закона за святостта на хляба традиция: в грижата, в старанието, в обичая, в категоричната заповед в патриархалното семейство: - да се прибира от земята, от пода, от трапезата всяка трошица хляб! Да не се тъпче хляба! Да не се хвърля на сметта хляба! Трошиците са за птичките! Свещен е хлябът!
към текста >>
Тялото на
Бога
, което съдържа живота и Любовта на
Бога
, дошли от Слънцето, чрез слънчевите лъчи, тук, на земята, при нас, за нас, „за да имаме живот и да го имаме преизобилно" - това е Хлябът: материализираният Живот, материализираната Любов на
Бога
!
Божествен е хлябът! Със свещено чувство трябва да приемаме хляба! Свещено отношение трябва да имаме към хляба! „Това е моето Тяло! " - не в преносен, а в абсолютно реален, действителен, физически смисъл!
Тялото на
Бога
, което съдържа живота и Любовта на
Бога
, дошли от Слънцето, чрез слънчевите лъчи, тук, на земята, при нас, за нас, „за да имаме живот и да го имаме преизобилно" - това е Хлябът: материализираният Живот, материализираната Любов на
Бога
!
„И Словото стана плът! И всели се в нас! ^ И видяхме славата негова". Ев. Йоанна 1:4 Идването, слизането, въплотяването на Христос на земята, като физическа действителност, като исторически факт, преди всичко, велик Символ, който дойде да ни напомни за свещената Реалност, да ни разкрие същината на великата и вечна Мистерия: - непрекъснатото, безспирно, ежедневно, ежеминутно слизане, тук, на земята, на Христа - на Сина Божий, на Божествения Живот, на Божествената Любов, идващи при нас, слизащи при нас, жертвуващи се за нас, чрез слънчевите лъчи - носители, изразители, проводници на тази Любов, на този Живот! Въплощението, живота, страданието, жертвата и възкресението на Христа - това е символ, образ, откровение за туй, което ежедневно, което винаги, непрекъснато става, чрез слизането, въплощението.
към текста >>
Това е върховната Реалност - непрестанната, велика и свята Божествена Жертва: безспирното, ежедневното, непрестанното слизане - живота, страданията и смъртта на Христа, на
Бога
, на земята.
Йоанна 1:4 Идването, слизането, въплотяването на Христос на земята, като физическа действителност, като исторически факт, преди всичко, велик Символ, който дойде да ни напомни за свещената Реалност, да ни разкрие същината на великата и вечна Мистерия: - непрекъснатото, безспирно, ежедневно, ежеминутно слизане, тук, на земята, на Христа - на Сина Божий, на Божествения Живот, на Божествената Любов, идващи при нас, слизащи при нас, жертвуващи се за нас, чрез слънчевите лъчи - носители, изразители, проводници на тази Любов, на този Живот! Въплощението, живота, страданието, жертвата и възкресението на Христа - това е символ, образ, откровение за туй, което ежедневно, което винаги, непрекъснато става, чрез слизането, въплощението. жертвата на Божествения Живот, във формата на светлина и топлина, тук, на земята, при нас, за нас. Това е вечната, Божествена Драма на живота. Това е съзнателното себеотдаване на Майка, която храни децата си.
Това е върховната Реалност - непрестанната, велика и свята Божествена Жертва: безспирното, ежедневното, непрестанното слизане - живота, страданията и смъртта на Христа, на
Бога
, на земята.
То е неговото вечно Разпятие и вечно Възкресение, в нас, превръщайки отново Хляба, своето Тяло, своя материализиран Живот, своята материализирана Любов - в живот, в мисъл и чувство, в светлина и топлина, вътре в нас, в нашите души, в нашите сърца и умове... Великото Божествено Сърце вечно пулсира, чрез милиарди Слънца, давайки живот на всичко съществуващо... Така Христос, чрез светлината, чрез Хляба, чрез своята велика Жертва, чрез своята велика Любов, влиза да живее, страда и възкръсва в нас! Не някога, преди 2000 години, а днес - ежедневно, ежеминутно, винаги. Великата Драма вечно продължава върху сцената на живота. Безкрайната Божия Любов вечно се излива над нас, в нас. Свещената Мистерия на сливането, живота и възкресението на Христа е не еднократен, а ежедневен, постоянен факт, постоянен процес: „Това е моето Тяло, което се раздава за вас"... Това е Хлябът - носител на Божествения Живот, носител на Любовта на Бога - израз, въплощение на Жертвата на Бога за нас: разпънатото Слово, което възкръсва вътре в нас, материализираната Любов, която се превръща отново в нас-в живот, в любов, в светлина и красота... От Любовта живеем ний - от Любовта на Бога!
към текста >>
Свещената Мистерия на
сливането
, живота и възкресението на Христа е не еднократен, а ежедневен, постоянен факт, постоянен процес: „Това е моето Тяло, което се раздава за вас"... Това е Хлябът - носител на Божествения Живот, носител на Любовта на
Бога
- израз, въплощение на Жертвата на
Бога
за нас: разпънатото Слово, което възкръсва вътре в нас, материализираната Любов, която се превръща отново в нас-в живот, в любов, в светлина и красота... От Любовта живеем ний - от Любовта на
Бога
!
Това е върховната Реалност - непрестанната, велика и свята Божествена Жертва: безспирното, ежедневното, непрестанното слизане - живота, страданията и смъртта на Христа, на Бога, на земята. То е неговото вечно Разпятие и вечно Възкресение, в нас, превръщайки отново Хляба, своето Тяло, своя материализиран Живот, своята материализирана Любов - в живот, в мисъл и чувство, в светлина и топлина, вътре в нас, в нашите души, в нашите сърца и умове... Великото Божествено Сърце вечно пулсира, чрез милиарди Слънца, давайки живот на всичко съществуващо... Така Христос, чрез светлината, чрез Хляба, чрез своята велика Жертва, чрез своята велика Любов, влиза да живее, страда и възкръсва в нас! Не някога, преди 2000 години, а днес - ежедневно, ежеминутно, винаги. Великата Драма вечно продължава върху сцената на живота. Безкрайната Божия Любов вечно се излива над нас, в нас.
Свещената Мистерия на
сливането
, живота и възкресението на Христа е не еднократен, а ежедневен, постоянен факт, постоянен процес: „Това е моето Тяло, което се раздава за вас"... Това е Хлябът - носител на Божествения Живот, носител на Любовта на
Бога
- израз, въплощение на Жертвата на
Бога
за нас: разпънатото Слово, което възкръсва вътре в нас, материализираната Любов, която се превръща отново в нас-в живот, в любов, в светлина и красота... От Любовта живеем ний - от Любовта на
Бога
!
Христос е в Хляба! Бог е в Хляба! Свещен е Хляба! Имаме ли право да търгуваме със свещените неща? Имаме ли право да продаваме и купуваме Хляба, в който Бог живее, в който е живота и Любовта на Бога?
към текста >>
Имаме ли право да продаваме и купуваме Хляба, в който Бог живее, в който е живота и Любовта на
Бога
?
Свещената Мистерия на сливането, живота и възкресението на Христа е не еднократен, а ежедневен, постоянен факт, постоянен процес: „Това е моето Тяло, което се раздава за вас"... Това е Хлябът - носител на Божествения Живот, носител на Любовта на Бога - израз, въплощение на Жертвата на Бога за нас: разпънатото Слово, което възкръсва вътре в нас, материализираната Любов, която се превръща отново в нас-в живот, в любов, в светлина и красота... От Любовта живеем ний - от Любовта на Бога! Христос е в Хляба! Бог е в Хляба! Свещен е Хляба! Имаме ли право да търгуваме със свещените неща?
Имаме ли право да продаваме и купуваме Хляба, в който Бог живее, в който е живота и Любовта на
Бога
?
Хлябът трябва да се дава даром! Хлябът не трябва да се продава и купува! Забранена е търговията със свещените неща! Забранена е търговията в Храма! Хлябът - тялото на Бога, Живота на Бога, Любовта на Бога - НЕ СЕ ПРОДАВА!
към текста >>
Хлябът - тялото на
Бога
, Живота на
Бога
, Любовта на
Бога
- НЕ СЕ ПРОДАВА!
Имаме ли право да продаваме и купуваме Хляба, в който Бог живее, в който е живота и Любовта на Бога? Хлябът трябва да се дава даром! Хлябът не трябва да се продава и купува! Забранена е търговията със свещените неща! Забранена е търговията в Храма!
Хлябът - тялото на
Бога
, Живота на
Бога
, Любовта на
Бога
- НЕ СЕ ПРОДАВА!
Ако Учителят, още в 1921 година, когато както земята, така и всички средства за произвоство, бяха в ръцете на частни стопани, ако Той още тогава - високо, категорично, недвусмислено, е провъзгласил тази свещена идея, този свещен Божествен Закон - ХЛЯБА ДА СЕ ДАВА ДАРОМ, то тогава какво още чакаме ний днес, когато повече от двадесет години имаме социалистическа народна власт, когато с частното притежаване на земята е почти ликвидирано, когато основните източници на природните блага са в ръцете на държавата, на народа? Какво още чакаме, за да направим тази първа, малка, но истинска, действителна стъпка към социализма? Нима не е по силите на нашия народ, на нашата социалистическа държава, на нашата народна власт, да направи това, което ще бъде само благословеното начало на един непрекъснат, светъл възход? Нима нашето съзнание не е дорасло до там - да схване наложителността, неотложността за разрешаването на тази задача? Разбира се, ние не смятаме, и никой не трябва да си въобразява, че разрешаването на тази задача - хляба да се дава даром -ще бъде лесно. Не!
към текста >>
Ние не се съмняваме, че волята на
Бога
, закона на
Бога
ще бъдат изпълнени!
НЕЙНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ Е ВЕЧЕ ЗАПОЧНАЛО -макар и в най-скромни форми. Движението в това направление, обаче, няма да спре на този си стадий. Ний дълбоко вярваме, че свещената идея - да се дава хляба даром - ден след ден ще се възприема и прилага все по-широко и по-широко. Ний не се съмняваме, че в нашата страна, всред нашия народ, има достатъчно будни съзнания, достатъчно смели хора. решени да вървят напред към новото и красивото, които ще възприемат и приложат изцяло и нашироко тази свещена идея, въпреки всички първоначални трудности, които биха възникнали при нейното по-широко, пълно осъществяване.
Ние не се съмняваме, че волята на
Бога
, закона на
Бога
ще бъдат изпълнени!
Че това, което животът, което великият идеал за всечовешкото братство изисква, ще бъде направено! ХЛЯБЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ БЕЗПЛАТЕН! Трябва да приемем тази Божествена Истина! Трябва да приложим този велик Божествен Закон! Благословението на Бога, Божията благодат ще се излеят над тези, които смело и непоколебимо тръгнат по предначертания от Него път.
към текста >>
Благословението на
Бога
, Божията благодат ще се излеят над тези, които смело и непоколебимо тръгнат по предначертания от Него път.
Ние не се съмняваме, че волята на Бога, закона на Бога ще бъдат изпълнени! Че това, което животът, което великият идеал за всечовешкото братство изисква, ще бъде направено! ХЛЯБЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ БЕЗПЛАТЕН! Трябва да приемем тази Божествена Истина! Трябва да приложим този велик Божествен Закон!
Благословението на
Бога
, Божията благодат ще се излеят над тези, които смело и непоколебимо тръгнат по предначертания от Него път.
Това ще бъде първата решителна стъпка към онова велико и светло бъдеще, към истинско братство и човещина, към мир, хармония и правда, към които цялото човечество, всички хора и народи, по-рано или по-късно ще тръгнат. ХЛЯБЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ БЕЗПЛАТЕН! Нека всички будни хора в нашата земя, както и в цялото човечество, държат тази мисъл в ума си. Мислите придобиват плът и кръв - мислите стават дела! ХЛЯБЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ БЕЗПЛАТЕН!
към текста >>
29.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 31
Болшевизмът (1945-1989 г.) Болшевиките - бирниците на
Бога
ГОСПОД МУ РЕЧЕ. 10.
на 7-те рилски езера? – стр.482 10. Кой предизвика сушата, след това бурите, градушките, наводненията в България и Европа през 2002 г.? – стр.485 11. Комунизмът и анархизмът - двата едноутробни братя близнаци – стр.487 11.1.
Болшевизмът (1945-1989 г.) Болшевиките - бирниците на
Бога
ГОСПОД МУ РЕЧЕ. 10.
беседа от Учителя, държана на 18 май, 1924 г. София. - В: Дънов, Петър. Да възлюбиш Господа. беседи от Учителя. София, 1946, с.
към текста >>
България и българите питали ли са
Бога
как да управляват?
МОЕТО ЦАРСТВО. 21 [беседа, държана от Учителя, на 8 март 1925 г. гр. София. [София], [1925] (Русе: Малджиев), с. 24-25 – стр.534 13.8.
България и българите питали ли са
Бога
как да управляват?
И ОБХОЖДАШЕ ИСУС ВСИЧКА ГАЛИЛЕЯ. 30 беседа, държана от Учителя, на 5.VII.1925 г. в гр. София. [София], [1926? ] (Русе : Малджиев), с.
към текста >>
„Няма по-велико нещо от
сливане
на душите с Първичния Дух!
Добри и лоши условия, лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, 7 година (1927-1928), том 3. София, 1937, с. 110-117 – стр.577 3.14. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев за ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ, с. 110-117. Причината за земетресенията – стр.579 3.15.
„Няма по-велико нещо от
сливане
на душите с Първичния Дух!
" ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ. 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г., София-Изгрев. - В: Дънов, Петър. Добри и лоши условия, лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, 7 година (1927-1928), том 3. София, 1937, с.
към текста >>
Сливането
на душите с първичния Дух– стр.583 3.17.
- В: Дънов, Петър. Добри и лоши условия, лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, 7 година (1927-1928), том 3. София, 1937, с. 121-134 – стр.580 3.16. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев за ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ, с. 121-134.
Сливането
на душите с първичния Дух– стр.583 3.17.
„Катастрофите в природата са условия за пробуждане на човешкото съзнание" ЩЕ БЪДАТ ПРЕДУПРЕДЕНИ. 26. лекция от Учителя, държана на 28 април, 1928 г., София-Изгрев. - В: Дънов, Петър. Малки и големи придобивки, лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, 7 година (1927-1928), том 2. София, 1936, с.
към текста >>
Имотите на
богатите
братя / Борис Николов – стр.608 2. Ул.
беседа, държана от Учителя на 11 август 1913 г., неделя, пред Софийския кръжок (публикувано в „Изгревът", том XI. 1999, с. 542-545 като Слово на Учителя Дънов за 1913 г. – стр.603 VI. НОВИЯТ ЖИВ ИЗГРЕВ / автор и съставител Вергилий Кръстев – стр.607 1.
Имотите на
богатите
братя / Борис Николов – стр.608 2. Ул.
„Опълченска" 66, Учителят и комунистите – стр.608 3. Едно хубаво място за почивка – стр.610 4. Новият жив Изгрев – стр.611 5. Кой запази гроба на Петър Дънов от поругаването му? – стр.612 6.
към текста >>
Константин Дъновски - Свещеник на Всевишнаго
Бога
и Възраждането на Българския народ, което започва чрез „Антиминсът" – стр.754 3.
Виж „Изгревът", том XXI, снимка № 104 – стр.751 12. Поздрав от Светозар Няголов. Виж „Изгревът", том XXI, снимка № 104 – стр.751 XI. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА „ИЗГРЕВЪТ" И ВЕЧНАТА ТАЙНА НА ЖИВОТА – стр.752 1. Антиминсът и Откровението в Солунската църква „Свети Димитър Солунски" – стр.753 2.
Константин Дъновски - Свещеник на Всевишнаго
Бога
и Възраждането на Българския народ, което започва чрез „Антиминсът" – стр.754 3.
Кой е Петър Константинов Дънов? – стр.754 4. Какво сме публикували за Петър Дънов чрез програмата на „Изгревът" – стр.755 5. Нерукотворният образ на Исус Христос – стр.757 6. Великата тайна – стр.758 7.
към текста >>
30.
3.15. „Няма по-велико нещо от сливане на душите с Първичния Дух!
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
3.15. „НЯМА ПО-ВЕЛИКО НЕЩО ОТ
СЛИВАНЕ
НА ДУШИТЕ С ПЪРВИЧНИЯ ДУХ!
3.15. „НЯМА ПО-ВЕЛИКО НЕЩО ОТ
СЛИВАНЕ
НА ДУШИТЕ С ПЪРВИЧНИЯ ДУХ!
" ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ. 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г., София-Изгрев. - В: Дънов, Петър. Добри и лоши условия, лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, 7 година (1927-1928), том 3. София, 1937, с. 121-134.
към текста >>
Щастието представя първата допирна точка на човека с
Бога
, или на ученика със своя Учител.
- В: Дънов, Петър. Добри и лоши условия, лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, 7 година (1927-1928), том 3. София, 1937, с. 121-134. 1) „Без щастие човек нищо не може да постигне. Без щастие човек е актьор на сцената.
Щастието представя първата допирна точка на човека с
Бога
, или на ученика със своя Учител.
Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи. Когато придобие това щастие, съзнанието на човека се слива с висшето съзнание на разумната природа, с Духа Божий, Който витае в нея. Това значи да придобие човек единство с природата. Това значи, изобщо, единство в природата. Единство на съзнанието между две души означава дълбоко вътрешно разбиране, вътрешно сливане: когато единият говори, другият го разбира и му отговаря; когато вторият говори, първият го разбира и му отговаря.
към текста >>
Единство на съзнанието между две души означава дълбоко вътрешно разбиране, вътрешно
сливане
: когато единият говори, другият го разбира и му отговаря; когато вторият говори, първият го разбира и му отговаря.
Щастието представя първата допирна точка на човека с Бога, или на ученика със своя Учител. Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи. Когато придобие това щастие, съзнанието на човека се слива с висшето съзнание на разумната природа, с Духа Божий, Който витае в нея. Това значи да придобие човек единство с природата. Това значи, изобщо, единство в природата.
Единство на съзнанието между две души означава дълбоко вътрешно разбиране, вътрешно
сливане
: когато единият говори, другият го разбира и му отговаря; когато вторият говори, първият го разбира и му отговаря.
Следователно, щастието е резултат на сливане между две души. Дето има сливане, там е щастието; дето няма сливане, там никакво щастие няма. Там има временно, привидно настроение, което моментално изчезва. Истинското щастие никога не изчезва. Щастливият не може да бъде беден, не може да бъде невежа.
към текста >>
Следователно, щастието е резултат на
сливане
между две души.
Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи. Когато придобие това щастие, съзнанието на човека се слива с висшето съзнание на разумната природа, с Духа Божий, Който витае в нея. Това значи да придобие човек единство с природата. Това значи, изобщо, единство в природата. Единство на съзнанието между две души означава дълбоко вътрешно разбиране, вътрешно сливане: когато единият говори, другият го разбира и му отговаря; когато вторият говори, първият го разбира и му отговаря.
Следователно, щастието е резултат на
сливане
между две души.
Дето има сливане, там е щастието; дето няма сливане, там никакво щастие няма. Там има временно, привидно настроение, което моментално изчезва. Истинското щастие никога не изчезва. Щастливият не може да бъде беден, не може да бъде невежа. Той разполага и с богатство, и със знания.
към текста >>
Дето има
сливане
, там е щастието; дето няма
сливане
, там никакво щастие няма.
Когато придобие това щастие, съзнанието на човека се слива с висшето съзнание на разумната природа, с Духа Божий, Който витае в нея. Това значи да придобие човек единство с природата. Това значи, изобщо, единство в природата. Единство на съзнанието между две души означава дълбоко вътрешно разбиране, вътрешно сливане: когато единият говори, другият го разбира и му отговаря; когато вторият говори, първият го разбира и му отговаря. Следователно, щастието е резултат на сливане между две души.
Дето има
сливане
, там е щастието; дето няма
сливане
, там никакво щастие няма.
Там има временно, привидно настроение, което моментално изчезва. Истинското щастие никога не изчезва. Щастливият не може да бъде беден, не може да бъде невежа. Той разполага и с богатство, и със знания. Може ли да бъде беден и невежа онзи, който се е слял с Духа на природата?
към текста >>
Той разполага и с
богатство
, и със знания.
Следователно, щастието е резултат на сливане между две души. Дето има сливане, там е щастието; дето няма сливане, там никакво щастие няма. Там има временно, привидно настроение, което моментално изчезва. Истинското щастие никога не изчезва. Щастливият не може да бъде беден, не може да бъде невежа.
Той разполага и с
богатство
, и със знания.
Може ли да бъде беден и невежа онзи, който се е слял с Духа на природата? Той ще разполага с богатствата и със знанията на природата като със свои. Това щастие може да се придобие, само когато човек изпълнява законите на любовта. За да се обичат хората, между тях трябва да има вътрешно сливане. Без това сливане няма любов, няма и щастие.
към текста >>
Той ще разполага с
богатствата
и със знанията на природата като със свои.
Там има временно, привидно настроение, което моментално изчезва. Истинското щастие никога не изчезва. Щастливият не може да бъде беден, не може да бъде невежа. Той разполага и с богатство, и със знания. Може ли да бъде беден и невежа онзи, който се е слял с Духа на природата?
Той ще разполага с
богатствата
и със знанията на природата като със свои.
Това щастие може да се придобие, само когато човек изпълнява законите на любовта. За да се обичат хората, между тях трябва да има вътрешно сливане. Без това сливане няма любов, няма и щастие. Сега, като говоря за щастието, аз засягам един закон, който обединява всички явления в природата. Който е придобил щастието, той е еднакъв в отношенията си към всички живи същества.
към текста >>
За да се обичат хората, между тях трябва да има вътрешно
сливане
.
Щастливият не може да бъде беден, не може да бъде невежа. Той разполага и с богатство, и със знания. Може ли да бъде беден и невежа онзи, който се е слял с Духа на природата? Той ще разполага с богатствата и със знанията на природата като със свои. Това щастие може да се придобие, само когато човек изпълнява законите на любовта.
За да се обичат хората, между тях трябва да има вътрешно
сливане
.
Без това сливане няма любов, няма и щастие. Сега, като говоря за щастието, аз засягам един закон, който обединява всички явления в природата. Който е придобил щастието, той е еднакъв в отношенията си към всички живи същества. Щастието не може да дойде нито от мъжа, нито от жената, нито от децата, нито от учението. Щастието иде само от едно място - от Всемирния, Всесилен Божи Дух." 2) „И доброто, и злото се допущат еднакво, като проява на абсолютния закон на свободата.
към текста >>
Без това
сливане
няма любов, няма и щастие.
Той разполага и с богатство, и със знания. Може ли да бъде беден и невежа онзи, който се е слял с Духа на природата? Той ще разполага с богатствата и със знанията на природата като със свои. Това щастие може да се придобие, само когато човек изпълнява законите на любовта. За да се обичат хората, между тях трябва да има вътрешно сливане.
Без това
сливане
няма любов, няма и щастие.
Сега, като говоря за щастието, аз засягам един закон, който обединява всички явления в природата. Който е придобил щастието, той е еднакъв в отношенията си към всички живи същества. Щастието не може да дойде нито от мъжа, нито от жената, нито от децата, нито от учението. Щастието иде само от едно място - от Всемирния, Всесилен Божи Дух." 2) „И доброто, и злото се допущат еднакво, като проява на абсолютния закон на свободата. Който мрази злото и се страхува от него, а обича доброто, той не е щастлив човек.
към текста >>
От правилното решаване и изпълняване на задачата и службата, която му е дадена, зависи да му се даде право да се ползува от
богатствата
и привилегиите на разумната природа, да бъде съработник с нейните разумни същества.
Затова, именно, се препоръчва на хората да правят добро. Когато някой човек усети в себе си излишна енергия, за да се предпази от експлозия, той трябва да направи едно добро дело. В каквато форма и да е доброто, то непременно трябва да се извърши." 4) „Когато невидимият свят е изпратил човека на земята, той предварително е начертал неговия път. За всеки човек е определена специална служба, която той трябва да свърши. За всеки човек е предвидена специална задача, която той, трябва да реши.
От правилното решаване и изпълняване на задачата и службата, която му е дадена, зависи да му се даде право да се ползува от
богатствата
и привилегиите на разумната природа, да бъде съработник с нейните разумни същества.
Като работи правилно, човек ще се примири с противоречията в живота." 5) „Главната мисъл в тази лекция е, че всеки човек очаква да намери своя Учител, който да донесе Божествената запалка на щастието. Без Учител, като висша съвършена форма, като образец в живота, никой не може правилно да се развива. Чрез висша форма се предава висша енергия. Възвишените същества представят дбе форми, свързани в едно. И Христос представяше такава душа.
към текста >>
Първо човек трябва да ликвидира с кармата си, с прераждането си, да стане едно с
Бога
, и тогава да дойде до новата фаза на живота - до щастието.
Каквото човек придобие на земята, това ще занесе със себе си на онзи свят. Понякога на земята има по-добри условия за придобиване на щастието, отколкото на онзи свят. Понякога в онзи свят условията за придобиване на щастието са по-добри." 7). Ликвидиране на кармата „Щастието не се придобива чрез закона на еволюцията, нито чрез раждане и прераждане. Чрез раждане и прераждане човек изкупва греховете си, а щастието принадлежи на новата епоха.
Първо човек трябва да ликвидира с кармата си, с прераждането си, да стане едно с
Бога
, и тогава да дойде до новата фаза на живота - до щастието.
Хората на земята живеят по благодат, но не са щастливи - Защо? - Те не могат да използуват благодатта, която им е дадена. Има щастливи хора на земята, но повечето са кандидати за щастие." 8) „Придобиването на щастието е в зависимост от миналия живот на човека, от усилията му, от паданията и ставанията, от страданията и изпитанията, през които е минал. Пред щастието няма да говорите за вашето минало нещастие, или за добрите животи, които сте прекарали. Пред щастието няма да говорите за добро и за зло.
към текста >>
Щастието представя първа връзка,
сливане
на две души.
Тя е Великият Учител, който ви ръководи. Не я ли слушате, тя ще ви тури далеч от себе си. След това ще дойдат страдания, нещастия; ще охкате, ще пъшкате, но тя няма да ви погледне. Ще мине покрай вас, и дума няма да ви каже. Слушате ли я, изпълнявате ли нейните закони, вие ще бъдете свободни, ще живеете разумно." 10) „Постигане на щастието, това е идеалът на човечеството.
Щастието представя първа връзка,
сливане
на две души.
Когато душите започнат да се сливат, нова основа се поставя, нов свят се създава. От този момент нови деца се раждат, нови отношения се поставят, нова култура се възцарява - култура без деление, без програми и налагания -култура на любовта. От този ред, който днес съществува в държавите, в обществата, в училищата, в семействата, светът не може да се поправи. Земята днес е покрита с гробища. За да се оправи светът, всички хора двама по двама, трябва да се слеят с Първичния Дух.
към текста >>
Няма по-велико нещо от
сливане
на душите с Първичния Дух!
Земята днес е покрита с гробища. За да се оправи светът, всички хора двама по двама, трябва да се слеят с Първичния Дух. Днес хората не могат да разберат и да приложат този закон, поради вътрешно отклоняване, вътрешно заблуждение у тях. Дойдете ли до щастието, вие ще почнете да говорите на понятен език помежду си, и всички ще се разбирате. Няма по-велико нещо от щастието!
Няма по-велико нещо от
сливане
на душите с Първичния Дух!
" 11). Причина за земетресенията „А обикновеният човек, като го бутнеш малко, той веднага избухва: устата му започва да се криви, ръцете му се движат нагоре-надолу -цяло земетресение става в него. Той не е виновен. Причината за това се крие в излишното електричество в междуатомните и междумолекулните пространства на неговата нервна система. Значи, причините за земетресенията са вън от човека.
към текста >>
Няма по-велико нещо от
сливане
на душите с Първичния Дух!
- Ама защо не ни казахте, кога да тръгнем? Защо не ни казахте, че ще има толкова големи вълни? Капитанът отговаря: Аз се подчинявам на Великия Закон. -Това значи да има човек нови схващания, да разбира смисъла на живота. Няма по-велико нещо от щастието!
Няма по-велико нещо от
сливане
на душите с Първичния Дух!
"
към текста >>
31.
3.16. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев за ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
СЛИВАНЕТО
НА ДУШИТЕ С ПЪРВИЧНИЯ ДУХ 1).
3.16. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА „ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ", с. 121-134.
СЛИВАНЕТО
НА ДУШИТЕ С ПЪРВИЧНИЯ ДУХ 1).
Щастието представя първата допирна точка на човека с Бога, или на ученика със своя Учител. Щастието е резултат на сливане на две души. Щастието иде само от едно място - от Всемирния Всесилен Божи Дух. 2). Докато със своя живот човек става причина за подпушване на междумолекулните и междуатомните пространства в своята нервна система, а оттам и на Земята, злото винаги ще го следва във форма на землетресения, експлозии, нещастия, страдания. 3). Човек от Шестата раса ще отвори всичките пътища, за да излезе тази енергия навън.
към текста >>
Щастието представя първата допирна точка на човека с
Бога
, или на ученика със своя Учител.
3.16. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА „ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ", с. 121-134. СЛИВАНЕТО НА ДУШИТЕ С ПЪРВИЧНИЯ ДУХ 1).
Щастието представя първата допирна точка на човека с
Бога
, или на ученика със своя Учител.
Щастието е резултат на сливане на две души. Щастието иде само от едно място - от Всемирния Всесилен Божи Дух. 2). Докато със своя живот човек става причина за подпушване на междумолекулните и междуатомните пространства в своята нервна система, а оттам и на Земята, злото винаги ще го следва във форма на землетресения, експлозии, нещастия, страдания. 3). Човек от Шестата раса ще отвори всичките пътища, за да излезе тази енергия навън. За да се предпази човек от експлозия, той трябва да направи едно добро дело. 4).
към текста >>
Щастието е резултат на
сливане
на две души.
3.16. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА „ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ", с. 121-134. СЛИВАНЕТО НА ДУШИТЕ С ПЪРВИЧНИЯ ДУХ 1). Щастието представя първата допирна точка на човека с Бога, или на ученика със своя Учител.
Щастието е резултат на
сливане
на две души.
Щастието иде само от едно място - от Всемирния Всесилен Божи Дух. 2). Докато със своя живот човек става причина за подпушване на междумолекулните и междуатомните пространства в своята нервна система, а оттам и на Земята, злото винаги ще го следва във форма на землетресения, експлозии, нещастия, страдания. 3). Човек от Шестата раса ще отвори всичките пътища, за да излезе тази енергия навън. За да се предпази човек от експлозия, той трябва да направи едно добро дело. 4). Когато Невидимия свят е изпратил човека на Земята, той предварително е начертал неговия път.
към текста >>
Първо човек, трябва да ликвидира с кармата си, с прераждането си, да стане едно с
Бога
. 8).
За всеки човек е определена специална служба. 5). Без Учител, като висша съвършена форма, като образец в живота, никой не може да се развива. Чрез висшата форма се предава висша енергия. 6). Каквото човек придобие на Земята, това ще занесе със себе си на онзи свят. 7). Чрез раждане и прераждане човек изкупува греховете си, а щастието принадлежи на Новата епоха.
Първо човек, трябва да ликвидира с кармата си, с прераждането си, да стане едно с
Бога
. 8).
Придобиването на щастието е в зависимост от миналия живот на човека, от страданията и изпитанията, през които е минал. Щастието и извън доброто и злото. Любовта ще бъде среща, условие за проява на човека. 9). Каквото природата каже, трябва да я слушате. Тя е Великият Учител, който ви ръководи. 10).
към текста >>
Щастието представлява първа връзка,
сливане
на две души.
Придобиването на щастието е в зависимост от миналия живот на човека, от страданията и изпитанията, през които е минал. Щастието и извън доброто и злото. Любовта ще бъде среща, условие за проява на човека. 9). Каквото природата каже, трябва да я слушате. Тя е Великият Учител, който ви ръководи. 10).
Щастието представлява първа връзка,
сливане
на две души.
Двама по двама, трябва да се слеят с Първичния Дух. Няма по-велико нещо от сливането на душите с Първичния Дух. 11). Землетресението в човека се крие в излишното електричество в междуатомните и междумолекулни пространства на неговата нервна система. Значи причините на земетресенията са вън от човека.
към текста >>
Няма по-велико нещо от
сливането
на душите с Първичния Дух. 11).
Любовта ще бъде среща, условие за проява на човека. 9). Каквото природата каже, трябва да я слушате. Тя е Великият Учител, който ви ръководи. 10). Щастието представлява първа връзка, сливане на две души. Двама по двама, трябва да се слеят с Първичния Дух.
Няма по-велико нещо от
сливането
на душите с Първичния Дух. 11).
Землетресението в човека се крие в излишното електричество в междуатомните и междумолекулни пространства на неговата нервна система. Значи причините на земетресенията са вън от човека.
към текста >>
32.
56. Говори брата: Кои са чертите на човека
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
Сърцето му трябва да бъде чисто като кристал, Умът му светъл като слънце, Душата му обширна като Вселената и Духът му да бъде мощен като
Бога
, и винаги в едно с
Бога
!
Трябва да бъда бистър извор. От него да блика чиста изворна вода, която никога да не пресъхва, и всеки да може да пие от нея, и да се благослови. Физическото му тяло трябва да бъде здраво, стройно, хармонично, красиво, както Бог е красив! Езикът му трябва да бъде фин, нежен, музикален, приятен, да говори малко, разумно. Умът му да бъде бистър и така устроен, че да възприема информацията от Невидимия свят.
Сърцето му трябва да бъде чисто като кристал, Умът му светъл като слънце, Душата му обширна като Вселената и Духът му да бъде мощен като
Бога
, и винаги в едно с
Бога
!
Отговаряте ли на тези изисквания? Ако отговаряте напълно, ще бъдете съвършени. Тогава ще можете да се наречете человеци - истински ученици на живия Господ - Негово пълно подобие. Ако не отговаряте на някои от тях, ще страдате дотогава, докато ги придобиете. За тебе Стефка, се отнася същото, както се отнасяше и за мене.
към текста >>
Че нали ще стане
сливане
на нашите две светли, святи, верни, истинни души?
Ако не отговаряте на някои от тях, ще страдате дотогава, докато ги придобиете. За тебе Стефка, се отнася същото, както се отнасяше и за мене. И аз не ги притежавам всичките качества, а сега съм се приближил до тях. Ще направя всичко възможно, да достигнеш и ти до съвършенството. Защото моето велико духовно издигане, ще бъде и твое издигане!
Че нали ще стане
сливане
на нашите две светли, святи, верни, истинни души?
А твоето издигане е и мое издигане! Разбира се, така е, че душите не са отделни, индивидуални и самостоятелни, а са свързани в колектив и общо представляват един мощен дух и един организъм. Например, ако ти си сърцето на този дух, а аз умът, Величка дробовете, Благовест - стомаха и т.н. - система от същества, все близки. Колкото всеки уд е съставен от все по-съвършени клетки, толкова колективния дух е по-мощен и положителен!
към текста >>
Това значи да си в разрез с
Бога
.
Достатъчно е един път да не ги спазвате, и страданията идват! А вие не ги спазвате милиони и милиони пъти! Страданията са започнали от грехопадението на човека, когато той започнал да греши, тогава дошла и смъртта. А какво ще рече да грешиш? - Да не спазваш описаните закони.
Това значи да си в разрез с
Бога
.
А човекът бе създаден, за да бъде подобен на Бога. Защо вместо да грешите, не се опитате да спазвате законите? Това е по-лесно. Пожелавам ви да изпълнявате безпрекословно тези закони, с Любов, Мъдрост и Истина! Всеки човек си има роля, мисия в живота.
към текста >>
А човекът бе създаден, за да бъде подобен на
Бога
.
А вие не ги спазвате милиони и милиони пъти! Страданията са започнали от грехопадението на човека, когато той започнал да греши, тогава дошла и смъртта. А какво ще рече да грешиш? - Да не спазваш описаните закони. Това значи да си в разрез с Бога.
А човекът бе създаден, за да бъде подобен на
Бога
.
Защо вместо да грешите, не се опитате да спазвате законите? Това е по-лесно. Пожелавам ви да изпълнявате безпрекословно тези закони, с Любов, Мъдрост и Истина! Всеки човек си има роля, мисия в живота. Не се бъркайте в тяхната работа.
към текста >>
НАГОРЕ